неделя, март 26, 2017

Измислица ли е моралът?

(По Христо Фотев)


Измислица ли е моралът?
И честност съществува ли?
Не вярвайте!
Не вярвайте на продавачите,
които го продадоха.
Не вярвайте на журналистите,
които го предадоха.
Не вярвайте на политиците,
които го низвергнаха.
Не вярвайте на всенародното безверие.
Не е измислица моралът.
И честност съществува.

Достатъчно е да погледнете в себе си.
Да чуете смеха на алвеолите си.
Да срещнете приятел, да му споделите.
Да се потупате по рамото с усмивки,
но и със сълзи, с хубаво и с болки.
Да повървите заедно из този град,
из другия, а също из полетата.
В нощта да сте светулки,
да разпръсквате сияние
в света на мрака и на слепите.

Така дори за миг ще върнете
разграбеното и отнетото
от вашата земя разграбена, отнета.
Така ще дойде най-зашеметяващият изгрев
и слънцето със своите лъчи
ще сложи край на мухъла,
ще вдишате най-бистър въздух,
ще се изпълнят дробовете ви
с молекулите на свободата.
И островът, по който стъпвате,
в който сте откърмени
със слово и с памет,
от мащеха ще стане майка.

Не е измислица моралът.
И честност съществува.


понеделник, март 20, 2017

Романът ми "Софийски дует" е номиниран за Европейската награда за литература



Четири български заглавия се борят за Европейската награда за литература'2017 от България, съобщиха на сайта си организаторите на литературния конкурс за роман "Развитие", чийто лауреат "Остров крах" е един от тях. Романът на Ина Вълчанова спечели конкурса миналата година, а сега е номиниран за Европейската награда редом с повестта "Кротките" на Ангел Игов, сборникът разкази "Любов, подслон, храна и вода" на Николай Фенерски и романът "Софийски дует" на Иван Димитров.

За първи път съм номиниран за подобна голяма награда и още смилам тази информация. За мен не е важно дали ще спечеля, а че книгата беше забелязана.

вторник, март 14, 2017

Нов разказ

На следния линк можете да прочетете най-новия ми разказ.

За съжаление ще трябва да го копирате и да го пейстнете в браузара си, за което благодаря на www.blogspot.com

https://www.actualno.com/columnist/article/1273/author_id/90

понеделник, март 13, 2017

Говори вдъхновено за Левски и Ботев,
иска да бие цигани и турци,
но бие метъли и деца.
Пие по три литра на ден и се гордее с това.
Чел е "Моята борба" три пъти.
Често скандира: "Да живее България!".
После вика: "Зиг хайл!"
В една и съща седмица отборът му
играе срещу Левски София и Ботев Пловдив.
Тогава крещи: "Кур за Левски",
"Кур за Ботев!"
И продължава да вика:
"Зиг хайл!"
Докато се гордее, че е българин.

петък, март 10, 2017

Роб





На Емил Джасим

През едно Възраждане
едни хора убеждаваха
един народ, че за да се освободи
трябва да се пребори
със собственото си
робско съзнание.

Налагаше се често
да го праскат по главата
и за да се осъзнае, да му викат:
Роб си!

Днес същия тоя народ
по страшната силата
на страшния навик
сам си праска
страшно силно
главата в стената
и сам си повтаря:
Роб съм!

Въпросът е:
от колко въпросителни
се нуждае тоя народ?
От четири?
Или от четиристотин?

четвъртък, март 09, 2017

Грух!




