„Софийски дует” е всъщност роман-ансамбъл, в който множество
гласове и партии изсвирват фрагментираната литературна ситуация в България и
София, като – разбира се – я фикционализират. Текстът съзаклятнически намигва
към постмодерните фасетъчни наративи на ранния Господинов, отваря се към
по-отдавнашни експериментални текстове в българската проза, като например
„есеистичните” романи на Блага Димитрова. …И ни припомня тръпката по
литературните мистификации от края на миналия век, изчезнала с порастването на
мистификаторите и въобще на всички пишещи и пакостливи enfants terribles от
90-те.
Няма коментари:
Публикуване на коментар