четвъртък, септември 24, 2015

ЖИВОТЪТ КАТО ЛИПСВАЩА ЛЪЖИЦА - 44

ПЪРВИТЕ СРЕЩИ С MSТ бяха преломен момент за мене като морфинено девствен до онзи момент герой. За първи път вкусих от морфиненото опиянение, което впоследствие щеше напълно да завладее съзнанието ми. И докато в началото гръмко отхвърлях опиатите, скоро щях да ги приема с отворени обятия.
Онази първа вечер хапчетата направо ми махнаха главата. Когато се приземих при другите, в мен не бе останала и капчица отрицание. Гласът ми се включи към техните и запяхме одата на смеха. Те добре знаеха в какво състояние съм, както и че първите пъти са най-разбиващи. Но разбира се, задругата не искаше да приеме факта, че нейният най-нов член за първи път изпитва краткотрайното удоволствие на морфина, макар и в слабата му разновидност на хапче.
Под въздействието на хапчето мислите ми се разбягаха. Беше ми изключително трудно да се концентрирам, но усещането не беше неприятно. Лицето ме сърбеше и караше пръстите ми да драпат по раздразнената му повърхност. Когато отидох до тоалетната, за да се изпикая, се погледнах в огледалото. Зениците ми се бяха свили до големината на карфици. Ефектът беше продължителен и не особено силен, поне така ме уверяваха другите. Именно поради това си качество MST беше избранo за лечението.
В следващите дни ефектът постепенно отслабваше. Чух от другите, че периодично вдигат дозата, тъй като се опасяват, че в организмите ни може да се пробуди апетитът към по-опасните наркотици. Голяма част от клиентите на заведението чакаха вдигането на дозата с нетърпението на осемгодишно детенце пред сладоледаджия в обедна почивка. Сред чакащите челно място заемаше Боян, който често сам повдигаше въпроса пред сестрите и понякога, след дълги словесни тиради, опитите му се ознаменуваха с успех. Той беше роден за парламентьор.
С първите стъпки в света на тежките наркотици в мен се пробуди едно старо влечение. Не бях пушил цигари от цифра време, но не успях да се въздържа и отново припалих. Пушенето на територията на клиниката принципно беше забранено, но съществуваше негласно споразумение да се пуши на балконите. Времето се беше развалило. Започваше да застудява, но понижаващите се температури не бяха в състояние да спрат пушачите. Първата седмица палех по една-две цигари на ден, но не след дълго почувствах нужда от собствени цигари. Не исках да досадя на другите с постоянните си врънкания за “една цигарка”. Обичам личната собственост във всичките й разновидности. Когато ползвам чужди вещи, се чувствам неприятно, все едно извършвам прегрешение. Надявах се този проблем да бъде скоро решен.
Боян също пушеше. С него продължавахме да водим дълги разговори, които се пренасяха на балкона. Там придружавахме думите си със струи цигарен дим, който понякога оформяхме в кръгчета, а друг път небрежно оставяхме да излезе през ноздрите ни. Пушенето предразполага към говорене и към писане. Колко жалко, че предразполага и към рак на белите дробове. В противен случай лекарите биха го изписвали срещу лаконичност.
Някъде сред цигарения дим Боян ми разказа за опита си да следва.
Един ден му хрумнало, че трябва да следва. Още не бил развалил отношенията си с техните, играел добро, но неориентирано в живота момче. Така му се набило в главата, че кандидатствал и го приели международни от раз. Не, че се интересувал от политика, за него не било важно какво точно ще учи. Ходил на лекции, като не спирал да друса. Първи курс изкарал много добре. Във втори курс обаче проумял нещо.
- Не бях влязъл да уча заради едните знания, Кольо, още по-малко от стремеж към някаква кариера. Презирам кариерата. Естественият път на човека не е малко по малко нагоре, а е свързан с резки излитания и пропадания. Този път дори не е ограничен по оста горе – долу. Ако го заключим единствено там, изпускаме всички малки лъкатушения наляво-надясно и по-дълги забежки. Кариера е понятие, измислено от посредствените хора. Не им позволявай да ти го натрапят.
А защо учел? Не че не искал да отбива казарма, какъвтото както повечето му колеги в онези времена. Липсвало и малкото градче, от което да се измъкне в София. За него влизането в университета било доказателство. Той следвал, за да се убеди, че мозъкът му не е изпържен от наркотиците. А покрай това и за да спечели точки в очите на техните.
- И какво? – попитах аз. – Стигна ли до някакви изводи?
- Всичко беше окей. Иначе бях започнал да се съмнявам, защото сам никога не можеш да разбереш дали умствените ти способности функционират нормално. Нужно е съпоставяне!
Проверката показала, че Бояновият мозък продължавал да си върши работата перфектно, въпреки че Боян се грижел да разваля спокойствието му с всички наркотични вещества, до които успявал да се докопа. Извън тези лични търсения, докато бил в онези среди, той се запитал какво търсят в университета повечето от колегите му.
- Повечето дори не учеха, копеле. Отбиваха номера. Идваха, правеха се, че дращят по листовете на лекции, а през цялото време блееха. Бяха изпаднали в нещо като зимен сън. Колкото и тъпо да звучи, те губеха времето си с университета.

И все пак наркотиците оказали своето влияние. Боян се отказал от студентстването по средата на втората година, защото университетът му досадил. Не бил в състояние да търпи повече цялата негова бумащина и показна интелигентност и решил да продължи да крачи по добре утъпкания път на хероина. От следването останали една студентска книжка, пълна с петици и шестици, и голямо количество забавни истории, които той с удоволствие раздаваше наляво и надясно.
Публикуване на коментар