вторник, октомври 17, 2017

Този, който е живял като песен,

Този, който е живял като песен,
ще си отиде като песен.

Този, който е живял като свиня,
ще си отиде като свиня.

Този, който е живял като светулка,
ще си отиде като светулка.

Този, който е живял като хищник,
ще си отиде като хищник.

Колкото и да се делим,
ние сме заедно.

Това, което ни свързва, е,
че ще си отидем.

Топ 10 на Книжен център „Гринуич“ за най-търсените книги от 9 до 15 октомври:


1. „Силата на думите“ от Иван Димитров – издателство „Жанет 45“

2. „Никога не ме оставяй“ от Казуо Ишигуро – издателство „Лабиринт“

3. „Тиреоидит на Хашимото“ от Изабела Уенц – издателство „Вдъхновения“

4. „Остатъкът от деня“ от Казуо Ишигуро – издателство „Лабиринт“

5. „Произход на видовете“ от Георги Блажев – издателство „Пощенска кутия за приказки“

6. „Книга за Китай“ от Валери Петров – издателство „Вакон“

7. „Шедьоври на разказа с неочакван край“ – издателство „Пергамент прес“

8. „Чудовища и будители“ от Светослав Иванов – издателство „Вакон“

9. „Кубинската афера“ от Нелсън Демил – издателство „Бард“

10. „Погребаният великан“ от Казуо Ишигуро – издателство „Лабиринт“


понеделник, октомври 16, 2017

Понякога



Понякога потъвам
по улици и тротоари,
в себе си.
Викам си, Иване,
как може,
да нямаш толкова много,
което би могъл да имаш.

После политам
по облаци и минзухари,
в себе си.
Да.
Как може, бе Иване?
Как, кажи ми, как?
Да имаш толкова много,
което би могъл да нямаш.

За театъра и мечките

Наскоро в един от градовете, в който представях новата книга, ми казаха, че ще има театър вечерта. Очевидно ставаше дума за мечкарско представление. Заглавието веднага ме отблъсна, но си викам - кога ли ще отида на мечкарски театър... Та отидох.

Добър текст. Пошла режисура. Пошъл спектакъл. С нищо не се различаваше от телевизията.

Пълен салон. Публика, зажадняла за театър, защото този град си нямаше театър.

В представлението участват два стожера на съвременния театър. Стожери, които се оплакват често, че театърът запада. Че положението е лошо и така нататък.

И си викам...

Я вместо да се оплаквате, не правете пошлост за пари. Или поне мълчете. Би трябвало да ви е срам...

събота, октомври 14, 2017

ПИНГВИНИТЕ


На Дейвид Мамет



- Здравейте, написал съм тук един сценарий.
- Сценарий? Добре. Много добре. Дайте да видим.
- Ето...
- Да. Да.
- И?
- Да. Да.
- Какво мислите?
- Не! Трябва да го преработите. Така не става. Ужасен. Ужасен сценарий.


- Здравейте!
- Здравейте отново?
- Преработих сценария.
- Добре. Дайте да видим.
- Ето...
- Да. Да.
- И?
- Да. Да.
- Какво мислите
- Не! Преработете го отново. Изобщо не ставате! Но щом сте се хванали. Запишете се в университета да учите кинодраматургия.
- Кандидатствах три пъти. И трите пъти ме скъсаха.
- И с право! И с право!


- Здравейте!
- ПАК ЛИ ВИЕ?
- Пак аз... Ха... Да...
- КАКВО ИМА?
- Аз отново го пренаписах... Ето...
- Не, не. Разкарайте това нещо от нас!
- Ама...
- Какво ама?
- Ама предишните два пъти го прочетохте.
- Това беше преди да ви лепнем етикета, че сте бездарник.
- Аз? Бездарник?
- Да. Вие. Пълен бездарник!


- Здравейте!
- Познаваме ли се?
- Да, да.
- Не си ви спомням.
- Вие ни предлагахте някакви сценарий.
- И? Аз на много места ги предлагах.
- Искахме да ви кажем честито!
- Честито за какво?
- Как за какво? За Оскара.
- И?
- Ами ние… Такова…
- Кажете де!
- Имате ли някой нов сценарий?
- Мисля, че бях бездарник…
- А, значи си спомняте?
- Малко… Всичко ми е като в мъгла…
- Нищо. Нищо. Честито. Дайте да четем!
- За какво да ви давам да четете нещо?
- За да правим кино!
- Не, не. Нищо няма да ви дам.
- Защо?
- Получих Оскар за същия сценарий, заради който вие ме нарекохте бездарник.
- И? Разберете. Сценаристи – много. Стават грешки.
- Съжалявам, аз работя само с други бездарници.
- Ама моля ви! Дайте един сценарий!
- Не!
- Моля!
- Я СЕ МАХАЙТЕ БЕ, ИДИОТИ ПРОСТИ! ЕЙ! ОТ ДУМА НЕ РАЗБИРАТЕ! КЪШ! ЧИБА!

четвъртък, октомври 12, 2017

Легенда за Синия феникс



Имало един Син Феникс, който много искал да срещне любовта на живота си. А когато срещал възможности за любов, се потапял в тях. След това осъзнавал, че става дума за обикновени птици. Как? Аз, синият феникс? С обикновена птица, казвал си. Не, това е напълно изключено. И не спирал да повтаря на другите - аз съм син, аз съм феникс, аз съм единствен и неповторим. И да размахва пауновата опашка на своето любимо цвете, което на думи било сълза, но в същността си било нарцис.

След поредния неуспех той обвинявал другите птици за обикновеността им. Да. Как да го оценят? Как да го разберат? Когато той е единствен и неповторим? Тъпи копелета, казвал си. Какво ли разбират те от истински птици?

Другите птици зимували на юг, а Синият Феникс им казвал, идиоти такива. Зимувайте на Изток. В Страната на изгряващото слънце зимите са най-топли. В същото време той никога не бил напускал гората, в която живял. Колкото и да го канили, не полетял към Страната на изгряващото слънце. Не, че се чувствал добре на мястото си. Не, че не би му се отразило добре. Но може би просто бил прекалено мързелив, за да разпери криле и да бие целия този път.

Така Синият Феникс остарявал година след година. И все не срещал любовта. И все се питал защо светът е толкова несправедлив и жесток? Защо всички птици от другия пол били такива палачи, че отрязвали крилете на любовта му. Така си е умрял. Във вечното питане и вечните мъки. Във вечната си самота.

А истината била, че през цялото време всичко, което трябвало да направи, било да признае на себе си и на другите, че това, че е някакъв си там син феникс не го прави нещо повече от останалите. Че и синият феникс е една обикновена и често банална птица. Но той бил прекалено самовлюбен, за да си го признае.

сряда, октомври 11, 2017