Любовта прилича на снимка.
Стои на стената, краси я добре.
Гледаш я, тя остарява.
И даже по-хубава става.
Даже по-мила.
Ала понякога ти я намразваш.
Боли те и в болката късаш,
на пода парчетата хвърляш.
А може дори да ги стъпчеш.
Може дори да ги смачкаш.
Но ако обичаш наистина, сепваш се,
вдигаш ги с трепет, с уплаха,
галиш ги, слепяш ги, нежно говориш им,
на стената ги връщаш.
Любовта прилича на разкъсана снимка,
повторно красяща стената.
И май пада се по-хубава втората снимка.
И май пада се по-истинска.
Няма коментари:
Публикуване на коментар