Follow by Email

събота, март 31, 2018

Лазар


Изправил се даскал пред къща седеше,
черната порта пред него мълчеше,
прокашля се той, пооправи калпака,
по вратата потропа и пусна гласа си.
- Април идва, Лазаре, ставай,
свободата теб няма вечно да чака,
от сън се събуждай, хващай гората,
приготви се да мреш, ако щеш да живееш.
Чу ли ме, Лазаре, чу ли ме, ставай!
Престани да сънуваш идните дни,
изпълни се със своето родово минало
и хвани на часовника здраво юздите.
Престани да търпиш като крава,
престани да си скланяш главата,
покажи, че си нещо по-висше от стадо –
април идва, Лазаре, ставай!

А от околните хълмове мигом проехтява
разумният шепот на календара вековен,
народната мъдрост на пет века робство,
съветите на ония, които няма да се прекарат.
- Спи, Лазаре, спи! Няма смисъл да ставаш.
Пролетта идва и си отива, такъв е животът,
недей се хаби, недей пропилява уюта.
И добре, ако вземеш и станеш, какво ще ядеш?
Зимата идва, снегът ще посипе твоето лято,
я по-добре стой си в леглото, спи и сънувай,
недей да превръщаш деня си в кошмари,
чуваш ли, Лазаре, спи и сънувай,
пази си живота, пази си хомота,
не слушай ти даскали, те нищо не знаят,
свобода, не забравяй, има и в робството!

И вече колко години от една страна
даскалът вика на Лазар да стане,
от другата хорът на всички пияници
увещава Лазар да спи и сънува.
А през цялото време, Лазар просто го няма,
леглото му празно пустее,
студена е стаята, студено огнище
немее сред студът на стените.
И къде е изчезнал тоз Лазар
никой не знае, и сам той не съзнава,
че си е плюл на петите.
И какво от това дали той нейде сънува,
и какво от това дали той нейде будува?
И дали той изобщо още Лазар се казва
или не се е прекръстил?
Ох, Лазаре, нищо, ти не беше виновен,
Ох, Лазаре, теб няма никой да съди.
Хайде, прощавай, живей в твойто отсъствие.
Спи в свойто будуване и будувай своите сънища.

четвъртък, март 22, 2018

Писателският режим на Хънтър С. Томпсън

Никак не е лесно да пишеш. И методът на Хънтър С. Томпсън го доказва. Моля, преди да твърдите, че писането е проста работа, първо вижте на какво се подлага горкичкият Томпсън. Лека му пръст!

сряда, март 21, 2018

няма ден без поезия
няма ни без поезия
единственото изкуство
в което фалитът
е непрестанен
и от него активите
на въображението
се покачват



петък, март 16, 2018

Пиеса за телевизора



(Сатирична пиеса в три действия, хепиенд и епилог)








ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА

САШО
ФАНИ
ЛИЛИ
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ
РАДА ОСТРОВСКА
МАРИН КАРАИВАНОВ
ИВА КАРАИВАНОВА
ДЯДО ГЕОРГИ
БАБА ДОРА
ИВАН
МАРИЕЛА ПОПДИМИТРОВА
ВОДЕЩА

и ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ

(Пиесата е написана за 12 актьора, които могат да поемат всички третостепенните роли, но по желание на режисьора могат да се включат и допълнителни актьори.)







ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ се развива през есента. ВТОРО ДЕЙСТВИЕ се развива през зимата. ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ и ХЕПИЕНД се развиват през пролетта. ЕПИЛОГ се развива през лятото.







ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ

1.
Телевизор. На екрана се появява шапката на новото предаване „Кой иска да бъде нормален?”
РАДА ОСТРОВСКА. Добре дошли в най-новото предаване в телевизионния ефир!
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ. Кой иска да бъде нормален?
РАДА ОСТРОВСКА: Телевизията забрави как да бъде нормална.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Време е за промяна. Време е да има предаване и за нормалността. Време е за нас. Време е за „Кой иска да бъде нормален?”.
РАДА ОСТРОВСКА: В следващия час ще ви покажем, че да си бежанец е нормално. Защото бежанецът е човек, а да си човек е нормално.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Ще видите и, че да си националист, който бие роми в центъра на столицата и по циганските гета е нормално. Защото и той е човек!
РАДА ОСТРОВСКА: Ще видите също, че да си ром и да живееш в ромска махала е нормално. Защото човекът е човек независимо от расата, убежденията и местожителството си.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Ще завършим с нашата много специална рубрика „За телевизорите и хората”. Защото телевизията е нещо човешко.
РАДА ОСТРОВСКА: Защото телевизията е нещо нормално.

2.
Пак в стаята. ЛИЛИ, ФАНИ, САШО. В стаята има включен телевизор, по който върви Енимъл Планет.
САШО: Не мога да разбера къде е проблемът? Ние сме нормални. (Мълчание.) А и сме пичове…
ЛИЛИ: Ние сме криещи се пичове. А това е супер лейм!
САШО: И за какво се крием? На който не му харесва, да си гледа работата!
ФАНИ: Браво! Ти за кой се мислиш, бе? (Иронично.) Великият рапър и бунтар Александър Диаманта си мисли, че може да промени света!
ЛИЛИ (към ФАНИ): Е не мога да разбера сега к’ъв ти е проблемът! Честно!
САШО (към ЛИЛИ): Комунистите вкъщи пак са я стегнали!
ФАНИ: Хайде да не почваме темата с родителите, че с твоите „вървежни” родители положението страх и омраза в София! Особено с баща ти!
ЛИЛИ (бута силно ФАНИ): Дядо ти е бил партиен секретар, а ти за моя баща се хващаш…
ФАНИ: Бил е преди сто години! И не е участвал в приватизацията!
ЛИЛИ: Да. Той е крал по времето на соца!
САШО: Хей, момичета! За какво си ги мерите?... Родителите, де…
ФАНИ: Те и едни родители…
ЛИЛИ: По-скоро да се опитаме да им кажем. Нищо, че знаем какъв ще бъде резултатът.
ФАНИ: Все едно не сме се опитвали…
САШО: От опит глава не боли.
ФАНИ: Кажи го на мигрената ми.
ЛИЛИ: Фани е права. Кажеш им нещо за бежанците, те те обвиняват, че си ненормален.
САШО: А спомняте ли си случая с онова циганче?
ФАНИ: Ужас! Да си го кажем. Нашите родители са расисти!
САШО: И хомофоби!
ЛИЛИ: Ти ги питаш дали са хора, те ти отговарят, че са българи!
ФАНИ отива при ЛИЛИ. Двете започват да се целуват.
САШО: Сега като ви гледам, съгласен съм. Вие сте проблемът на тая държава.
САШО избухва в смях.
ЛИЛИ: Много ясно! Проблемът никога не е бил корупцията и всичко останало. Проблем са различните!
ФАНИ: Любовта винаги е била проблем. Хората предпочитат да мразят, не да обичат.
(Дълга пауза.)
САШО: И? Какво правим сега? Не можем да продължаваме така, нали?
ЛИЛИ: Можем!
ФАНИ: Как да им обясним?
САШО: Просто им казваме така… Вижте… Хора… Обичаме се, но сме трима. Две момичета и едно момче. Не знаем как се случи, но това е положението. Точка.
ФАНИ: Обичам те!
ЛИЛИ: Обичам ви.
Тримата се целуват и прегръщат.

3.
Телевизорът. На екрана виждаме ЖЕНА НА СРЕДНА ВЪЗРАСТ.
ЖЕНА НА СРЕДНА ВЪЗРАСТ: Беше любов от пръв поглед. Още като го видях, си казах: това е той. С годините съм попадала на какви ли не. Аз трябва да го почувствам. Да усетя привличане. Все пак ще прекарваме толкова време заедно. Не мога така… С всякакви. Аз да не съм… Повечето ми приятелки на момента ги награбват. Завличат ги вкъщи, хвърлят ги на някоя маса, бюро, шкаф, дори стол, под. И се започва! В началото е добре, рано или късно започват да се оплакват. Ама скъпа, моля ти се. Ти си го избра тоя, а сега ми ревеш на рамото… Следващия път мисли малко, моля те. Обещават, че ще мислят и следващия път пак просто ги завличат вкъщи. Загубена работа! Какво да ви кажа?
Камерата се отдръпва и виждаме, че жената седи до огромен телевизор.
ЖЕНА НА СРЕДНА ВЪЗРАСТ: Заедно сме от три години. Никога не ме е предавал Той е най-добрият ми приятел. Той е любовникът ми. Той ми е всичкото. Ох… Дават ме по телевизора! … Така се вълнувам… Ох… Това е най-хубавото нещо, което ми се е случвало… Ох… Горещо е… Прожекторите… Светлините… Телевизора… Ох… Толкова е хубаво…
Жената припада.

4.
Домът на ФАНИ. Луксозен, но занемарен апартамент от времето на социализма. ФАНИ се готви да излиза.
БАБА ДОРА: Къде си мислиш, че отиваш, хулиганка такава?
ФАНИ: Аз? Хулиганка? Ти наред ли си?
БАБА ДОРА: Знаеш ли колко е часа?
ФАНИ: Колкото си иска.
БАБА ДОРА: Всички млади сте такива!
ФАНИ: Не сме невъзпитани. Просто сме свободни да правим каквото си искаме!
БАБА ДОРА: И това е една свобода. Вас американците ви освобождават. Нас Русия ни освободи.
ФАНИ: Баба ти те освободи! Днес нямаме нужда някой да ни освобождава.
БАБА ДОРА: Колко си наивна! Тръгнали да се борят за демокрация. Тръгнали да освобождават света. С НПО-та, Сорос, Фондация Америка за България, Българския хелзинкски комитет и останалите боклуци, които ги подкрепят.
ФАНИ: На нас не ни трябват американците. Ние сме свободни! Вашето поколение ни докара до положението, от което не спирате да се оплаквате. Много градивно. Няма що. Ще се обадя на мама да ми прати пари и най-накрая да се изнеса от тази гробница.
ДЯДО ГЕОРГИ: Я ПРЕСТАНЕТЕ И ДВЕТЕ! Никой на никого няма да се обажда освен ти, Фани, когато закъсняваш.
ФАНИ: Чук си, дядо! Дай лапа!
ФАНИ: Добре де… Няма проблеми. Аре стига!
БАБА ДОРА: Ти й кажи, скъпи. Кажи й какво чете във вестника.
ДЯДО ГЕОРГИ: Руската църква дава безплатен интернет на хората. Свободен от грехове.
ФАНИ (смее се): Леле. Сега и цензуриран православен нет. Това ми е малко множко.
ДЯДО ГЕОРГИ: В християнството няма нищо смешно.
БАБА ДОРА: А онова. С което американците… Как му беше името? Дето контролира времето?
ДЯДО ГЕОРГИ: ХАРП-а.
ФАНИ: Ще ме спукате от смях.
БАБА ДОРА: Внучка ти е откачена!
ДЯДО ГЕОРГИ: Просто е млада.
БАБА ДОРА: Ние като бяхме млади имахме елементарно уважение. Имахме респект към властта.
ФАНИ: И вижте к’во стана.
ДЯДО ГЕОРГИ: Това демокрацията го направи.
ФАНИ: Демокрацията, дядо, е такава, каквато си я направиш.
Мълчание.
ДЯДО ГЕОРГИ: Ти само се обади, преди да се прибереш. Дорче, дай да си лягаме, миличка, че утре рано трябва да ставаме.
ФАНИ: Че къде ще ходите в неделя сутрин?
ДЯДО ГЕОРГИ: В един бежански център.
ФАНИ (скептично): До вчера бяхте готови да давате наряди по границата и да отстрелвате с ловджийски пушки нарушителите. А утре – бежански център. К’во се е случило?
БАБА ДОРА: Бежанците са хора. Това е нормално.
ДЯДО ГЕОРГИ: Като хора на хора искаме да им помогнем.
ФАНИ: Плашите ме, честно. От цифра време ви говоря за бежанците, вие се запъвате: били с различна вяра, терористи… И сега за една нощ?
ДЯДО ГЕОРГИ: И? Нормално е. Хора са!

5.
Домът на ЛИЛИ. Новобогаташко жилище на хора, които са забогатели през 90-те.
МАРИН КАРАИВАНОВ: Лили, с майка ти няма цяла вечер да те чакаме за вечеря.
ЛИЛИ: Ми не ме чакайте. Яжте си спокойно и не ми творете живота!
ИВА КАРАИВАНОВА: Не знам кой чий живот трови, Лили!
МАРИН КАРАИВАНОВ: Като не ти изнасяй, закъснявай, но не разчитай на топла, вкусна и питателна храна, сготвена от невероятната ти майка.
ЛИЛИ: Ако те чуе някой, ще реши, че Ива може да готви. Вкусната питателна храна обикновено е някакъв полуфабрикат. Или е поръчана от ресторант. И Ива не ми е майка!
ИВА КАРАИВАНОВА: Търпя това отношение всеки ден. (Избухва в плач) Каква дъщеря отгледахме. Чудовище!
ЛИЛИ: За пореден път те моля да не ме наричаш дъщеря. Или ако толкова държиш на тази дума да добавяш по едно „доведена” отпред.
МАРИАН КАРАИВАНОВ: Ива, недей сега така… Лили!
ЛИЛИ: Метнала съм се на родителите си. С к’ъвто се родиш, такъв ставаш. А за храната, сори. В нейна защита ще добавя, че прави страшни спагети. А салатите й се получават 50 на 50. Това е достатъчно за успяла бизнесдама като нея.
МАРИАН КАРАИВАНОВ: Виждаш ли, скъпа. Виждаш ли!
ИВА КАРАИВАНОВА: Скоро ще трябва да избираш: тя или аз.
ЛИЛИ: А сега ще избираме? Много зряло, наистина. Хайде да вечеряме, че ще пукна от глад!
Тримата сядат на вече подредената и сложена маса.
ЛИЛИ: Баба да не е заспала пак?
ИВА КАРАИВАНОВА: Ох, пак съм я забравила в тоалетната.
ИВА САРАИВАНОВА излиза от стаята и се връща, бутайки бабата на инвалидна количка.
МАРИЕЛА ПОПДИМИТРОВА: Седя в тъмното от половин час и си мисля… Такова е времето, в което живеем: мрачна тоалетна. Народът го държат заключен вътре, водата е спряла, мирише, а навън депутатите се ширят в огромни апартаменти. Ех, живот!
МАРИАН КАРАИВАНОВ: Моля те, храним се! (Мълчание.) Знам, че съм грешен, но не разбирам защо Бог реши да ме накаже с най-злата тъща на всички времена.
МАРИЕЛА ПОПДИМИТРОВА: Горкичкият. Ти, човеко (ако може да си човек и депутат едновременно, а това не е някакъв езиков парадокс) си същество със свободна воля. Избирайки ме за тъща, ти си се самонаказал.
Неловко мълчание. Тракане на чинии, вилици. Глътки вода.
ЛИЛИ: Е, тате, кажи сега. Нещо ново в Кашона?
ИВА КАРАИВАНОВА: Баща ти работи в Парламента!
ЛИЛИ: Ние му викаме Кашона.
МАРИАН КАРАИВАНОВ: Викайте му както щете. Сега преговаряме с полицаите.
ЛИЛИ: Не ви е лесно, признавам. Ако тях ги нямаше, щяха да ви линчуват публично. На жълтите павета.
МАРИАН КАРАИВАНОВ: За какво ли се опитвам…
МИРЕЛА ПОПДИМИТРОВА: И аз така! Не спирам да се опитвам да ти обясня, че трябва да станеш човек, но ти все блееш!
ИВА КАРАИВАНОВА: Мама и комунистите и демократите… Всички са я мачкали. Тя е развила някакво органично отвращение към всяка власт. Навремето избягала в Париж, но не издържала дълго. Домиляло й. Върнала се. Изключили я университета. Цял живот се е изхранваше с преводи, гладуваше. А като й стане тъжно, вади снимките от Париж, пее шансони и плаче.
Двете ревват.
МАРИАН КАРАИВАНОВ: А моята майка питал ли я е някой? А? На полето от сутин до вечер! С мотиката. Аз не работя ли, пишете ме умряла, вика. И копае ли копае.
МИРЕЛА ПОПДИМИТРОВА: И той ще говори за работа? Цял живот само директор е бил.
МАРИАН КАРАИВАНОВ: И аз съм копал.
ЛИЛИ: Какво стана с онези държавни земи?
МАРИАН КАРАИВАНОВ: Сключихме договора с корпорацията. Скоро започват да строят.
ЛИЛИ: Те са в защитена територия…
МАРИАН КАРАИВАНОВ: Ние ще я защитим още повече! Ще видиш!
ЛИЛИ: Това е незаконно.
МАРИАН КАРАИВАНОВ: Законът е незаконен!
МИРЕЛА ПОПДИМИТРОВА: Продадохте България. Предатели!
ИВА КАРАИВАНОВА: Най-страшно е да предадеш собственото си семейство. И дядо ме учеше на това. По неговия си начин.
МИРЕЛА ПОПДИМИТРОВА: Той не е казвал, че семейството е над закона.
ЛИЛИ: То и едно семейство…
Привършват вечерята. МАРИН КАРАИВАНОВ става от мястото си, излиза от стаята. Връща се с три бухалки.
МАРИН КАРАИВАНОВ: Е, готови ли сте да тръгваме?
ИВА КАРАИВАНОВА: Слагам чиниите в миялната и излизаме.
ЛИЛИ: И накъде така?
ИВА КАРАИВАНОВА: На разходка…
ЛИЛИ: С бухалките? На разходка? Чудна работа…
МИРЕЛА ПОПДИМИТРОВА: Ще се разходим до циганския квартал и ще бием цигани като едно голямо и задружно семейство.
ЛИЛИ: Честно?
МАРИН КАРАИВАНОВ: Не знам защо го приемаш така тежко? Това е напълно нормално. Много добре знаеш, че уважавам малцинствата и се боря за техните права. Но съседите ни поканиха. Няма да е възпитано да им откажем. Те са толкова мили хора. Оплакваха се, че живеят прекалено затворено. И ето, ще излизаме. Ние няма да бием с лошо. С добро ще бием. И с усмивка на лице.
ЛИЛИ: Преди не бяхте расисти?
ИВА КАРАИВАНОВА: Ние не сме расисти!
МАРИН КАРАИВАНОВ: Просто се забавляваме, мила. Като едни нормални българи. Тримата излизат.

6.
Домът на САШО. Краен панелен квартал в близост до ромско гето. ИВАН, бащата на САШО, гледа телевизия и пие ракия.
САШО: Тате, трябва да ти кажа нещо много важно!
ИВАН: Чакай, чакай!
САШО: Ама…
ИВАН: Ако бият с два гола разлика, печеля 500 кинта!
САШО: Важно е!
ИВАН: Нещо за кариерата ти ли е? Не е за вярване… Синът ми да стане рап звезда.
САШО: Хип-хоп звезда, тате.
ИВАН: Каква е разликата. Все тая… Нали като чернилка пееш.
САШО: Казва се чернокож, тате!
ИВАН: Че нали и аз това казвам, бе. Чернилка… Глей! Глей! Ей тоя го взеха миналата година от Сенегал. Помниш ли онова световно? Коя година беше? Та тоя, викам, играел в някакъв второстепенен клуб. Открили го случайно. Харесало им как играе и хоп: момчето се оказва във водещ европейски отбор с повече пари, отколкото е могъл да си представи някога. И гледай само к’во прави – раздава се човекът в Шампионската лига. С усмивка на лице. Скъсва си задника, ама знае и за какво го прави. А аз въртя геврека от 10 години, нищо, че съм инженер по образование. Живот… Глей. Глей! Леле-е-е! Скъса ги богаташките синчета. Да! Да! Само така!
ИВАН скача, радва се, САШО стои безучастно.
ИВАН: Ама браво на печката! Сенегал е велика страна. Добро момче!
САШО: Аз исках да ти кажа, че –
ИВАН: Да. Леле! Толкова е бърз! Глей! Глей! Това е! Да! Да! Те това е футбол. Да! Давай! Го-о-о-о-о-о-о-о-о-ол!
САШО (унило): Страхотно…
Отгоре се чува чалга.
ИВАН: Мангали мръсни! Пак са надули тая музика. (започва да блъска по тръбите на парното и по тавана.) Я по-тихо, бе! Идиоти!
Музиката се усилва.
САШО: Виж… Аз… Просто…
ИВАН изважда от един шкаф пистолет, отива на прозореца, отваря го и стреля във въздуха!
ИВАН: Ей сега ви разказах играта! Ще ви науча аз вас. Вие сте проблемът на тая страна, бе!
САШО: Велико!
ИВАН: Колко българи убихте, мръсници-и-и! Колко старци ограбите-е-е! Ей!
Музиката спира. Иван престава да стреля и се връща на масата.
САШО (иронично): Прав си! Всички българи са свети води ненапити. Малцинствата са виновни за всичко.
ИВАН: Не мога да повярвам, че синът ми ги защитава! Тия идиоти, дето не са си плащали тока от 2008-ма. Аз ако не си плащам тока 10 години, ще ми разкатаят фамилията. Сега си допивай бирата, че мачът свършва след десет минути, а баща ти иска да си вземе печалбата. След това трябва да ходя до ромското гето.
ИВАН: И к’во ще прави расист като теб в ромското гето?
ИВАН: Ще участвам в уъркшоп ли, кво ли беше?
САШО: Работилница?
ИВАН: С цигански младежи! Искат да стават шофьори и ще им обясня какви документи им трябват…
САШО: Не е нормално да правиш това!
ИВАН: И какво? И те са хора! Това е нормално!
САШО: Ми да се приготвяме за излизане, нига!
ИВАН: И ако още веднъж ме наречеш негър, ще ти еба майката!
САШО: Честно? Ще й разровиш гроба, ще измъкнеш тялото и така нататък?...
ИВАН: Извинявай, пич. Аз така си говоря. Знаеш ме.
САШО: Другата седмица ще ходя до гробищата. Трябва да доплатя гроба. Мисля и да посадя трева. И една кайсия ще сложа. Мама обичаше кайсии. Искаш ли да дойдеш?
ИВАН: Казал съм ти, пич. Майка ти не обичаше гробищата. Изобщо не беше религиозна. Няма да стъпя там.

7.
Стаята. САШО, ЛИЛИ, ФАНИ. В ъгъла бучи телевизор. Дават новините.
ВОДЕЩА: Новото предаване „Кой иска да бъде нормален?” се превърна в първенец по рейтинг още в първата си седмица. Според данните аудиторията му е от всички възрасти. Ние излязохме на улицата, за да сами питаме хората какво ги грабва в това предаване. Предлагаме ви да видите репортажа!
ФАНИ изключва звука и сменя канала. Предаване на Енимъл Планет.
ЛИЛИ: Тия избиха рибата!
САШО: Ненормалници!
ФАНИ: Успяхте ли да говорите с вашите?
ЛИЛИ: Не!
САШО: Не…
Пауза.
ЛИЛИ: Обичам ви, ей! Никога не съм обичала така, ей! Никога не съм казвала на някого, че го обичам. Винаги съм се колебаела! Съмнявала съм се. Сега за първи път не се колебая.
САШО: Каквото и да стане. Колкото и целият свят да ти го изкарва през носа… Само като ви видя… Отвътре ми става едно такова… Едно такова… Скачащо, весело, игриво… Красиво, шарено. И съм готов да го пребия като куче целия скапан свят, ако се осмели да ми попречи да ви видя дори и за миг. И ми е все тая какво става със света. Той и без това се върти. Не пита! Ние сме пътници! Не определяме посоката. Само се возим.
ФАНИ: Вие сте моята съпротива. Вие ме карате да оцветявам сивите дни както децата оцветяват книжки. Само с вас мога да срещна абсолютното зло на улицата и да му надраскам мустаци. Само вие ме крепите.
Тримата започват да се целуват.

8.
Телевизионно предаване. САШО и ВОДЕЩ.
ВОДЕЩ: Какво послание би искал да отправиш към зрителите ни?
САШО: Бъдете себе си! Отстоявайте идеите си! Борете се за тях. Само вие сте наясно на какво сте способни. През целия си живот ще срещате хора, които ще ви казват, че не сте прави. Че нещата не стават така, както вие си ги представяте. Че има установени правила. И всякакви подобни глупости! Живеем в страна с комплексирано и страхливо население, което се страхува да оправи света, в който живее. Защото го мързи. Защото така му е по-лесно. Защото е свикнало да си гние в кочинката, която си е създало. Защото в кочинката му е топло и приятно. Нищо, че смърди и че е затворено. Не чакайте промяната! Промяната сте вие! Промяната зависи от вас!
Публиката в студиото избухва в аплодисменти.
ВОДЕЩ: А сега ще завършим с най-новия хит на Александър Диаманта: „Аз съм Промяната”.
Осветлението се променя. САШО отива на импровизираната сцена. Пускат музиката на хип-хоп парчето.

Стилистика на песента: https://www.youtube.com/watch?v=mZLysuq33xU

Куп.
Живеем в скапана, но хубава родина,
в която младите бягат за чужбина.
В която политици и чиновници крадат,
смеят се и казват: така е в тоя свят.
Във който всичко се купува и всичко се продава
включително и корумпираната ни държава.
И ако си идеалист ти казват, че си балък,
а те продават себе си, затова им казвам: „Fuck
off!” На всички малоумници като вас,
вие не можете да купите и моя глас.
Няма да се кротна, а ще се боря,
за да отрепките като вас отидат в затвора.
Аз ще се грижа за закона и честността,
докато вие ме заривате с боклуци и лайна.
Можете да имате пари, но аз имам ума си.
Можете да имате медии, но аз имам блога си.
Можете да имате телевизии за милиони,
но аз ще ви изобличавам със смартфона си.
Аз съм бъдещето, не можете да ме спрете
и рано или късно много ядове ще ядете.

Пр.
Аз съм Промяната, сега внимавай!
Аз съм Светлината,
белезниците си слагай!
Каквото и да правиш,
аз ще дойда.
И за Левски и за Ботев
ще ти напомня.
И някой ден,
сега внимавай!
Ще има справедливост,
белезниците си слагай!
И ние ще живеем
в правова държава.
Затова най-добре
веднага бягай!

Куп.
Мислиш, че имаш много, а нямаш нищо,
кух си и си празен, и си хищник,
месиш се леко в животите чужди,
мислиш се за важен, мислиш се за нужен.
Ти си долен, гнусен и противен паразит.
А аз съм лекарството за тоя шит.
Който пет петилетки незаконно ни владее,
докато народът пасе трева, мърмори и си блее.
Ние можем да сме страшна, просперираща държава,
само да ви изметем, само да ви сбараме
натясно и най-сетне да ви арестуват,
или просто с усмивка да ви купят.
Защото сте кукли и нямате глави
и правите всичко за скапани пари.
Вие сте миналото и ще бъдете изметени
от рапъри, хипстъри, скинари и от метъли,
от всички субкултури и от всички отличници,
от всичко младо и все още мислещо.
Ние сме бъдещето, не можете да ни спрете
и рано или късно много ядове ще ядете.

Пр.
Аз съм Промяната, сега внимавай!
Аз съм Светлината,
белезниците си слагай!
Каквото и да правиш,
аз ще дойда.
И за Левски и за Ботев
ще ти напомня.
И някой ден,
сега внимавай!
Ще има справедливост,
белезниците си слагай!
И ние ще живеем
в правова държава.
Затова най-добре
веднага бягай!



ВТОРО ДЕЙСТВИЕ

1.
Стаята с телевизора.
БОЙКО ПОЖАРЛИЕВ: И така, драги зрители. В края на нашето предаване искаме да ви благодарим за огромния интерес, който проявявате към нас и към нашата работа.
РАДА ОСТРОВСКА: Ние не бихме могли да съществуваме без вас. Вие ни правите това, което сме: най-гледаното предаване в ефира.
БОЙКО ПОЖАЛИЕВ: Затова е нормално, дори твърде нормално да се развълнуваме.
РАДА ОСТРОВСКА: И искаме да ви се отблагодарим.
Мълчание. След мълчанието водещите започват да ръкопляскат, да викат и са подсвиркват с уста.
БОЙКО ПОЖАРЛИЕВ: Вие правите толкова много за нас като ни гледате, че ние няма как да ви се отблагодарим. Искаме само да ви кажем: бъдете това, което сте!
РАДА ОСТРОВСКА: Не се давайте на ненормалността около вас. Продължавайте да бъдете най-нормалните зрители в ефира.
БОЙКО ПОЖАЛРИЕВ: И запомнете...
РАДА ОСТРОВСКА: Усмихвайте се повече!
БОЙКО ПОЖАЛРИЕВ: Бъдете щастливи, каквото и да се случва.
РАДА ОСТРОВСКА: Всичко зависи от вас!
БОЙКО ПОЖАРЛИЕВ: А сега ви пожелаваме хубава вечер.

2.
Стая. По телевизора дават Енимъл Планет.
САШО: Никога няма да успеем да кажем на света за нас, нали?
ЛИЛИ: Като не можем да го кажем, що не го изпееш? Нали си музикант?
САШО: Ще пробвам, но не мога да обещая дали ще стане!
ЛИЛИ: Напъни се и ще стане!
Дълго мълчание.
Пауза.
ФАНИ: И това ново предаване! Сега всички станаха нормални…
ЛИЛИ: Ти се опитваш да им кажеш нещо, те не спират да гледат телевизора.
САШО: Не нещо, а НЕЩОТО!
ЛИЛИ: Добре, де…
ФАНИ: Очевидно с говорене няма да стане.
ЛИЛИ: И как ще стане тогава?
ФАНИ: Нямам идея.
САШО: Защо просто не си бием шута към някоя нормална страна? Скоро завършваме.
ФАНИ: Аз не искам да си бия шута.
ЛИЛИ: Аз не искам да се предавам. Надежда има.
САШО: Щом казваш. И какво правим сега?
ЛИЛИ: Все ще измислим нещо.
САШО: Добре. Вие мислете. Аз имам малко работа.
САШО ги целува и излиза.
ЛИЛИ: Имаме си най-страхотния мъж, нали?
ФАНИ: Да.
Двете се прегръщат.

3.
Домът на ЛИЛИ. Тя се прибира, родителите й са облечени в бяло и са широко усмихнати. Усмивките не слизат от лицата им дори за миг.
ЛИЛИ: Какво става? Защо сте облечени като сектанти?
МАРИН КАРАИВАНОВ (усмихва се дори още повече): Баба ти почина. Инфаркт! Нямаше какво да се направи!
ИВА КАРАИВАНОВА (смее се през сълзи): Милата ми майчица. Заслужаваше да си почине най-сетне! Колко пъти ми е казвала, че с всичките болести, от които страдаше, предпочита да си иде!
МАРИН КАРАИВАНОВ: Погребението е утре в десет сутринта. Ще дойдеш, нали?
МАРИН КАРАИВАНОВ и ИВА КАРАИВАНОВА продължават да се смеят. ЛИЛИ се ядосва.
ЛИЛИ: Нещастни психопати! Сбъркани и болни мозъци! Млък, бе! Не се смейте, бе! Не е смешно! Баба! Баба е починала!
ЛИЛИ избухва в плач.
ИВА КАРАИВАНОВА: Не плачи, скъпа! Смъртта е нещо нормално. Тя е логичното продължение на живота! Всички ще умрем някой ден, нали?
МАРИН КАРАИВАНОВ: Смъртта не е тъжна. Смъртта е купон!
МАРИН КАРАИВАНОВ пуска музика и започва да танцува.
ЛИЛИ: Вие сте откачалки!
ИВА КАРАИВАНОВА: Твоето емоционално състояние показва само колко си незряла. Ти си още дете!
МАРИН: Ти си ненормална, Лили!
ЛИЛИ: Аз ли?
МАРИН: Нормално е каквото правят хората. Сега нормално е да се усмихваш. Да се радваш. Да благославяш съществуването си във всяка една минута, в която имаш щастието да си на този свят. Нормално е да купонясваш. Дано ти дойде акълът в главата някой ден!
ЛИЛИ: Ако това вашето е акъл, по-добре никога да не ми идва! И преди гледахте много телевизия, но това вече минава всякакви граници!
ИВА КАРАИВАНОВА: Телевизията не ти е виновна!
ЛИЛИ: Знаете ли какво? Усмихвайте се. Веселете се. Правете каквото искате. Аз ще си плача за баба колкото си искам. За мен това е нормално. Дори няма да се заключа в стаята, както мислех. Ще си събера нещата и ще се махна! Ще спя у Фани и Сашо.

5.
Домът на ФАНИ. Чува се смях. Тя излиза от стаята си и влиза в хола. Пред телевизора има клетка, в която се е свил ДЯДО ГЕОРГИ. Телевизорът е пуснат. БАБА ДОРА тъкмо му налива вода в една паничка, отваря вратата на клетката и му я слага. Той се навежда и започва да лочи.
ФАНИ: Може ли да ме светнете защо в хола има кафез. И какво прави дядо в него?
ДЯДО ГЕОРГИ (смее се и лочи от паничката): Тази седмица нормално е мъжете да са в клетки, докато гледат телевизия. Един природозащитник е започнал подобна акция. По този начин изразяваме съчувствието си към всички животни, които са принудени да живеят затворени в клетки.
БАБА ДОРА сипва в друга паница суха храна за кучета, отваря вратата на клетката и я слага там. ДЯДО ГЕОРГИ лиже ръката й, върти задните си части сякаш върти опашка. Изджафква щастливо и започва да яде от гранулите.
БАБА ДОРА (гали ДЯДО ГЕОРГИ по главата, по шията, по корема): Браво! Браво! Добро момче. Харесва ли храната на момчето! Я колко бързо я яде! Да-а-а! На момчето му е вкусно! Браво! Послушно момче!
ФАНИ: Разбирам, че животните страдат, когато са затворени в клетки, но нещо не мога да разбера как им помагате. Изглежда като дядо яде кучешка храна им помага по някакъв мистериозен начин, който аз не разбирам… На животни ви направиха.
БАБА ДОРА: Не сме животни! Ние сме хуманисти!
ДЯДО ГЕОРГИ: Нали и ти се бореше за правата на животните? Какво ти става? Ела в клетката? Не е страшно!
ФАНИ: Ще вляза в клетката, ама някой друг път.
БАБА ДОРА: Толкова си старомодна!
ДЯДО ГЕОРГИ: На карта е заложено съществуването на милиони животни. Държат ги затворени. Колят ги по нехуманен начин. Те нямат достатъчно пространство, за да живеят нормално. Човечеството е свикнало да си затваря очите за това. Но с баба ти не можем да го търпим повече. Няма да мирясаме, докато светът не стане едно по-хуманно място за живеене. Докато несправедливостите не бъдат премахнати. Докато животните и хората не станат отново приятели. Всички ние сме част от живота на тази планета. Всички сме част от един общ организъм. Не можем да се нараняваме взаимно. Достатъчно сме го правили през вековете. Това трябва да спре.
ФАНИ: На думи звучи супер! От сто години се опитвам да ви убедя в това. Плаши ме формата, по която показвате отношението си. Вие не се държите хуманно със себе си. Ти си възрастен човек, дядо. Болен си. Не можеш да стоиш в клетка. Ами ако си доповредиш здравето. Какво ще правим с баба тогава?
ДЯДО ГЕОРГИ: Ти мен не ме мисли!
БАБА ДОРА: Всичко е наред! Нищо му няма на дядо ти!
ФАНИ: Да бе! Само дето се държи като куче.
Дядото става неспокоен. Върти се на едно място. Лае. Ръмжи.
ДЯДО ГЕОРГИ: Баф. Баф! (започва да ръмжи) Гр-р-р-р-р-р-р-р-р-р!
БАБА ДОРА: Виж какво направи! Тъкмо се беше кротнал. Изяде ми новите обувки. Разкъса едната облегалка на дивана. Едвам успях да го прибера обратно в клетката. Така няма да се разберем!
ФАНИ: Права си. Не мога да го гледам това. Ще се видим след ден-два. Може и повече. Кой знае.
ДЯДО ГЕОРГИ: Къде си мислиш, че отиваш, млада госпожице!
ФАНИ: Ехо. Ти си куче! Не можеш да ме спреш.
БАБА ДОРА: Фани! Фани! Стой!
ФАНИ: Чао!
ФАНИ излиза. От апартамента се чува как дядото започва да вие.

