неделя, август 30, 2015

ЖИВОТЪТ КАТО ЛИПСВАЩА ЛЪЖИЦА - 19

КОЛКОТО И ДА МИ СЕ ИСКАШЕ ВЕДНАГА ДА ХУКНА НАНЯКЪДЕ, се сдържах. Ограничих умишлено дейностите си до правенето на добро впечатление пред родителското тяло. Не исках с прибързаността си да рискувам да разваля пейзажа. Съществуваше опасност всяко по-рязко движение да породи у тях съмнението, че изтърчавам шеметно навън с мисълта за хероин, а това беше последното, от което се нуждаех.
Но нека се върнем към събитията от деня, в който домашното заточение приключи.
Майка ми редеше чинии в миялната. Моментът беше идеален за разговор по мъжки с бащата. Добре беше да подам сигнал, че след проблемния период у мен са останали амбиции, които да ме дърпат напред.
Говорих и говорих. Чертаех грандиозни планове за бъдещето си като редактор на книги, който някой ден ще заеме ръководен пост в някое издателство. Твърдях, че имам нюх за нови издания. Баща ми не вярваше в него, но се надявах един ден да го уверя в способностите си. Обсъдихме и някои нови заглавия, предложих идеи за рекламирането им. След двайсетина минути усетих, че дотягам, и сложих точка на този диалог.
Майка провря главата си през холната врата, колкото да съобщи, че има работа и ще седне за малко пред компютъра.
За мой късмет, когато с баща ми отново останахме насаме, по телевизията тръгна мач от Шампионската лига. Не бях гледал футбол повече от година, постепенно бях загубил интерес към подобни зрелища. Като малък не пропускахме мачове от Шампионската, но неусетно бях пораснал. Кажете ми, има ли по добър начин за възвръщане на интимно общуване на бащата със сина от гледане на мач? Баща до син, втренчени в екрана... Ето на това му викам топла картинка.
Независимо дали споделяте пола ми, или не, няма да е излишно да разберете, че колкото и да е скаран синът с бащата, колкото и ядосани да са двамата един на друг, футболът е в състояние да ги помири. Когато някой на терена извърши безобразие. Когато футболист се осмели да шутира в облаците, при все че се намира в подчертана близост до противниковата врата. Или съдията, както често се случва, проспива точно това, което не е за проспиване. Когато подхвърлиш забележка от рода на “Гледай го тоя какво прави!”, “Бездарник”, или прибегнеш до някоя от любимите реплики на онзи български футболист, който преди повече от петнайсет години получи щатно място в сърцата на българите, а по-късно зае най-окаяната длъжност в родния футбол, тогава ледовете се стопяват. Докато псувате футболиста, току-що изпуснал дузпата на живота си или нещо също толкова потресаващо, вие насочвате към телевизора отрицателната енергия, натрупала се помежду ви. Как да не се възхитиш? Да живее футболът!
Мачът бе страхотен, по-драматичен от Шекспирова трагедия. На полувремето отскочихме до кварталния магазин за бира. Разплухме се на дивана с бири в ръце. Отпивахме напрегнато и на два пъти си казахме по едно сърдечно наздраве. С усет за тази специфична мъжка естетика зяпахме представлението, изнасяно от двата отбора. Всичко беше наред. Всичко отново беше наред...


Публикуване на коментар