Любовта е да кървите заедно.
Да сте щастливи в общото си нещастие.
Да споделяте самотите си.
Да плувате в тях както медуза
плува в океана, оставяйки се
напълно на теченията му,
попаднала изцяло във властта му.
Любовта е красива меланхолия.
Упоителен мрак.
Любовта е усмихната мъка.
Любовта е да се смеете заедно.
Да сте щастливи заедно,
докато вървите хванали се
за ръце из претъпканите булеварди на този град.
Любовта е да не сте самотни нито за миг.
Любовта е протест срещу самотата.
Любовта е да шестваш по улиците,
да блокираш движението,
докато носиш лозунги като: „Не на самотата!”,
„Никога повече самота!”
и „Самотата – враг номер едно на хората и зверовете!”
Любовта е прясно изстискан фреш.
Любовта е оптимизъм.
Проникваща пред всичко светлина.
Любовта е нацупена радост.
Любовта е дъх на момини сълзи,
на липа, на магданоз и копър.
Дъхът на пролетната вечер в някое
незнайно село. Звън на чинари сред
тучни ливади. Споделено и казващо
толкова много мълчание.
Любовта е да няма зима.
Любовта е пети сезон.
Най-великият сезон.
Най-завършеният.
В него има всичко за всеки.
Любовта е зашеметяващ скъп парфюм.
Лакирани нокти, които се впиват в гърба ти.
Които дращят гърба ти.
Дъхът на есен и жълти листа, посипани по тротоар. Десетзвезден хотел с всички удобства.
Безкраен разговор.
Любовта е прохладен полъх на вятъра.
Плаж на остров.
Любовта дава всичко на всеки.
Любовта е уплах, трепет, възторг.
Любовта е памет и шепот, студ и зной.
Без любов не може да има любене.