6.
Домът на САШО. САШО влиза в хола, където няма никой, освен бучащия телевизор, който изглежда винаги работи. САШО се оглежда, после излиза. Връща се с чиния с два сандвича и една бира. Сяда да яде. Гледа телевизора, намръщва се. Сменя на някакъв музикален канал. Храни се. Мърмори нещо за телевизията. После изведнъж открива на масичката до него изкуствена вагина и дилдо. Не може да повярва на очите си. Посяга да ги пипне, но се сепва. Гнус го е. В този момент влиза ИВАН.
САШО (сочи му към изкуственото дилдо и вагината): Баща ми, откога си се сдобил с тези неща? Идвам да те виждам веднъж седмично, но май съм изпуснал положението. Не че имам нещо против да си правиш каквото искаш, но не ми се вижда нормално. Поне не за теб. Досега никога не си показвал подобни склонности. Че и в хола? Храня се! Не е хигиенично!
ИВАН: Ми аз тука си ги държа. Да са ми под ръка. (намигва му) Ако разбираш какво имам предвид!
САШО: Ще се издрайфам. Честно! Храня се!
ИВАН: И? Толкова пъти ми казваше, че сексът е нещо напълно нормално. Нали ме обвиняваше за прекалено консервативен?
САШО: За непростимо консервативен, за да сме точни!
ИВАН: Добре, де.
САШО: И какво стана? Нали беше консервативен, нига?
ИВАН (приближава се до САШО и му вкарва един „задвратник”): Предупредих те да не ми викаш чернилка!. Моля те! Не искам от теб много! Винаги съм те оставял да взимаш сам решенията си в този живот, нали? Никога не съм ти натрапвал мнението си! Но да ми викаш печка? Това не мога да го търпя! И няма да го позволя! (Пауза.) Колкото до силиконовите средства за самозадоволяване, ти никога няма да можеш да ме разбереш. Аз съм възрастен човек. Живея сам. В живота ми все по-рядко се появяват жени. А тези, които се появяват, бързо си тръгват. Отиват си. Аз оставам сам нощ след нощ. И аз съм човешко същество! Може би не се изразявам по най-културния начин. Откакто порасна не спираш да ме упрекваш, че гледам толкова футбол, но аз съм израснал с тази игра. Това е важно за мен… Ако наистина обичаш околните, ги приемаш такива, каквито са. (Пауза.) Ти си много малък. (започва да плаче) Нямаш си идея колко ми липсва майка ти. Всеки ден се будя в леглото, а нея я няма до мен. Гледам те. Толкова си приличате. И това само ми напомня, че тя не е тук. Все ми е едно какво мислиш за силикона. И аз съм човек. И аз имам нужда от някои неща. Не мога да ходя по проститутки. Опитвал съм. Отвращавам се. Не от тях. Те това работят. Те са си взели решението. От себе си се отвращавам. Чувствам се виновен пред паметта на майка ти. И ако трябва да използвам силикон, за да се чувствам добре... Така да бъде! Нямаш право да ме съдиш.
ИВАН се разревава шумно, тресе се, потичат му сополи. САШО го прегръща.
САШО: Няма! Няма! Спокойно, тате! Всичко е наред! Аз… Съжалявам. Не исках… Нямах представа… Спокойно! Няма страшно. Няма…
Двамата седят прегърнати известно време. ИВАН малко по малко се успокоява. Те се отдръпват един от друг.
САШО (посочва дилдото): Разбирам за някои неща, но какво прави това тук?
ИВАН (усмихва се „загадъчно”): Виж, синко. В ануса има страшно чувствителни нервни окончания. Никога не съм си представял, че „Еби се в гъза!” ще е нещо повече от обида… Но вече не съм предубеден. И съм щастлив! Разбирам, че е странно. И аз в началото реагирах така. „Ебаси извратената история!”, си казах. Но в „Кой иска да бъде нормален?” дори показаха няколко инструкционни клипчета. Една вечер не можех да заспя и в един момент си казах, какво толкова, не може толкова хора да бъркат. И едно ще ти кажа, синко. Преоткрих света и той се превърна в по-хубаво място за мен.
САШО: Окей, окей. Аз не се и опитвам да те разубеждавам. Както знаеш имам много приятели и познати, които определят половата си принадлежност като хомо и би. Но ми е странно, че човек като теб… Не е ли нередно?
ИВАН: Нередно е синът ми да не ме подкрепя. Да не приема това, че съм щастлив. Не мога да го разбера? Хората не могат да приемат чуждото щастие. Дори най-близките! Нещо повече! Не само, че не го приемат, ами то ги ядосва. И ето. Нали ми казваше, че трябва да съм по-освободен? Нали критикуваше? Нали казваше, че не си от тия? И какво? Всъщност и ти си от тия, които не могат да понасят различните!
САШО: Не ме разбра… Притеснявам се за теб!
ИВАН: Притеснявал се? Не, ти ме съдиш! Аз съм ти проблемът. Че и ме сравнява с „хомо” и „би” приятелите си? Сякаш не ме познава! Те се гордеят с извратеността си и парадират с нея по прайдове! Аз съм обикновен човек. Не парадирам с нищо. Просто ми харесва да се самозадоволявам отзад. Това е.
САШО: Имаш странни стандарти за толерантност…
ИВАН: Единствените стандарти, които прилагам, са човешките…

7.
Домът на ЛИЛИ. Влизат ЛИЛИ, ФАНИ и САШО.
ИВА КАРАИВАНОВА: Как сте, деца? Или трябва да кажа бунтари срещу нормалността?
ЛИЛИ: Не сме деца. Пълнолетни сме вече.
ИВА КАРАИВАНОВА: Може да сте пълнолетни, но не сте и възрастни!
САШО (прекалено тихо): Ако да си възрастен означава да биеш цигани и да гледаш телевизия в клетка, по-добре, че не сме!
ИВА КАРАИВАНОВА: Какво!?
САШО: Нищо.
ФАНИ: Идваме да вземем матрака на Лили.
ИВА КАРАИВАНОВА: Че защо ще го взимате?
ЛИЛИ: Защото живеем заедно! Тук ще се прибирам само от време на време! Не мога да ви дишам. Не мога да ви трая. Какво ви стана? Напоследък минавате всички граници. И това с баба…
ЛИЛИ избухва в плач. ФАНИ я прегръща.
ФАНИ: Няма. Спокойно! Всичко е наред! Ти си моето момиче! Хей. Я ме погледни! А така! Сега спри да плачеш. Браво-о-о!
ЛИЛИ спира да плаче.
САШО: Ще отида да взема матрака.
ИВА КАРАИВАНОВА: Никакъв матрак няма да изнасяте от къщата ми! Аз няма да позволя това!
САШО: Става дума за дъщеря ти! Тя трябва да спи някъде, нали?
ИВА КАРАИВАНОВА: Дъщеря ми си има семейство и дом! Щом не ни иска, да се оправя сама!
ЛИЛИ: Благодаря ти, мамо.
В стаята влиза МАРИН КАРАИВАНОВ. Забързан е. Говори по телефона.
МАРИН КАРАИВАНОВ: Да. Да. Да. Няма проблеми. Вече се задействах. Да. Браво! Добра работа! Изборите са чудесно нещо! Какво казваш? Да. Да. Естествено. Платихме където трябва. Резултатите са налице. Всичко е отдавна измислено. И американците, и руснаците така правят. Да. Няма за какво? Ние ви благодарим. Важното е, че сме на власт. Само това има значение. Или държиш властта, или тя те държи. Не се притеснявайте. Законът, който ще помогне на вашата фирма, ще влезе. Колегите от парламентарната група ви предават много поздрави. Да! Благодаря Ви още веднъж. Хубав и слънчев ден!
МАРИН КАРАИВАНОВ затваря телефона и чак сега обръща внимание на случващото се около него.
МАРИН КАРАИВАНОВ: Я! Добре дошли, деца! Чудехме се кога ще дойдете!
ИВА КАРАИВАНОВА: Те дойдоха само за да си тръгнат!
МАРИН КАРАИВАНОВ: Е, те си решават. Все пак са възрастни хора вече!
ИВА КАРАИВАНОВА: Но –
САШО: Ние просто… Такова… Искахме да вземем един матрак.
МАРИН КАРАИВАНОВ: Ама за какво ще мъкнете? (вади от джоба си дебела пачка с пари и им дава няколко едри банкноти) Купете нов матрак! Ако искате цяло легло си купете, или разтегаем диван. И ни споменавайте с добро. Ние се гордеем с дъщеря си.
ИВА КАРАИВАНОВА (сръчква го): Ние не се гордеем с дъщеря си!
МАРИН КАРАИВАНОВ: Добре, де! Ние се гордеем с това, че не се гордеем с дъщеря си. (телефонът му звъни, той вдига) Да? Какво има… Чакай, чакай. Говори по-бавно. Да. В социалните мрежи? Протест? Срещу фалшифицираните избори? Чакай! Откъде-накъде. Тия интернет лумпени, които само настояват за морал и правова държава. И искат промени в съдебната система? И да спрем инвестиционните проекти в защитените местности?! Ей сега! Значи… Първо… Не може да действаме открито, както беше преди. Ако наредим на полицията да ги набие, ние ще го отнесем. Трябва да отклоним вниманието! И медиите няма да им обърнат внимание. Ще правим каквото си искаме, щом сме стигнали дотук! До кормилото на тази държава. Няколко млади пикльовци, идеалисти и толерасти няма да ни казват какво да правим. Значи… Звъниш на председателя на радикално дясната партия. Казваш му, че е дошло време да си върне услугата. Ето какво ще направи. Нахлува в софийски университет. Казва, че организира акция срещу дрогата. Да се държи агресивно и нападателно. Ако може да извие ръката на някое момиче или нещо подобно. И погледът на медиите ще се вторачи там, докато изборите отшумят. Добре. Да. Да. Затварям!
Дълго мълчание.
Дълга пауза.
Пауза.
Пауза.
Пауза.
ЛИЛИ: Тате, благодаря, че показа на приятелите ми как управлявате тази страна! Браво!
САШО: Да се изнасяме.
ИВА КАРАИВАНОВА: Чакайте. Не чухте ли? Крадящите политици са нещо напълно нормално и народът вече го приема. Даваха го по „Кой иска да бъде нормален?” Вие сте ненормални! Изверги! Вие се противопоставяте на общественото мнение. На това, което е прието за норма. Вие се отклонявате от правилата, по които се движи нашето общество. Надявам се да ви заключат някой ден!
МАРИН КАРАИВАНОВ: Обичам телевизията! Обичам медиите!
ЛИЛИ, ФАНИ и САШО излизат, замеряйки с дадените им банкноти МАРИН КАРАИВАНОВ
МАРИН КАРАИВАНОВ: Парите винаги трябва да се приемат. Каквото и да трябва да направиш срещу тяхното получаване. От това зависи бъдещото ти финансово оцеляване. Това е толкова прост закон, но ето: младите никак не го разбират. Днес младите хора са изключително неразбрани. Крият се зад идеализма си, зад морала си. Да ги видим после как ще си изхранват децата с морал! И какво ще правят като ножът опре до кокала! В този свят има правила, по които се играе.

8.
Стаята с телевизора. Дават новините.
ВОДЕЩА: Както виждате, драги зрители по време на протестите срещу лидера на крайно дясната партия, чието име не бива да споменаваме, защото трябва да го игнорираме, се наложи полицията да употреби сила по невинните студенти. Пострадаха общо 9 души, от които 2-ма са с тежки телесни повреди. Останалите са с дребни наранявания. В името на демокрацията трябва да се правят жертви. В тези сложни времена, в които живеем, депутатите не могат да буйстват по улиците.

9.
Стаята с телевизора. Дават „Кой иска да бъде нормален.”
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: И така, драги зрители. Сега разбирате защо полицейското насилие е абсолютно нормално явление в обществения живот. И защо то не трябва да ни прави впечатление.
РАДА ОСТРОВСКА: Някои хора ще се опитат да ви убедят в противното, но не им обръщайте внимание. Те нищо не разбират. И се изправят срещу нормалността. Срещу вас.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Не слушайте ненормални индивиди, уважаеми зрители. Това е едно от първите правила за спокоен живот.
РАДА ОСТРОВСКА: А сега ви пожелаваме хубава вечер.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: И бон апети! Останете с кулинарната ни рубрика, в която ще ви представим модерен и напредничав факт за храненето.
РАДА ОСТРОВСКА: Да ви е вкусно!

