На път за
баба ми минах през Паметника на съветската армия и така без да искам, попаднах
на протеста. Стотината бабички и дядковци вееха червените знамена в студа,
милите. Не знам кой изверг ги беше подлъгал да излязат в най-големия студ.
Видях няколко журналиста, един който доскоро работеше в една национална медия,
но я беше напуснал в знак на протест срещу режима на демокрацията. Една
издателка на списание, която точно в момента гореше чучело на американския
президент. Имаше и два-три млади журналиста, които не познавах. Както и един,
който работеше в дълбоко партиен вестник и освен това на последните местни
избори беше и кандидат депутат. Забелязах и няколко депутати от Българската
псевдосоциалистическа партия, повечето – също на възраст.
Спрях за
момент, когато един от журналистите беше надигнал мегафон и говореше:
- Другари.
Американските военни се изгавриха с нас и тази година и благодарение на своето
оръжие за контрол над времето, ХАРП, умишлено ни спряха снега за Коледа. Ние не
можем да позволим това! Да им го кажем.
И хората
ревнаха.
- ИСКАМЕ
СНЯГ! ДОЛУ ХАРП!
А след това
мегафона взе жената с мегафона.
- Те се
опитват да ни вменяват техните ценности, но ние няма да им позволим да диктуват
съдбата ни и да ни казват какво да мислим!
И хората
ревнаха.
-
ТОЛЕРАНТНОСТ И ИНФОРМИРАНО ОБЩЕСТВО – ТОВА Е ЗЛО, ТОВА Е ЗЛО!
А след това
всички ревнаха в един глас.
- НЕ ИСКАМЕ
СВОБОДА, ИСКАМЕ РЕЖИМ! НЕ ИСКАМЕ СВОБОДА, ИСКАМЕ РЕЖИМ!
Един от
журналистите говореше как ако американците са хора, ще пуснат сняг поне за нова
година на този изпатил толкова от техния план Ран-Ът. Дължали ни го. След това
те подпалиха огън, в който метнаха двайсетина знамена на Европейския съюз, чучелото
на американския президент и други подобни артефакти. На мен ми стана студено и
си тръгнах. Зад мен се издигаше пушек дим. Вече предвкусвах пуйката, която баба
ми традиционно готвеше за Коледа и облизах устни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар