понеделник, септември 28, 2015

ЖИВОТЪТ КАТО ЛИПСВАЩА ЛЪЖИЦА - 48

- ЩЕ ВИ КАЖЕМ ИСТИНАТА, НЕ СЪМ ТУК ДА СЕ ОТКАЗВАМ – хвърли бомбата той, след като се бяхме нахранили и в напрегнато очакване на развръзката седяхме около масите.
            В първия момент помислих, че иска да се друса безопасно като Боян, но той побърза да изясни ситуацията и добави, че е дилър. При завидния опит на моите нови приятели беше чудно как никой не се беше засичал с него и не го беше чувал. Той твърдеше, че е квартален дилър. Напоследък не му вървяло с работата, подбивали търговията и това го накарало да търси нова клиентела.
- И така, колко искате? Имам достатъчно хероин за поне две седмици. Ако сте доволни, ще изпратя следващата доставка по мой човек. Разбираме ли се?
Докато Иван делово ни редеше офертата си, наблюдавах Боян. Той започна леко да трепери, но Иван не обърна внимание на това и продължи да крои пред нас плановете си.
След пет минути обяснения на схемата той пристъпи към финализиране на предложението.
- Е, това е. Какво ще кажете? Как ви се струва като цена и така нататък?
Странно, но гледаше право в мен.
- Аз... Честно... Не съм човекът... Не знам – запелтечих във възцарилото се мълчание.
Всички бяха забили погледите си в Боян в очакване на реакцията му.
Иван ме следеше изкъсо. Опитваше се да ме подкани да говоря, но мълчах. Нямаше нужда да плувам в непознати води. Единственото, което щях да направя, беше да разваля изграденото с цената на толкова много измишльотини впечатление. Боян се бе изявил като лидер и тъкмо той трябваше да се изкаже.
Боян простреля кльощавата фигура на дилъра с куршума на погледа си. Двамата се загледаха втренчено един друг. Очи в очи... Как мислите, оказва ли киното влияние върху човешкото поведение? Според мен да. Тялото се стреми да подражава на филмите, самото то се филмира, във всяка минута търси специалните си ефекти и се следи през въображаемите камери на несъществуващите оператори. Скоро непринуденото поведение ще бъде вписано в една книга с изчезващите видове.

Боян успя да постигне театрално повишаване на напрежението. Останалите бяхме някакви си зрители и с повишено внимание следяхме как се разиграва дуелът.
Публикуване на коментар