10.
Домът на ФАНИ. САШО, ФАНИ, ЛИЛИ.
ФАНИ: Ще вземем едно от леглата. И без това са ви прекалено много.
ДЯДО ГЕОРГИ (усмихнат): Взимайте каквото искате! Ние и без това скоро ще мрем. Дърти хора сме.
ФАНИ: Сашо, ето там е стаята. Вземи само дюшека. Не ни трябва повече!
САШО: Добре, Фани.
ЛИЛИ: Каква е тая миризма? Драйфа ми се!
БАБА ДОРА влиза в стаята. Носи димяща тенджера.
БАБА ДОРА: Вечерята е готова! Деца, ще останете ли да хапнете?
ФАНИ: Какво има за вечеря, бабо?
БАБА ДОРА: Последната мода в кухнята. Супа от лайна!
ЛИЛИ и ФАНИ се споглеждат.
ЛИЛИ: Какво-о-о?!!!
БАБА ДОРА: Супа от лайна. Вие от кой свят идвате?
ФАНИ: От света, в който не ядем лайна.
ДЯДО ГЕОРГИ: Не знаете какво изпускате. От няколко дни само лайна ядем. Откакто научихме, че това е нормално и екологично. Знаете ли колко вода отива за поене на животни и на растения? Да не ви разправям, че свят ще ви се завие! Човечеството трябва да се опита да затвори този цикъл. Само така ще можем да се преборим с глобалното затопляне. Яденето на лайна е едно от основните средства в тази борба.
БАБА ДОРА (сипва от супата в две паници): Младежите са така заспали. Срамота! Искаш ли от уринената лимонада?
ДЯДО ГЕОРГИ: С удоволствие.
БАБА ДОРА отива до кухнята.
ДЯДО ГЕОРГИ (щастливо): Ей това е животът! Кеф, братче. Хубава храна и напитки! Добре, че е телевизията да ни отвори очите. Какво щяхме да правим тогава?
ФАНИ: Нямаше да ядете лайна!
ДЯДО ГЕОРГИ: Ужас! Сигурни ли сте, че не искате да останете да похапнете с нас? До дни щели пуснат и нова безалкохолна напитка с вкус на повръщано! Нямам търпение. Гледахте ли рекламата. Една много красива мадама по бански. Казва, че винаги е обичала да си пие повръщаното, но имала проблеми, защото рядко повръща. Тогава се появява оня пич със синия гащеризон и й казва, че няма проблем. Има решение! Новата драйф напитка! Така се вълнувам.
САШО, ФАНИ и ЛИЛИ излизат от апартамента с дюшека в ръце. БАБА ДОРА влиза с кана, пълна с жълта течност. Налива в две чаши. Двамата сядат и започват да се хранят.
БАБА ДОРА: Харесва ли ти?
ДЯДО ГЕОРГИ: Невероятно вкусно е! Ти си страхотна готвачка!
БАБА ДОРА: Децата много бързо тръгнаха. И не искаха да хапнат. Дали изобщо се хранят. Новото поколение с тези наркотици всякаква мяра е загубило. Друса се и слабее. И си разваля коремите. Друго е, когато вътре си сложил малко топла, питателна супа от лайна!
ДЯДО ГЕОРГИ: И ние като бяхме млади не бяхме стока.
Двамата продължават да вечерят.

11.
Стаята на САШО, ЛИЛИ, ФАНИ.
САШО: Така. Пиарката ми се свърза с предаването и познайте какво?
ФАНИ (иронично): Кажи. Нямам търпение да чуя!
САШО: Утре пускам новата песен, с която ще вдигна шум. А другата седмица ще отидем там и ще обясним всичко. Те ще ни обявят за нормални и ще живеем както си искаме.
ФАНИ: С техните камъни по тяхната глава! Харесва ми!
ЛИЛИ: Гениален си!
САШО: Нали?
ЛИЛИ: Велик!

12.
Клип в www.youtube.com
САШО: Здравейте, приятели. Парчето ми беше отказано от всички телевизии, които по принцип въртят клиповете ми. В същото време дават какви ли не простотии. Както ще видите в клипа няма голотии. Няма цинизми. В него се пее единствено за любов. Сами преценете защо не го пускат и си направете изводи в каква държава живеем.

13.
Видеоклипът е стилизиран и е в черно-бяло. Главни действащи лица са САШО, ФАНИ и ЛИЛИ. Няма действие. Те просто седят един до друг в стая. ФАНИ и ЛИЛИ влизат в ролята на беквокалистки.

В песента се пее за любовта между две момичета и едно момче.





ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ

1.
Стаята с телевизора. Дават „Кой иска да бъде нормален”.
РАДА ОСТРОВСКА: За капак на днешната доза нормалност ви оставихме приятна изненада.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Напоследък ни затрупвате със стотици, не, с хиляди въпроси какво е нормално.
РАДА ОСТРОВСКА: За нас доста неща са нормални. И искаме да споделим с вас три неща, които ние намираме за особено нормални.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Първото е да говорим истината не винаги, когато можем, а наистина винаги. Трудно е, но си заслужава! Защото няма по-нормално нещо от истината.
РАДА ОСТРОВСКА: Второто е да мислим, да анализираме ситуацията и да решаваме внимателно на кои медии да вярваме. За съжаление живеем в свят, в който повечето медии да подкупни. Но само ние можем да решим на кои медии да се доверим.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Ние вярваме във вашата способност да селектирате информация и да преценявате на коя медия да вярвате!
РАДА ОСТРОВСКА: Третото нещо е черешката на тортата!
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Карамелът на повърхността.
РАДА ОСТРОВСКА: Ние всеки ден се опитваме да бъдем в крак с времето.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: За нас, скъпи зрители, едно от най-нормалните неща на този свят е човешкото тяло.
РАДА ОСТРОВСКА: Ние вярваме, че то е красиво и е висша форма на естетиката.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Затова смятаме, че в неговата голота няма нищо фрапиращо. И решихме да ви го покажем. Рада, би ли демонстрирала като един истински професионалист от областта на обективната журналистика.
РАДА ОСТРОВСКА: Разбира се, Бойчо! Уважаеми зрители, неведнъж сме ви показвали, че ние сме единствените водещи, които застават изцяло зад убежденията си. Няма да отстъпим от тези критерии и този път.
РАДА ОСТРОВСКА се съблича гола, докато разговорът продължава без това да я притеснява видимо.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Ето, виждате, наши скъпи нормални приятели. Тялото е красиво. В него няма нищо демонично. Нищо срамно. Дори напротив.
РАДА ОСТРОВСКА: Предразсъдъците относно разголването са един от основните бичове в съвременното общество. Не можем да отречем, че на световно равнище има значително количество нудисти, но това е капка в световния океан. Ние вярваме, че човешките същества имат съкровеното право да не се притесняват от голотата си.Това е израз на нашата лична свобода.
Двамата започват да се смеят.
РАДА ОСТРОВСКА: Вие продължавате да ни засипвате с въпроси за референдума за електронното гласуване и за нарушенията в изборния ден. Единственото, което можем да ви кажем е: по този случай работят властите. Ние не можем да им опонираме по никакъв начин, защото сме правова държава, в която институциите си вършат работата.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Ако това ви притеснява, винаги можете да подадете сигнал. Или да изразите мнението си. А на свой ред държавата има законното право да противодейства.
РАДА ОСТРОВСКА: И ако се наложи, тя може да прати полицаи да ви счупят главата. Защото полицаите също са хора и са нормални. Те са просто изпълнители на това, което им нареди властта.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: И това, че ви трошат главите, е тяхно законово право. То е опазване на обществения ред.
РАДА ОСТРОВСКА: Искаме да кажем: благодарим ви, скъпи управляващи. Благодарим ви за всичко, което правите за нашата държава. Благодарим ви за построените магистрали. За отворените зали. За ремонтираните градинки и улици. Благодарим ви за икономическия подем. Благодарим ви, че живеем в прекрасна страна, пълна с щастливи хора.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Благодарим ви за невероятните икономически условия, в които живеем. За високите пенсии. За огромните учителски заплати. Благодарим ви, че ден и нощ бдите над опазването на българската природа.
РАДА ОСТРОВСКА: Благодарим ви за работещата съдебна система и за това, че когато някой извърши престъпление, той веднага се озовава в ареста и няма никакъв шанс процесът му да бъде размотаван с години и накрая да се отърве с условна присъда. Благодарим ви за модерното реновиране на археологическите ни паметници чрез бетониране. Така ги правите още по-красиви!
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Благодарим ви за успешното усвояване на европейските програми и за това, че не открадвате нито една стотинка оттам. За това, че не използвате вериги от ваши фирми, чрез които да източвате евросредства. За това, че използвате най-качествените възможни материали, за да построеното от вас остане за идните поколения. За това, че правите всичко това съвсем прозрачно, вместо да влагате парите си в офшорни сметки на най-забитите кътчета по света.
РАДА ОСТРОВСКА: Благодарим ви за работещата банкова система. За проспериращите ни банки, които не раздават кредити на близки до тях фирми, включително на медийни групи на съмнително забогатели млади бизнесмени, които са и депутати.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Благодарим ви за работещата здравна система. Затова, че линейката винаги идва до осем минути. Че лекарите са едни от най-добре платените в целия Европейски съюз и не се опитват да избягат от страната, а напротив, дори има прилив на чуждестранни специалисти.
РАДА ОСТРОВСКА: Благодарим ви за успешната реформа в администрацията, където всеки си върши работата. Където държавните служители посрещат нас, гражданите, с усмивка и винаги проявяват отзивчивост. Благодарим ви, че не заставате зад интересите на бивши групировки, които днес за се превърнали в огромни корпорации и владеят държавата.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Благодарим ви, че защитавате родното производство като го финансирате с огромни субсидии.
РАДА ОСТОВСКА: Благодарим ви, че най-сетне осъществихте успешна реформа на образователния сектор и най-сетне отново българските граждани могат да учат по „европейски начин”. Че училищата ни са в прекрасно състояние, учениците ни заемат завидни места в световните класации. Че университетите ни заемат на едни от челните места в Европа. Че давате толкова големи средства на библиотеките, които са в отлично материално състояние: покривите им не текат, с нови дограми са, а библиотечните фондове се обновяват ежеседмично с най-актуалните заглавия.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Благодарим ви, че бюджетът за култура е повече от средното в Европейския съюз. Че актьорите са ни едни от най-добре платените на Балканите. Че днес е престижно да си художник, писател, актьор, музикант.
РАДА ОСТРОВСКА: Можем да продължим този списък до безкрайност, но ефирното време ни ограничава, затова като професионалисти от медийния сектор, искаме да добавим и следното… Благодарим ви за прекрасната медийна среда, в която имаме щастието да съществуваме. Благодарим ви, че медиите ни са обективни и никога не си позволяват да пускат платени съобщения, без да отбележат, че са платени. Благодарим ви, че медиите се опитват да подобрят средата, в която живеем, а не се опитват да ни заливат с вълни от негативизъм и отчаяние, за да подтиснат всичко светло и хубаво в нас и да ни накарат да се депресираме и да повтаряме като папагали, че промяната е невъзможно, щом толкова години вече се бави.

Тук звукът на предаването спира. Виждаме как водещите продължават да говорят, а РАДА ОСТРОВСКА се навежда, взима бикините си в ръка и шеговито ги захлупва на главата на БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ.

