четвъртък, август 20, 2015

Къмпингарят социопат


            Два часа след като пристигна на морето, къмпингарят социопат осъзна фаталната си грешка и съжали, че е дошъл тук, но вече беше късно. Навсякъде беше фрашкано с хора, дори на уж пустия плаж, където положението беше палатка до палатка. Той извървя петте километра бреговата ивица, изтърпявайки стоически поканите на шарените хора, на нудистите, на семействата с деца, на възрастните двойки, на хипстърите и на цялата останала паплач да остане при тях. Сякаш само той липсваше на цялата тая гюрунтия.
            Когато стигна до края на плажа, установи, че по неговите критериите място за палатката му няма. Точно там, на скалите, стръвнишки го нападна млада двойка със сладка седемгодишна дъщеричка. Не търпяха никакви възражения. Трябвало да си разпъне палатката при тях. Голям купон ставало вечер, а за детето да не се тревожел – спало като пън. Татуираният баща се усмихна с всички зъби, дори с малко повече и скочи шумно във водата, а седемгодишната дъщеричка попита майка си кога ще може да си направи татуировки. Когато станела пълнолетна, можела да си прави колкото татуировки поискаш. Това отвърна майката.  
            Момиченцето се разстрои, ей толкова му оставаше да ревне, но по всичко личеше, че майката му знае цаката. Тя извади от плетената си чанта няколко детски татуировки и й даде да си избере някоя и да си я залепи на рамото. Момиченцето запляска с ръце от радост, а после двете обясниха на къмпингаря социопат къде е лагерът и си заминаха.
            Неспособен да обясни на цялото къмпингуващо войнство, че се нуждае  от лично пространство с диаметър от поне 100-150 метра, ужасеният къмпингар социопат се впусна в бягство. Знаеше, че начинанието няма да е лесно, затова покри очите си с  черни очила и увенча ушите си с парадно големи слушалки. Честно казано, той въобще не обичаше да слуша музика, но беше забелязал, че хората са по-търпими, когато носи слушалки на ушите си. В това без съмнение се криеше някаква магия. Дори най-големите досадници не се интересуваха каква музика звучи от плейъра. Всъщност хората ставаха толкова поносими, че не се интересуваха дори включен ли е плейърът, както и има ли изобщо плейър.
            Благодарение на тази дегизировка къмпингарят социопат успя да се добере до другия край на плажа, където беше пътят.
- Да - каза си, –  въпросът дори не е в мястото. Въпросът е във времето. С какъв акъл идваш на морето през август? С какъв акъл изобщо пътуваш нанякъде през август? През август трябва да си стоиш вкъщи! Всеки друг месец е по-добре, а най-страхотно е през февруари. Виж, ето тогава е сезонът за пътешествия. От друга страна вече беше бил целият този път, така че затърси вариант за оставане. Намери го сравнително бързо и когато стигна в селото, вече знаеше какво ще прави.
През следващите две седмици си взе квартира в селото. Стаята беше голяма, така че без проблеми успя да разпъне палатката вътре. През деня спеше, почиваше си, четеше книги, а останалите обитатели на къщата обикновено бяха на плаж, но те така или иначе не го безпокояха. Беше им бутнал малко пари отгоре, за да си извоюва тази привилегия. Когато се стъмнеше, разхождаше се дълго и вечеряше в едно денонощно ресторантче, което, направо да не повярва човек, към един-два вече беше празно. В три сутринта отиваше на плаж. Разпъваше кърпа, намазваше се по навик със слънчево масло, печеше се гол на лунна светлина, плуваше, строеше пясъчни кули.  
Откарваше така докъм шест и когато забележеше, че хората започват да наизлизат от чувалите си и да се събуждат, си тръгваше. Никак не беше зле. Всъщност дори толкова му хареса, че си науми да повтори преживяването и следващата година. Само трябваше да внимава с пълнолунията.  
Публикуване на коментар