От сега нататък възнамерявам да пиша пиеси само в най-възможния краен случай, ако наистина историята по никакъв начин не може да се разкаже по друг начин и тя ми е много-много важна. И тъй като много често историята спокойно може да се разкаже като новела, нищо чудно да напиша нова пиеса след доста години или никога да не напиша такава. В последните години написах над десет пиеси, част от тях бяха номинирани или наградени на различни конкурси, така че съм доволен от себе си.
Никога няма да престана да се интересувам от театър и да се надявам, че ще продължа да бъда драматург. В същото време очевидно прекалено рядко моите текстове стигат до постановки. Времето е все по-малко и при това положение няма как да не си задавам въпроса: "Дали не би било по-добре да влагам това време в писане на проза?" Тоест в създаването на текст, който би имал някакъв живот. Защото непоставената пиеса е мъртъв текст, недоработен текст. Добрите пиеси не се появяват просто от нищото. И не е работата да ги издаваш в сборници, а да стигат до сцените. Моите очевидно не успяват да направят това и си остават мъртви.
Просто оставам с впечатлението, че в нашата обстановка е по-реалистично някой кратък роман да стигне до сцена, отколкото някоя нова пиеса.
А ако стане някакво чудо и текстовете ми вземат, че стигнат до сцена, ще ревизирам гореизказаното мнение.
Благодаря за рибата!
Няма коментари:
Публикуване на коментар