2.
Домът на ЛИЛИ. САШО, ФАНИ и ЛИЛИ влизат заедно, държейки се за ръце. Заварват МАРИН КАРАИВАНОВ да чете вестник и да пие уиски.
ЛИЛИ: Идваме да ви кажем, че този петък можете да ни гледате в любимото си предаване „Кой иска да бъде нормален?” И да видите какъв е нашият проблем и какво се опитваме да ви кажем от толкова време.
МАРИН КАРАИВАНОВ (преливащ от щастие): Това е страхотно! Браво. Браво! И без това щяхме да ви гледаме. Не изпускаме брой! Скъпа-а-а! На децата най-сетне им дойде акълът в главата. Този петък ще са при Бойчето и Радето!
ИВА КАРАИВАНОВА (от съседната стая): Време беше!
ИВА КАРАИВАНОВА се разревава от щастие.
МАРИН КАРАИВАНОВ: Недей скъпа. Ела да видиш децата! Все пак са ни дошли на гости.
ИВА КАРАИВАНОВА влиза в стаята гола.
ЛИЛИ: Мамо! Нямаш ли срам? Така… Пред приятелите ми! Моля те!
ИВА КАРАИВАНОВА (невъзмутимо): В голотата няма нищо срамно, деца. Голотата е истина. Тя е висша форма на естетиката!
САШО: Ей сега я втасахме!
ФАНИ: Аз нямам нищо против. И аз съм нудистка.
ИВА КАРАИВАНОВА: Защо го правиш на проблем, скъпа? Преди толкова искаше от нас да сме по-разкрепостени. Е, разкрепостихме се. И сега? Само мрънкаш!
ЛИЛИ: Аз за пръв път те виждам гола. Ти беше най-свенливият човек, когото някога е съществувал на тази земя. А сега… Това не е нормално!
МАРИН КАРАИВАНОВ: Тъкмо това е нормално, идиоти такива! Мислех си, че най-сетне умът ви е дошъл в главите, но вие сте прекалено големи инати, за да проумеете как съществува света. Днес телевизорът казва кое е нормално и кое не. Колкото и да ви се иска, не можете да промените този факт. И ще трябва да свикнете да живеете така! Рано или късно! Или завинаги ще останете аутсайдери с шантавите си приятелчета.
ЛИЛИ: По-добре аутсайдери, отколкото идиоти!
ИВА КАРАИВАНОВА: Мери си приказките, момиче.
ЛИЛИ: Ти си гола, бе! К’во ми се обясняваш?
ФАНИ: Лили. Дай да си тръгваме.
ЛИЛИ: Родителите ми се побъркаха! Всеки път става по-зле. Направо не знам как ще свърши тази работа, ако продължава по този перверзен начин.
МАРИН КАРАИВАНОВ: Ти си перверзната. Ти си ненормалната! Ти!
МАРИН КАРАИВАНОВ зашлевя звучен шамар на ЛИЛИ.
САШО (извън кожата си): Ей! Жените не се бият бе! Най-малкото това би трябвало да знаеш.
МАРИН КАРАИВАНОВ: Не. Вчера по телевизора казаха, че няма нищо лошо и жените, и мъжете от време на време да ядат пердах! Стига в пердаха между половете да има равнопоставеност, няма проблеми. Веднага нашляпах майка ви! И тя ме нашляпа. И знаете ли какво? Това е просто прекрасно. Купихме си едни играчки и сега се връзваме, бичуваме. И други неща правим, няма да ви отегчавам. И това е нормално!
ЛИЛИ: Дай да изчезваме, че нищо чудно да убия някого.
МАРИН КАРАИВАНОВ: А сега извинете, но трябва да проведа важен разговор. Един познат сгази лука и сега ще използвам това, че дирижираме съда, за да го измъкна. После имам среща с представител на фирмата, която в момента източва пари от общината и от еврофондовете. Малко се е загрижил, защото върви прекалено бавно, но но това си е в реда на нещата. Все пак става дума за милиони!
ИВА КАРАИВАНОВА: Скъпи, не забравяй, че обеща в късния следобед да си поиграем с новите играчки!
МАРИН КАРАИВАНОВ: Записал съм си скъпа, не го мисли!
ЛИЛИ: За какво ни казвате всички тези неща? Не разбирам!
МАРИН КАРАИВАНОВ: Защото, скъпа, ние държим да наричаме нещата с истинските им имена.
ИВА КАРАИВАНОВА: Ние сме говорители на истината.
ЛИЛИ: Гледайте си работата и истината тогава.
ЛИЛИ, САШО и ФАНИ излизат, тряскайки вратата.
ИВА КАРАИВАНОВА сяда в скута на МАРИН КАРАИВАНОВ.
ИВА КАРАИВАНОВА: Честно казано, скъпи, не знам къде сбъркахме. Мислехме си, че отглеждаме пълноценен член на обществото. Едно мислещо и образовано същество. А какво стана…
ИВА КАРАИВАНОВА се разревава.
МАРИН КАРАИВАНОВ: Недей, скъпа. И в най-добрите семейства се случва! Виж, ние поне сме по-добре от Драгиеви. Техният син дошъл оня ден и им казал, че е педераст. Те го попитали дали това е отскоро. Не, отсякъл той. През целия си живот съм бил педераст, но винаги съм го криел от вас, защото сте хомофоби. Наложило се да му теглят здрав бой. Сега го държат заключен в стаята му. Специално са поставили решетки на прозореца и ползват услугите на някакъв нашумял психиатър, който лекува от обратност чрез електрошок и измъчване със студена вода. Накрая организмът се пречупвал и индивидът осъзнавал, че да си обратен е неморално и вредно за обществото и влизал отново в правия път.
ИВА КАРАИВАНОВА (продължава да плаче): Да, скъпи. Но това… Това е нашата дъщеря.
МАРИН КАРАИВАНОВ: Сигурен съм, че всичко ще се оправи. Знаеш ли. Искаш ли да правим секс на публично място? За да се разведриш!
ИВА КАРАИВАНОВА (успокоява се малко по малко): Да!
МАРИН КАРАИВАНОВ: Обличам се и излизаме. Ще взема и камерата, за да направим няколко клипчета.
ИВА КАРАИВАНОВА: Страхотно. Обичам те, скъпи.
МАРИН КАРАИВАНОВ: И аз те обичам, скъпа!
Докато МАРИН КАРАИВАНОВ се оправя за излизане, ИВА КАРАИВАНОВА си слага на шията кучешка каишка, пада на четири крака и се усмихва. Когато МАРИН КАРАИВАНОВ се приближава до нея, тя започва да му лиже обувките. Той я извежда за каишката, а тя ходи на четири крака.

3.
Домът на ФАНИ. ФАНИ, САШО, ЛИЛИ влизат. Вътре бабата се е свила под масата.
БАБА ДОРА: Кой е там? Приятел или враг?
ФАНИ: Бабо, аз съм!
БАБА ДОРА: Ох. Така ме стресна!
ФАНИ: Какво правиш под масата?
БАБА ДОРА: Усетих, че преди двайсетина минути комбинирано пускат ХАРПА с кемтрейлс. Най-сигурно в такъв случай е да се застане под масата, защото в дървената плоскост са вградени специални метали, които ги използват в НАСА, и те отблъскват лъчите на ХАПРПА. В същото време специални сензори унищожават кемтрейлс. Така сме в безопасност с дядо ти, каквото и да става. Знаеш ли колко кихнахме за тая маса? Три бона! Почти всичките спестявания си дадохме, ама си струва. Друго е да си защитен?
ФАНИ: Бабо! Това са глупости. ХАРПА и кемтрейлс.
БАБА ДОРА: Не, не. Миличка. Те съществуват. По телевизора даваха. Е, има медии, които ги отричат, но с дядо ти сме мислещи хора. Очевидно е, че на другите медии им кихат добри пари, за да крият тези факти от нас. Опасно е! Много е опасно! В какъв свят живеем, божке!
САШО: Не, не е истина. Извинявай, може ли да те пипна?
БАБА ДОРА: Защо, бе, Сашко?
САШО: За пръв път виждам човек, който вярва в кемтрейлс!
БАБА ДОРА: Горкият. Заблудено момче. Пипни ме, щом искаш!
ЛИЛИ: Това не е човешко! Всички са изкукуригали!
БАБА ДОРА: Че и аз това казвам. Повечето хора дори не забелязват какво се случва. И Апокалипсисът ще се стовари на главите им ей така. От нищото!
Чува се музика по радиото.
БАБА ДОРА: Жоре! Жоре-е-е! Спри радиото, моля те! Пак ни облъчват с онези мегахерци, дето ни тровят здравето.
САШО: Ще трябва да те докосна повече от веднъж!
ДЯДО ГЕОРГИ идва в латексов садо-мазо костюм с бич в ръката си.
ФАНИ: Дядо! Какво е това?
ДЯДО ГЕОРГИ: Извинявай, Фани, но те мислех за по-отворена. От пръв поглед се вижда, че това е латексов садо-мазо костюм.
ФАНИ: И какво правиш в него?
ДЯДО ГЕОРГИ: Всъщност е удобен и вече го нося вместо домашна дреха. А и така съм винаги готов за подвизи. Нали така, мръснице!
БАБА ДОРА: Да. Да. Мечо, ще те затворя в клетката и ще съм добра господарка!
ДЯДО ГЕОРГИ: Чакай малко? Не трябваше ли днес аз да съм господарят, а ти да се подчиняваш.
БАБА ДОРА (вади от джоба си календар): Един момент. Да. Прав си. Извинявай, напоследък съм започнала много да забравям.
ЛИЛИ: Не го вярвам!
ФАНИ: Преди би ви се карах и ви намирах за старомодни, но повече ви харесвах. Не мога да ви гледам така.
БАБА ДОРА: Защо си така негативна, скъпа! Ние сме щастливи.
ДЯДО ГЕОРГИ: Баба ти и дядо ти на стари години откриха колко е полезен добрият секс за една връзка. Чукаме се като зайци!
БАБА ДОРА: Недейте да ми говорите така, господине? Ние дори не се познаваме!
ФАНИ: Не мога да го преживея.
ДЯДО ГЕОРГИ: И аз не мога да преживея, че светът се управлява от евреи. Че вражеските американски агенти ни следят във всеки един момент от нашето съществуване. Че имат наглостта да твърдят, че са кацали на Луната, след като това е отречено от истинската наука. Че Сорос се е вкоренил в държавата ни и ни трови във всеки един момент. Че от години вече се изпълнява планът Ранът. Че антибългарската организация Български хелзинкски комитет се застъпва за правата на всякакви си там малцинства. Че именно тя проваля нормалния живот в тази държава. Че американците са пуснали СПИН-а и са скрили лека за рака. В странен свят, живеем, миличка. А сега и с тези джихадисти, които се инфилтрират на всички равнища в Европа. Скоро ще избухне трета световна война. От достоверни източници го научих. И тогава ще видите всички вие: млади, красиви и интелигентни чия страна ще заемете. Толкова сте заблудени! Не спирате да говорите за морал, а сте просто един уред в ръцете на тинк танковете! Те контролират вашите съзнания! Кога ще го осъзнаете и ще се отърсите от проамериканските и проевропейските си влечения! Само Русия може да ни помогне! И Китай. От Запада никога нищо добро не сме видели! Трябва да се спре с тая толерастия, защото тя отваря портите на ада. Сатаната слезе на земята под формата на идеята за толерантност, която оправдава всяка перверзия. Но вие сте слепи. Не разбирате.
ЛИЛИ: Нищо не разбирам!
САШО: Аз разбирам едно. Проруски пенсионер в черен латексов костюм с бич в едната ръка и затъкнато дилдо в колана си, който харесва садо-мазото се опитва да ни каже кое е перверзно и кое не.
ДЯДО ГЕОРГИ (изважда дилдото от колана си и започва вдъхновено да го размахва, докато говори): Ние сме нормални.
БАБА ДОРА (изпод масата): Дядо ти е прав! По телевизора още миналия месец казаха, че няма по-нормално нещо от това да осъществяваш сексуалните си желания. Бойчо и Радето дори организираха уъркшоп по садо мазо, а другата седмица отиваме на бондидж. Баба ти цял живот е търсела как да полети и сега най-сетне откри: чрез връзване.
ДЯДО ГЕОРГИ: Не трябва да забравяме и тантра уъркшопът другия месец. Записахме се и в една суингърска група. Вие младите не можете да ни стъпите на малкия пръст!
ФАНИ понечва да се нахвърли на дядо си, но САШО я хваща и я изнася навън!
ЛИЛИ (иронично): Мога да ви свържа с родителите си. Те със сигурност не биха отказали групов секс с вас. Само, че е вероятно да ви предложат да го направите на публично място!
ДЯДО ГЕОРГИ: Супер. Дорче, ще запишеш ли телефона.
БАБА ДОРА: Да, господарю. Какво ще ми направиш, ако не го направя?
ДЯДО ГЕОРГИ: Ще те пляскам по дупето до изгрева.
БАБА ДОРА: О не! И още! Записвам.
ЛИЛИ: Запиши това!
ЛИЛИ показва среден пръст на ДЯДО ГЕОРГИ и БАБА ДОРА и излиза.
ДЯДО ГЕОРГИ (озадачен): Това беше грубо и невъзпитано!
БАБА ДОРА: А дори ги предпазихме от ХАРПА, докато бяха тук. Тази маса е златна!
ДЯДО ГЕОРГИ: Упадъкът на младото поколение е много по-сериозен от това, което си представях. Не знам какво може да се направи по въпроса.
БАБА ДОРА: Аз знам!
ДЯДО ГЕОРГИ: И? Какво да се направи?
БАБА ДОРА (възбудено): Трябва да се напляска.
ДЯДО ГЕОРГИ: Отивам да взема виаграта и се връщам.
БАБА ДОРА: Чакам те под масата, че човек никога не знае кога ще изплющи следващия кемтрейлс!