Предсрочните избори в страната на маймуните се задаваха като директор на национален исторически музей – гордо и изпъчено в позата асистент, който в ушите на маймунското племе е професор и който трескаво се тупа по косматите си гърди в неистов възторг от родово-племенната си принадлежност като в някоя виенска баня, докато крещи: „Маймун! Маймун!” Политическите партии бяха впрегнали цялото кралство на животните в предизборната борба и в редиците им пъплеха мишки, които се представяха за лъвове, щрауси, които говореха като орли и магарета, предрешени като коне. Имаше още жаби, които уж пееха като славеи, хиени, които уж бяха тигри и какви ли не други животни, за които с пълна сила важеше правилото: „Совите не са това, което са.” Но в един по-маймунски смисъл на израза. Най-разпространени, естествено, бяха политическите хамелеони, които сменяха цветовете и идеологиите си така, както пчеличките летят от цвят на цвят.
В страната на маймуните имаше ужасяваща криза на нови животни. Все по-малко избиратели гласуваха. Сред маймунския народ се носеше съмнителното усещане, че всички партии са всъщност една и съща партия и че политиците са по-големи маймуни от обикновените обитатели на тази джунгла. В надпреварата си партиите активно работеха с различни пиар агенции, в чиито ръце като наковалня беше захвърлена нелеката задача да измислят как да се преборят с този проблем, та маймуните да има за кого да гласуват.
Най-проницателен се оказа ходът на пиар агенцията „Кой сега е номер едно”. След дълго умуване специалистите, които работеха в нея, стигнаха до заключението, че партията, която ги беше наела, ще има най-голям успех, ако кандидатът им е човек. Ала хората не се ползваха с особено добра репутация в страната на маймуните. Затова от агенцията прецениха, че ще е най-добре някое друго животно да изиграе ролята на човека.
Така те се отправиха към една кочина в края на джунглата. Там щастливо се въргаляше едно прасе. Те го издърпаха, облякоха го в костюм. Научиха го що-годе да ходи на два крака. Дресираха го и прасето разбра, че ако се държи прилично и прави това, което му кажат, ще получи кюспе и ябълки. След това организираха пресконференция, на която обявиха как за първи път на изборите в джунглата се кандидатирал истински човек. Как той щял да изгради светлото бъдеще на маймунската нация. Щял да подобри материалната база. Щял да повиши заплатите и пенсиите. От небето щели да завалят пари. Дърветата щели да бъдат отрупани с банани и специални служители напълно безплатно щели да пощят въшките на маймуните, та да не трябва те сами да се пощят.
Събралата се тълпа възторжено извика:
- Ура!
А журналистите се нахвърлиха върху този истински, пръв и неповторим политик, който (те вече знаеха това) щеше да донесе истински просперитет на страната на маймуните.
- Какво ще направите относно неработещата съдебна система? – попитаха те прасето.
- Грух! – отговори то.
И медиите написаха как съдебната система ще заработи. За това имало конкретни стъпки, които щели да бъдат направени. Щели да се допитат до истински експерти. И съвсем скоро съдебната система щяла заработи без никакъв проблем.
- Какво ще направите със здравеопазването? – попитаха журналистите прасето.
- Грух! – отговори то.
И медиите написаха как корупцията по болниците ще бъде преборена. Как лекарите и медицинските сестри щели да имат достойни заплати. Как бързата помощ щяла да бъде снабдена с нови линейки. И всичко щяло да цъфне и върже.
- А какво ще направите с образованието? – попитаха журналистите прасето.
- Грух! – отговори то.
И медиите написаха как заплатите на учителите ще бъдат над средните заплати в страната, както е на Запад. Така щяло да има все повече и повече млади маймуни, които щели да работят като учители. Учебниците щели да бъдат пренаписани. Системата щяла да става все по-човешка по един маймунски начин. И така в страната на маймуните щяло да расте едно образовано и единствено по рода си младо поколение.
А когато пресконференцията свърши, журналистите влюбено въздъхнаха:
- Това е то! Истински политик!
После екипът на пиар агенцията прибра прасето в един хотел, където му бяха спретнали чудна кочинка. То легна в нея и заквича щастливо.
Съвсем скоро прасето щеше да стане президент. А после и премиер. Щеше да си има и собствена партия. И щеше да направи много свинщини в страната на маймуните. Но какво можеш да очакваш от едно прасе? Прасето маймунджилъци не може да прави. То може да прави единствено свинщини. Защото природата му е свинска.
А ти, драги читателю, моля те, попитай се колко пъти вече се е случвала тази история в страната, в която живееш. И се опитай да се научиш да виждаш мишката зад лъва, щраусът зад орела. И така нататък… И гласувай само за истински животни. За такива, каквито не се представят за това, което не са. Защото ако гласуваш за престорени политици и политиката им ще е такава: престорена и зле изиграна. И ако ще гласуваш за прасе, моля те, поне гласувай за някое прасе, което ти казва в очите, че е прасе. Ти не гледай какви етикети му лепят медиите. В какви опаковки го обвиват. Ако си направиш труда, лесно можеш да видиш каква е истинската същност на човека или животното. Ако се държи като мишка, значи е мишка. Ако си зарива главата в пясъка като стане напечено, значи е щраус. Ако реве като магаре, значи е магаре. Ако квака като жаба, значи е жаба. А ако прави свинщини, колкото и да се прави на човек, то е прасе.
И помисли, драги читателю, дали ако искаш да живееш човешки, трябва да се оставиш да те управлява животно. Или трябва да се опиташ да откриеш някой човек. За съжаление хората често се държат като животни. Но понякога се държат и като хора. Ти съди по човешките постъпки. Те стават все по-малко, защото вече почти никой не гласува за тях.

неделя, февруари 26, 2017

Би ми било интересно да гледам съвременен български филм с тема от сорта на: вярата, надеждата, красивото, различният и неговото битие, любовта.

Филм, в който тази идея да е разработена първо на ниво сценарий, а после да е разработена на езика на киното.

За съжаление повечето пъти гледам някаква история, която е интересна на режисьора, в която я се прокрадне някоя идея, я не. И това е по-скоро неосъзнато.

От друга страна "София Филм Фест" идва. Има надежда.