сряда, септември 16, 2015

ЖИВОТЪТ КАТО ЛИПСВАЩА ЛЪЖИЦА - 36

ЗА ЖИВОТА И ДРУСАНЕТО БОЯН ГОВОРЕШЕ ЧЕСТО. За него те бяха неразривно свързани. Той беше наркотичен хедонист, подчиняваше живота си на дрогата, смяташе я за своя съдба.
- Ако херцата не беше моя съдба, не бих останал жив. Щях да се самоубия или да умра от некачествен материал. От приятелите ми, които се боцкаха, половината вече ги нямаше. Трябваше да измисля друг вариант, не можех да продължавам така.
Без да спира да друса, той затърсил решение. Изпитвал все по-болезнена подозрителност към хероина, който му продавали. Колкото и да опитвал да използва ограничен кръг от дилъри, всеки път качеството на материала било различно. Живял известно време със съзнанието, че всеки път може да му е последен, но заедно с това изчезнала част от тръпката. Не знаел каква е тази част, но знаел какво било запълнило оставената от нея празнина. Това бил страхът. Всепоглъщащият, велик, скапан страх, че късметът му един ден ще свърши.
Точно тогава край него умрял поредният човек и това усилило параноята му. С този мъртвец не били близки, той почти нямал приятели – повечето го избягвали, защото се друса. Останали му само двама. Единият бил бивш съученик, а другият – негов приятел актьор, който неведнъж му предлагал помощта си. И с двамата не се бил чувал от месеци. След тази смърт обаче параноята го накарала да се обади на актьора. Гостувал му за два месеца, през които почти не се друсал. Обещавал му да се откаже, но видял, че не става и се върнал към обичайното си съществуване.
- Не издържах дълго. Щеше ми се да взимам хероин, докато умра. Докато и аз стана един от мъртвите наркомани, но открих клиниките.
Много пъти бил слушал за клиниките, но никога досега не ги бил вземал насериозно. Тази възможност му се открила като спасителен изход.
- Преди не исках да се отказвам от друсането, не искам и сега – озадачи ме той. – Тук съм, за да се друсам.
В повечето клиники лекуват по системата, според която, когато трябва да откажеш дадена субстанция, я заменяш с друга субстанция с подобно въздействие, но по-малко вредна. Трудно е да се каже дали така наистина се отказваш, или си по-малко закачен, но за някои хора второто е напълно достатъчно. В случая с Боян той разменяше част от наркотичния кик за спокойствие, все пак оставаше надрусан, макар и в доста по-малка степен. Наложило се да зареже херцата, но когато си решил да се друсаш безопасно, хапчетата са оферта, на която не можеш да устоиш.
Благодарение на дългогодишната си зависимост Боян успял да се набута в държавна програма за лечение на наркозависими и изкарал там няколко месеца на метадон.
- Недостатъкът на системата с клиниките е, че рано или късно те изписват и излизаш. Навън можеш да си намериш всичко, включително хапчета. Обаче хапчетата веднага остават на заден план, щом можеш да си намериш хероин.
- Не разбирам, нали искаш да се друсаш без риск?
- Понятието „риск” не съществува, когато се надрусаш. Това е най-страшното. Денонощието се разделя на периоди на угризение и на кик. То е като затворен цикъл – за да избягаш от угризенията, се надрусваш, после съжаляваш, че си се надрусал, и пропъждаш съжалението с ново друсане.
След държавната програма той се изкушил неколкократно, но с идеята, че това е временно, докато не му изпадне нова оферта. Не бил виждал родителите си от цифра време и осъзнал, че това е скрит коз. Те също не изгаряли от желание той да се мярка пред тях, но това било привидно, защото родителите продължават да обичат децата си, каквото и да направят те, и им е необходимо малко, за да си спомнят тази обич. С намерението да се друса в клиника Боян се превърнал в завърналия се блуден син и те решили да финансират постъпването му в подобно заведение.
Боян само това и чакал...


Прочети следващия откъс утре точно в 9:00 сутринта.

Ако искаш да си купиш книгата в книжно тяло, пиши на ivandimitro@abv.bg
Публикуване на коментар