четвъртък, юли 30, 2015

На лов за играчки



Еха-а-а, преди двайсет и пет години в магазините нямаше толкова играчки, мислеше си той. Изборът беше бая ограничен или поне така си спомняше. Не че това имаше значение навремето… Но виж, сега има повече видове играчки, отколкото може да му хрумне на човек. Направо свръхизобилие. Разхождаше се сред всичките колички, кораби, самолети, влакове, конструктури. Ами оръжията? Ами количката с дистанционно? Леле, а я виж само топките! Не се сдържа, ритна плахо една футболна топка. После се завтече към щанда с бордовите игри, но по пътя не пропусна да отдели подобаващото време на пластмасовите войници и на космическите кораби.
            Не усети кога и откъде се появи продавачката. Стресна се, още малко и щеше да скочи. Тя го наблюдаваше с насмешлив поглед. Един вид: ето го поредният загубеняк, който се лута като муха без глава и не знае какво да купи.
            - На колко години е детето, за което търсите подарък? – попита го тя с услужлива усмивка.
            - На 32! – ухили се той.

            

събота, юли 25, 2015

ФАУСТ


Когато сключи сделката със себе си, той дори не подозираше какъв дявол дреме в него.

понеделник, юли 06, 2015

ВЗЛОМ



Справи се лесно с ключалката. Отвори вратата. Апартаментът беше малък - хол с кухненски бокс и спалня, почти изцяло заета от легло. От мивката като очи го гледаха две неизмити чинийки за чай. На масата самотно стоеше една ябълка. Надникна в хладилника – кашкавал, масло, горчица, кисело мляко. Нищо не привлече вниманието му. Насочи се към бюрото. Повърхността представляваше стара карта на Ню Йорк и мониторът се извисяваше над нея като пришълец – един модерен небостъргач, паднал тук сякаш от нищото. Друго интересно на бюрото не намери. В библиотеката също. Поседна на стария диван, огледа се. Нищо не му хвана погледа. Но виж, самият диван беше интересен. Той се изправи. Би се хванал на бас, че диванът е поне на двайсет години. Огледа го – змия, която безуспешно се опитва да си смени кожата. Усмихна се доволно. На пода на банята се беше образувало малко езерце и в него като лодка плуваше половин черупка на лешник. В антрето и в спалнята не намери нищо повече.

Поколеба се за миг, но беше сигурно, че няма да намери нищо повече.


- По-добре малко, отколкото нищо – промърмори крадецът на метафори, преди да затвори вратата от външната страна.