4.
Стаята с телевизора. Водеща.
ВОДЕЩА: 328 души са загинали в един от най-масовите атентати за последните години, който беше извършен вчера право в сърцето на Европа. Границите на Европа са затворени до края на седмицата. Отговорност за терористичния акт поеха едновременно Ислямска държава и Ал Кайда, които за пръв път действат заедно! Бомбардировките над териториите, овладени от тяхната коалиция продължават. НАТО уверява, че краят на кризата е близо. Но ще повярват ли на тези обещания европейските граждани, които през последните години стават свидетели на безпрецедентна вълна от терористични атаки, извършвани от различни джихадистки терористични групи? Основният въпрос, който вълнува Европа сега е докога ще трае нашата търпимост!

5.
Студиото на „Кой иска да бъде нормален?”.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: И традиционно в края на нашето предаване ще се обърнем отново към вас, нашите нормални зрители.
РАДА ОСТРОВСКА: Ние не можем да търпим ненормалността на радикалния ислям, докато институциите в страната и Европа бездействат.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: За съжаление отново ние, обикновените граждани, трябва да бъдем тези, които да бъдат проводник на нормалността.
РАДА ОСТРОВСКА: Трябва да се проявим като истински граждани и да действаме. Защото става дума за нашето бъдеще.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: И за бъдещето на нашите деца!
РАДА ОСТРОВСКА: Призоваваме всички нормални граждани да отвърнат на този удар.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Око за око! Зъб за зъб!
РАДА ОСТРОВСКА: Единственият начин, по който можем да отговорим на безпрецедентната агресия на мюсюлманския свят, е чрез безпрецедентна агресия!
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: На екрана виждате рецепти, по които можете да си направите коктейли молотов и пластичен експлозив.
РАДА ОСТРОВСКА: По закон няма проблем да си купите газови пистолети, а след малко в нашия ексклузивен репортаж ще видите как можете да ги превърнете в бойни.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Да върнем нормалността в страната!
РАДА ОСТРОВСКА: Това зависи единствено от нас!

6.
Домът на САШО. САШО, ЛИЛИ, ФАНИ влизат. ИВАН е облечен във военни дрехи. На масата са натрупани различни леки и тежки оръжия.
САШО: Ти за третата световна война ли се готвиш?
ИВАН: Ще взривяват мирни граждани. Кипнал съм!
САШО: И все пак не мислиш ли, че това е работа на полицията, на военните.
ИВАН: Да си гледа работата полицията. Военните също. Нищо не правят. С момчетата от агитката организираме доброволческа група за изтребване на мюсюлмани.
ФАНИ: Много сте хуманни, няма що!
ИВАН: Ебаният ви хуманизъм ни доведе дотук. Стига! Край! Ще им разкатаем фамилията на ония копелета. Така да знаете. Ще ми се кланят на други богове в Европа. Мамицата им мръсна.
САШО: Чакай малко, ти откога стана религиозен?
ИВАН: Ти пък. Аз религиозен ще стана, ама на куково лято. Ама ислямистите са напаст. Чума някаква! Зараза! Избиват мирно население.
ЛИЛИ: Виж сега. Малка част от мюсюлманите са радикални. Повечето са обикновени мюсюлмани!
ИВАН: Няма обикновени мюсюлмани. Има джихадисти под прикритие. Или бъдещи джихадисти. Или майки и бащи на бъдещи джихадисти. Тези мръсници трябва да се махат от Европа с тъпите си бради и обичаи. Нямало да ми яде свинско. И има наглостта да ми казва какво да си слагам на масата. Ало-о-о! Ти докато си висял в пустинята, аз съм ходил на училище, бе! Ще видиш сега един Алах Акбар! Фундаменталист с фундаменталист! Ще ти пръсна главата.
САШО: Това беше! Аз нямам баща. Баща ми полудя!
ИВАН: Лудият си ти. По телевизията казаха да се въоръжаваме и да действаме. Сега ще видиш как ще ги изринем. И утре ще си живееш спокойно. Няма да те взривяват. Няма да ти режат главата. И ще можеш да развиваш теориите си за твоята куха и безсмислена толерантност колкото си искаш. Но все някой трябва да свърши мръсната работа, ако искаш да продължаваш да живееш като европеец. Ако искаш въобще да продължаваш да живееш. Тези гадини са убийци. И ще ти резнат умната кратунка преди да си им казал твоето любимо негър! И на мен ми се падна един син! Толераст скапан! Отрепка. Чиба! Марш. Не искам да те виждам! Ще защитава някакви маймуни! Ще ми вика негър. Аз съм българин, бе! Син съм на юнашко племе! И тия маймуни ще го проумеят рано или късно това и ще им се стъжни животът. Но ще е късно. Щото досега бяхме готови да ги пуснем да си ходят, но от днес нататък прошка няма да има. Те ще платят с животите си за всичките си престъпления.
САШО, ЛИЛИ, ФАНИ излизат.
ИВАН: Син соросоид. Кво да правя сега? Къде да се дяна? Ами ако момчетата научат? Ще ми… Няма. Няма откъде! Спокойно. Дишай. И да не забравя да взема още гранати. И узито ще ми трябва. Защо го оставих на вилата? И аз съм един. Добре поне, че рамбовският нож си е тука.

7.
Стаята с телевизора. Водеща.
ВОДЕЩА: Вълна от насилие заля страната. Въоръжени групи нападат ислямски семейства, дори децата. До момента има десетки жертви. Полицията и военните трябваше да се намесят. Сега по улиците има стрелба. Обстановката е като в гражданска война. По същото време група млади хора подготвят протест срещу телевизионното предаване „Кой иска да бъде нормален?” Те твърдят, че то е в корените на тези безредици, че от студиото му водещите настройват тълпата към бунтове, безредици, неморално поведение. Телевизията и водещите отричат всякаква връзка със случващото се. В новините очаквайте още –

8.
Студиото. САШО, ЛИЛИ, ФАНИ влизат в него.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Днешната ни специална изненада са тези млади хора, които имат да ни кажат нещо!
РАДА ОСТРОВСКА: Те се свързаха с нас по горещата ни линия миналата седмица и ни описаха проблема си. Ние решихме да им помогнем и да ги извикаме тук.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Те имат конфликт със семействата си. Никой не иска да приеме тяхната нормалност.
РАДА ОСТРОВСКА: Да видим какво имат да ни кажат.
Мълчание.
ФАНИ: Ние просто сме трима. И се обичаме. Това е. Не можем да живеем един без друг. Може би ви изглежда странно, но много странни неща се случват напоследък. И понеже не срещаме разбиране от най-близките си, решихме да дойдем тук и публично да ви попитаме дали нашето поведение е нормално. Това е единственият начин да бъдем приети от близките си. С които вече нищо не можем да си кажем.
ЛИЛИ: Ние сме нормални. Нормално е да обичаш. Просто при нас стана така. Трима сме. Любовта не ни попита дали това е окей, нито как ще го приеме обществото. Тя просто се стовари върху нас. Ние сме много щастливи, че се имаме един друг. Но щастието ни би било пълно, ако тази любов беше споделена от близките ни хора. Ние не се вместваме в техните категории за нормалност.
САШО: Обичаме се. Млади сме. Ние сме бъдещето на тази страна. Активни сме. Отстояваме каузите си. Борим се за нашите разбирания за свобода и равенство. А чувстваме, че сме изправени пред една висока и дебела стена. Решихме да ви помолим за съдействие и да я прескочим с ваша помощ!
Дълго мълчание.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: А сега да видим и другата страна на монетата.
РАДА ОСТРОВСКА: Да поканим техните близки!
В студиото влизат МАРИН и ИВА КАРАИВАНОВИ, БАБА ДОРА и ДЯДО ГЕОРГИ, ИВАН. Те се приближават застрашително към децата.
САШО: Вие не ни предупредихте!
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Защо? Да не би да се страхувате от истината?
ФАНИ: Не, ние просто –
РАДА ОСТРОВСКА: Това, нормални ни зрители, са „младите и успешните”. Това са типични толерасти. Затънали в своята перверзност. Борещи се за измислената си демокрация
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Ние се обявяваме срещу тяхната идея за нормалност. Те са ненормални. Те са вредни. Те са болен продукт на нашето време и вашия труд!
САШО: Но в предварителния разговор вие казахте –
РАДА ОСТРОВСКА: Какво чакате? Няма ли да направите нещо? Не трябва ли заедно да се грижим за нормалността в страната си? Давайте!
ЛИЛИ: Мамо, тате, недейте! Моля ви! Ние просто се обичаме!
ФАНИ: Бабо, дядо! Какво ви става? Нали бях вашата любима внучка!
САШО: Помисли какво би казала мама! Мама никога не би ме наранила!
Разярените роднини се нахвърлят върху тях. Като вижда накъде отиват нещата, САШО бута ЛИЛИ и ФАНИ под себе си и ляга върху тях, за да ги предпази. Той бива пребит до смърт.

9.
В друго телевизионно студио при другата ВОДЕЩА.
ЛИЛИ: Не мога да повярвам, че вече го няма. Това е нечовешко. Той не заслужаваше да си отиде по този начин!
ФАНИ: Най-страшното е, че убийците му са на свобода. Те живеят спокойно животите си, след като отнеха правото на неговия живот.
ЛИЛИ: „Кой иска да бъде нормален?” трябва да понесе отговорност за случилото се. Но изглежда над предаването има стабилен политически чадър, защото институциите не предприемат никакви действия!
ФАНИ: Ние няма да се откажем, докато справедливостта не възтържествува. Ще се борим по всички легални начини в името на Сашо.
ВОДЕЩА: Ето, драги зрители. Видяхте най-близките на починалия рапър Александър Диаманта! Протестът е насрочен за този понеделник! Всички съпричастни могат да се присъединят към него. Събитието във фейсбук е лесно откриваемо. А сега ви предлагаме да чуете последния хит на Александър Диаманта! Парчето си няма заглавие, но нашето скромно мнение е, че то и няма нужда от такова. Думите са по-силни от всичко!



Пр. 1

Чувам много често как хората говорят,
че няма ник’ъв смисъл да се борим.
Защото сме малко, защото сме слаби,
и нямаме бъдеще в нашата държава.

Куплет:
По-добре да пием и нищо да не правим.
От сутрин до вечер ганджа да си чадим.
На бачкане да ходим, да псуваме здраво:
системата, корупцията, нашата държава.
Да мърморим като всички всяка секунда,
да бъдем пирати – да ползваме Замунда,
да даваме рушвети на пътни полицаи,
да даваме рушвети: навсякъде, навсякъде.

Да сме гневни и мирни пред салатите с ракия,
и в плоски телевизори отчаяние да крием,
да трупаме яда дълбоко вътре в себе си,
да сочим с пръсти пак проблема си.
Проблемът е ясен, знаем го отдавна,
Държавата, която с парите си я храним.
Политици от алчност озверели,
с чадъри от фирми, с морали изветрели.
С палати огромни, коли за милиони,
офшорни сметки, финансови балони,
със свои съдии и свои полицаи.:
„Ебаси тъпото, братле, какво сега да правим?”
Със свои телевизии и свои вестници:
„Ей, мен, тая медия чия собственост е?”
Не можеш да откриеш, законът е скапан,
офшорка е собственост, ти си прецакан.



И сега какво, кажи, примири ли се?
В свойта дупка бързо скри ли се?
И сега, какво? Да! Не е лесно!
И няма да стане така експресно.
Както на всички много ни се иска,
щото положението яко ни писна.
Но промяната се случва бавно, постепенно
и от теб зависи, много си ценен, бе!

Пр.

Чувам много често как хората говорят,
че няма никъв смисъл да се борим.
Защото сме малко, защото сме слаби,
защото живеем в шибана държава.

