сряда, август 26, 2015

ЖИВОТЪТ КАТО ЛИПСВАЩА ЛЪЖИЦА - 15

НАГРАДАТА БЕШЕ ВРЪЗКАТА, великата Връзка. Отново бях част от глобалната мрежа. Ликувах. Каквото и да говорим, без интернет компютърът е кутия, понякога учудващо функционална, но все пак кутия. С интернет кутията се превръща в космически кораб.
Въпреки тази промяна нещата за мен далеч не бяха с цвета на анимационната пантера. Монотонното всекидневие продължаваше да върти вашия герой в центрофугата си и безпощадно да го изцежда, а той се беше примирил с този факт.
Нахвърлих се да свалям филми. Организирах си незабравим киномаратон. Програмата ми гъмжеше от класически филми, но не се състоеше изцяло от тях. Гледането на филми при мен зависи от настроението. Един път мога да гледам черно-бели от средата на миналия век, друг път – не. Понякога единственото, което съм в състояние да правя изобщо, е да лежа и да гледам ужасно глупави филми. Всичко е относително.
Няколко дни живях като киноман на смъртния си одър. Гледах минимум по пет филма на ден, докато не започнах да прекарвам повече време в чудене, какво да гледам, и в безсмислено ровене в търсачките, отколкото в зяпане. Тогава се насочих към форумите.
Моето мнение беше най-компетентно, постоянно се заяждах и често ме изхвърляха от форумите, но така беше интересно. През останалото време се изживявах като автор на блога indeepshit, чието основно мото беше, че всичко е гадно и че животът е лайна, в които нагазваш все по-надълбоко, докато накрая не потънеш изцяло и не се задушиш.
Бродех из литературни сайтове, Уикипедия, новинарски сайтове. Превърнах се в информационно зомби. Интернет беше лекарство, което приемах по около 18 часа на денонощие. Вероятно той успя да запази разсъдъка ми и без него вие никога не бихте имали възможност да прочетете за мен повече от малката колонка в някой вестник, в която се споменава, че съм се хвърлил от третия етаж и съм си потрошил костите, обесил съм се или съм полудял и са ме вкарали в лудница.


Публикуване на коментар