събота, август 29, 2015

ЖИВОТЪТ КАТО ЛИПСВАЩА ЛЪЖИЦА - 18

КАКВО СТАВА С ТЕЗИ ДОБРИ ТВОИ ПРИЯТЕЛИ БЕ, НИКОЛА?, бихте имали пълното основание да ме попитате, тъй като през двуседмичното ми отсъствие все някой би трябвало да се е затъжил за мен. Приятелите ме бяха търсили неведнъж по телефона, но неизменно се бяха натъквали на майка ми. Колкото и странно да звучи, това е по-добрият вариант. А ако се бяха изправили пред баща ми? Както би трябвало да сте разбрали, когато главата му беше ядосана, езикът му се развързваше като на змия и беше в състояние да избълва внушителни количества отрова по нечий адрес.
            Приятелите отначало се опитали да открият своя другар по мобилния телефон, но той не бил включен и се наложило да позвънят у дома. Разговаряли с майка ми, която ги излъгала, че съм заминал за провинцията. Разяждала се от съмнения спрямо тях. Дали именно тези, които ме търсели, не били наркоманската дружинка, чието основно занимание било да пуши хероин и да покварява съзнанието на сина й, и в чието присъствие съм забол първата спринцовка във вената си?
            Но приятелите не се отказали и наминали през нас, за да ме потърсят. В дълбокия си сън съм пропуснал да чуя как майка ми ги отпратила с думите, че не се намирам в столицата и че моята особа може да бъде открита в село, отдалечено на триста и нещо километра от София. Тя допълнила, че в тази селска къщурка няма телефон.
            Приятелите ми се примирили и очаквали след известно време да се върна и да ги потърся. За тях малко след завръщането от морето съм се превърнал в това, което наричат безследно изчезнал. Не знаели какво да си мислят.

            След прекратяването на домашното заточение майка ми ме инструктира на първо време да стоя далеч от тези мои “приятели”. Поне докато организмът ми не укрепнел до степен, която би ми позволила да се боря с изкушенията, които животът ми предлагал на всеки ъгъл. Имахме уговорка да не се прибирам късно, поне на първо време. Щях да се примиря с всякакви ограничения, само и само да знам, че всичко ще е окей. 
Публикуване на коментар