Куплет:
От теб зависи твоята държава,
от теб зависи, да, сега внимавай.
Ти си държавата и тя е теб,
ти си гражданин и свободен човек.
Когато нещо не ти харесва,
не се прави на интересен,
а излез, викни, ще бъдем чути,
даже отначало да се правят те на глухи.
Трябва постоянство и граждански натиск
срещу тия псевдохора, срещу тия психопати.
Трябва да излезеш, да им кажеш ти:
„Шибани тъпаци, не всичко е пари!”
Не може да сечете моите гори.
Не може да мърсите моите води.
Не може да продавате моята земя.
Не може да премахвате моите лозя.
Не може да строите курорти върху плажа ми.
И голф игрища върху полята ми.
Не може, защото от нас сте избрани,
отсега ще правите квото ви кажем.

Искам, да, искам правова държава.
Искам, да, искам и ще въстана,
искам, да, искам съдебна система,
която работи съвсем безпроблемно.

Пр.

Чувам много често как хората говорят,
че няма никъв смисъл да се борим.
Защото сме малко, защото сме слаби,
защото живеем в шибана държава.


Искам мафиоти затворени в затвора,
олигарси наредени пред закона,
искам да няма вече монополи,
искам и няма повече да моля.
Ще залея улиците на моя град,
ще изляза на най-централния площад.
Ще вдигна шум с барабани, мегафони,
ще се изправя пред управляващите ни вогони.
И всички ще чуят моя глас,
и всеки ще усети, че има власт
да промени това, което не харесва
с лозунги, блокиране, акции, протести.

Искам лустрация, сега веднага.
Легализация – сега веднага.
И прозрачни медии – сега, веднага.
И нормални пенсии – сега, веднага.
Честни политици – сега, веднага.
Добре платени медици – сега веднага.
Малък бизнес, сега веднага.
Социална политика, сега веднага.
Културна политика, сега веднага.
Искам си природата, сега веднага.
Приятелите от чужбина – сега, веднага.
И оставка, сега, веднага.
Нормално управление, сега, веднага.
Достойно заплащане, сега, веднага.
Смислени майчински, сега веднага.
Да си пазим децата, сега веднага.
Независима държава, сега веднага:
от Америка, Русия и всички останали.
Знам, че е трудно, знам, че е тежко,
обединим ли се ще го направим лесно.
Само трябва да сме заедно, един до друг.
Да не им позволяваме да ни делят.
И тогава ще успеем, чуваш ли ме, брат.
Ще заживеем в нормален свят.

Пр. 2
Чувам все по-често как хората говорят,
че е супер смислено да се борим,
защото сме много, не сме слаби,
и ние сме бъдещето на нашата държава.


ХЕПИ ЕНД

1.
ВОДЕЩА. Студио.
ВОДЕЩА: След масовите протести институциите най-сетне се задействаха по въпроса за предаването „Кой иска да бъде нормален?” Още в началото на разследването бяха открити купища нередности с неговото финансиране, с начина на водене, с насаждането на език на омразата, с манипулиране на телевизионната аудитория. Предаването още е в ефир, но специалисти предупреждават, че това са последните му дни и най-вероятно другата седмица то ще бъде свалено.

2.
Студиото на „Кой иска да бъде нормален?”.
РАДА ОСТРОВСКА: Нашата нормалност е застрашена, драги зрители! Върху предаването ни се оказва значителен политически натиск.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Институциите, които толкова време бяха вдигнали ръце от нормалността в нашата държава сега искат да свалят най-нормалното предаване от българския ефир.
РАДА ОСТРОВСКА: Това е цензура! Това е противозаконно! Това не може да продължава. И въпреки това се случва. С любезното съдействие на българските политици и антибългарските НПО-та!
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Ние се опитахме да помогнем на това общество да се излекува, но очевидно то иска да спи и няма да предприеме нищо. Кой ли има интерес да го държи в това заспало състояние?
РАДА ОСТРОВСКА: В момента, драги зрители, присъствате на последното ни предаване. Това е. Официално разтуриха нашата седянка! И то точно на този така светъл празник за нашата държава.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Ние се опитахме да бъдем единствените възрожденци в ефира и се провалихме. Да, днес празнуваме може би най-възрожденския празник, чакаме зарята, но смисълът зад всичко това е безвъзвратно и окончателно загубен.
РАДА ОСТРОВСКА: Провалиха ни антибългарските фактори.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Развяваме белия флаг, уважаеми зрители!
РАДА ОСТРОВСКА: Обявяваме нормалността за победена!
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Ние успяхме да я възродим за малко. Може би дотук ни стигнаха силите. Или противниците ни бяха прекалено силни. Никога няма да разберем.
РАДА ОСТРОВСКА: Ние винаги сме стояли зад каузите си. Това е нашият пръв и основен принцип. Затова не можем да затворим очи пред тази трагедия.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Затова, драги зрители, ние признаваме, че сме беззащитни и че нищо повече не можем да направим.
РАДА ОСТРОВСКА: Но и категорично отказваме да живеем в ненормален свят. Затова за нас най-нормалният изход е самоубийството.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Самоубийството не е нещо аморално. То е категоричен жест на несъгласие със статуквото. То е политически акт! То е вик в заспалата стая на нашето общество.
РАДА ОСТРОВСКА: А вие, нормални ни зрители, не се отказвайте от борбата за нормалност. Пазете завета ни. И бдете над основите, които положихме.
БОЙЧО ПОЖАРЛИЕВ: Ние бяхме Бойчо Пожарлиев.
РАДА ОСТРОВСКА: И Рада Островска!
Зарята започва. Двамата изваждат пистолети и се самоубиват.

3.
Зарята продължава.
Домът на ЛИЛИ. ИВА КАРАИВАНОВА плаче. МАРИН КАРАИВАНОВ плаче. Двамата изваждат пистолети и се самоубиват.

4.
Зарята продължава.
Домът на ФАНИ. ДЯДО ГЕОРГИ и БАБА ДОРА крещят ожесточено срещу младите и интелигентните. Беснеят, докато не се изморят. Тогава вадят пистолети и се самоубиват.

5.
Зарята продължава.
Домът на САШО. ИВАН гледа футболен мач и псува. Пие бира. Пие ракия. Псува. Накрая става, грабва един чук и чупи телевизора с яростен вик. После сяда, вади пистолет и се самоубива.

6.
Зарята приключва. Стаята с телевизора. ЛИЛИ и ФАНИ.
ЛИЛИ: Хубава заря, не мислиш ли?
ФАНИ: Какво ли щеше да каже Сашо?
ЛИЛИ: Щеше да му хареса естествено. Знаеш, че беше луд по фойерверките!
ФАНИ: Ставаше като детенце.
ЛИЛИ: Скачаше. Въодушевяваше се. Такъв си беше Сашо.
ФАНИ: Беше много смешен.
ЛИЛИ: Да!
Двете се размиват. Смехът им се усилва. В един момент престава.
ФАНИ: Ние няма да го забравим, нали?
ЛИЛИ: Никога!
ФАНИ: Ще го помним до края на света!
ЛИЛИ: И след това!
Пауза.
ФАНИ: Прегърни ме! Прегърни ме силно!
ЛИЛИ: Колко е красиво! Светът е странно място, нали?
ФАНИ: Жестоко и красиво. Ужасно, но справедливо.
ЛИЛИ: Целуни ме! Никога няма да забравя този момент!
ФАНИ: Този момент никога няма да свърши! Любовта е вечна!
ЛИЛИ: И Сашо винаги ще бъде част от нея, нали?
ФАНИ: Разбира се! Винаги!


БОНУС ТРАК

Телевизионно студио.
ВОДЕЩА: Днес полицията залови лицата, станали печално известни в публичното пространство като Бойчо Пожарлийски и Рада Островска. Оказа се, че техните истински имена са Яна Драгоева и Златин Батков. Те опитали да се измъкнат от страната с фалшиви паспорти, но съвестен граничен полицай ги разпознал и ги арестувал. В хода на разследването бяха открити техни сметки в чужбина и се оказа, че чрез предаването си, те са въвлекли редица зрители в пирамидална структура и са измамили редица доверчиви граждани, които са им дарили спестяванията си. Освен това те са инсценирали самоубийствата си, очаквайки да избегнат носенето на наказателна отговорност по случая с най-масовите самоубийства в страната, в които загинаха хиляди граждани, чиято бройка още се установява. Също така те създадоха етническо напрежение в страната, както и подтикнаха редица свои зрители към хулигански прояви и непристойно поведение. Главният прокурор обяви, че се надява на доживотна присъда. Обществото изисква същото от съда. Очаквайте подробности във вечерната ни емисия!


ЕПИЛОГ

Петдесет години по-късно. Клипче в интернет.

КРАСИВО МОМИЧЕ: И така, скъпи зрители, видяхте една документална история за едно от най-ключовите събития в историята на човечеството. Началото на краят на телевизията. Днес дори ни е трудно да си представим как подобно нещо е съществувало и хората са го гледали. Но важното е, че вече телевизията е история. Благодарим ви!


Бележка от автора.

Скъпи читатели, ако харесвате това, което правя, чувствайте се свободни да ме подкрепите с волно пожертвование на:
BG88RZBB91551005328313






четвъртък, март 15, 2018

"Силата на думите" с награда на името на Чудомир


Тазгодишната награда на името на Чудомир се присъжда на разказа ми "Силата на думите", публикуван във вестник "Стършел". Както знаете, разказът дава заглавието и на последната ми книга. Наградата съществува от почти 50 години, дава се всяка година и нейни носители са редица писатели, между които Петър Незнакомов, Алек Попов, Деян Енев, Христо Бойчев... Единствената жена, която я е печелила до момента, е Здравка Евтимова.

четвъртък, март 08, 2018




От кой си свят,
защото аз не знам от кой съм?
С кого танцуваш там,
където липсваш?

Прати им много поздрави
на мъртвите,
които вечно живи
бродят из света.

Предай им, че ги мисля,
чукни се с тях,
понякога са по-реални сенките,
забравените имена стоят по-твърдо
от запомнените.

Танцувай, моля те!
Обгръщай с движение света.
Светът те помни.
Спомняй си и ти за него.
Но, моля те, не го мисли.

Върти се той,
въртиш се ти,
днес май всички превъртяват.

Не си от този свят,
не си от онзи.
Не съм и аз.

Но ти танцувай.
И нека няма никакви въпроси.


сряда, март 07, 2018

Отворено писмо от един млад драматург

От сега нататък възнамерявам да пиша пиеси само в най-възможния краен случай, ако наистина историята по никакъв начин не може да се разкаже по друг начин и тя ми е много-много важна. И тъй като много често историята спокойно може да се разкаже като новела, нищо чудно да напиша нова пиеса след доста години или никога да не напиша такава. В последните години написах над десет пиеси, част от тях бяха номинирани или наградени на различни конкурси, така че съм доволен от себе си.

Никога няма да престана да се интересувам от театър и да се надявам, че ще продължа да бъда драматург. В същото време очевидно прекалено рядко моите текстове стигат до постановки. Времето е все по-малко и при това положение няма как да не си задавам въпроса: "Дали не би било по-добре да влагам това време в писане на проза?" Тоест в създаването на текст, който би имал някакъв живот. Защото непоставената пиеса е мъртъв текст, недоработен текст. Добрите пиеси не се появяват просто от нищото. И не е работата да ги издаваш в сборници, а да стигат до сцените. Моите очевидно не успяват да направят това и си остават мъртви.

Просто оставам с впечатлението, че в нашата обстановка е по-реалистично някой кратък роман да стигне до сцена, отколкото някоя нова пиеса.

А ако стане някакво чудо и текстовете ми вземат, че стигнат до сцена, ще ревизирам гореизказаното мнение.

Благодаря за рибата!

неделя, март 04, 2018

Песен от зимата




На Дилян Еленков

Зима е и ние никога не сме се познавали,
не сме се прегръщали, не сме си прощавали,
не сме се напускали, не сме се завръщали,
в някои други не сме се превръщали.
Не сме се завивали с едно одеяло,
не сме се почувствали заедно балами.
Не сме се замеряли шеговито с възглавници,
не сме си надявали любовни оглавници.
Дори и не знаем – един за друг съществуваме,
и за миг не сме спрели любов да ловуваме.
Самотни сме много, но не си го признаваме.
Зима е и ние никога не сме се познавали.