вторник, август 18, 2015

ЖИВОТЪТ КАТО ЛИПСВАЩА ЛЪЖИЦА - 7

НА ВСЕКИ МУ СЕ Е СЛУЧВАЛО ДА ПРАВИ ГЛУПОСТИ, но това, което неволно направих, граничеше с лудостта...
Да ти свършат парите на морето не е толкова рядко разигравана патова ситуация. Както вече знаете, беше се наложило да моля нашите да ми пратят запис. Щом получих записа обаче, стана онова, което най-често се случва, когато получиш пари, при положение че известно време не си разполагал с такива. Профуках ги за три дни! Три едновременно паметни и безпаметни дни.
Отново бях свършил парите. И какво, да се прибера ли? Не и на този етап. Не и докато се появяват възможности за оставане.
Петко, с когото се бях запознал някъде по пътя или по плажовете, пусна изгодна оферта за едни изследвания. Точно така, изследвания с лекарства в местна бургаска болница. Двамата изкарахме четири дни между белите стени в отделението на доктор Кирилов на хапчета срещу язва. Никой от нас нямаше язва, но това нямаше значение. В края на процедурата разполагахме със средства за поне още по седмица извън София.
Какъв е проблемът тогава, ще попитате? Проблемът се криеше в кръвта, която ни взеха при постъпването и през последните двайсет и четири часа, когато забодоха във вените ни по един абокат. Тъй като абокатите престояха в ръцете ни за около дванайсет часа, на сгъвката на китката на дясната си ръка още имах белег от убождане.
Всичко това се случи около седмица преди да се приберем и когато вдигнах ръкавите на блузата, белегът още беше там. На онова място имах белег от игла. Греда, или по-скоро автогол. Разрази се буря. Нашите бяха бесни на мен. Аз – също. Поне този път бяхме на едно мнение.
- Телефона, Никола – след като беше изказал редица тежки думи, татко протегна ръката си към мен.
В очите му можех да прочета само едно – разочарование и бесове. Пуснах телефона в отворената му ръка и всичките ми контакти, номера, приятели се озоваха в джоба му. Предавайки телефона, осъзнах колко съм пристрастен към него и как вече не мога да се чуя с никого, защото не помня номера. Очакваше ме самота. Мобилният телефон е инструмент за създаване на самота не само когато липсва, но и когато е в наличност. Обикновено тъкмо когато се нуждаеш от нечий определен глас, тъй като си в една от редките си кризи, за които повечето ти познати дори не подозират – не могат да си те представят в тази светлина, – никой не ти се обажда или тъкмо хората, които търсиш, не вдигат. Едно е да не можеш да откриеш никого по телефона и съвсем друго – да търсиш някого по мобилния телефон. Във втората ситуация си сигурен, че мобилният телефон е някъде там, до него, независимо дали батерията е паднала или няма обхват, но е там. И въпреки това връзката е невъзможна. Какво по-тъжно от това?

Прибрах се в стаята под погледа на нашите, който говореше недвусмислено за моето падение. Хвърлих се в обятията на леглото. След партито се нуждаех от почивка. Дали сънищата нямаше да ми подскажат някакво решение? Ето, клепачите ми натежават и се затварят... Тъмнина. 
Публикуване на коментар