петък, август 14, 2015

ЖИВОТЪТ КАТО ЛИПСВАЩА ЛЪЖИЦА - 3

РАЗБИРА СЕ, ОНАЗИ ВЕЧЕР В МАРИХУАНАТА НЯМАШЕ ХЕРОИН, просто тревата си я биваше. Никой хероинов наркоман не би сложил херца в тревата, която продава, най-малкото защото е егоист и я пази за себе си. Той е здраво свързан с херцата и пред това да си прави безмислени шеги предпочита сам да я издруса.
Тогава, питате се отново, как точно оттам започна битието ми на наркоман. Ами случи се следната неприятна история: близка приятелка на писателя транспортирала пеша към книжарницата шейсетгодишното си тяло и пътьом с възмущение забелязала четирима младежи, наредени в кръг, да въртят подозрително тлъста цигара, но нищо не им казала с ясното съзнание, че ако се развика на тази безобразна пасмина, няма да постигне друго, освен да вдигне кръвно. Затова ги отминала, хвърляйки им режещ поглед, и продължила към книжарницата.
На представянето на романа на тяхното време жената отново се сблъскала с четиримата и не след дълго разбрала, че един от тях е синът на издателката. И мамка му, аз наистина бях синът на издателката, колкото и налудничаво да звучи. Възрастната дама не се сдържала и снесла на писателя новината за видяната картинка, като не пропуснала да допълни, че оттам, именно от марихуаната, се започва с дрогата. Досещате се какво се случило по-нататък. Писателят съобщил ужасната новина на майка ми, тя на баща ми, те - на дядовците и на баба ми и на семейните приятели. Завъртяло се колелото, но не това на времето, а на мълвата. От уста на уста джойнтът бързо се превърнал в хероин и така в този паметен ден се родила легендата за наркомана Никола.

Самият Никола и идея си нямал, че мълвата вече е по петите му и един ден след дълбоко отегчилото го литературно събитие той наминал през дома си, взел раницата и заминал на море. Такъв бил планът за лятото, а летата били нещо, на което наистина много държал.
В София се развивали решаващи за него събития, по-точно дълги разговори, от които станало ясно, че той друса хероин от най-малко година. Тази хипотеза се родила, когато родителите му си спомнили за няколко случая, в които се бил върнал вкъщи като надрусан с хероин: забавени реакции, червени очи, едва забележимо фъфлене, очевидна отнесеност и затруднена координация. Не се и досетили, че това неадекватно поведение може да е следствие на необмислена комбинация от мастика и джойнт.
През това време Никола пътувал, забавлявал се. Ходил по всевъзможни фестове, пусти плажове, къмпинги. Ходил на планина, бродил из Рила и Родопите, скъсал си задника от пътуване. Веднъж даже помолил родителите си да му изпратят запис, защото закъсал с парите, а те не споменали нищо за своите подозрения. И той продължил да се плъзга по вълната на лятото, да бушува, да изразходва стаилата се в него през зимата енергия, да изкарва по цели нощи около напевно припукващи огньове, да скита, докато съвсем не капне от преживявания и не поиска да се прибере. Смисълът на пътуването, казвал си той, е завръщането, а смисълът на завръщането – повторното заминаване.
Това пътуване съдържало в себе си и доза меланхолия. Голяма част от местата, които пребродили той и неговите приятели онова лято, вероятно щели скоро да изчезнат, да се превърнат във вилни зони, хотели, хижи, лифтове или просто в частна собственост, заградена с висока ограда, за да не могат хора като тях да пристъпят там. Хубавите места изчезват, хубавите хора – също.
Междувременно мълвата се спускала надолу по клоните на Николовата рода. Пълзяла от ухо на ухо с характерните за нея шепот и възклицания, изразяващи дълбоко учудване и искрено злорадство, което е една от най-естествените човешки реакции. Тя превземала територия след територия, хората клатели неодобрително глави и не спирали да дават съвети. Мълвата капитулирала само пред прадядото на Никола, човек на преклонна възраст, пред когото се било извъртяло толкова, че той често и на собствените си очи не вярвал. Последното било не само метафора, тъй като бил прекрачил деветдесетте и очите му хич не го слушали. И тъкмо той се застъпил за Никола, един от четиримата си правнуци, и рекъл:
- Конопът невинаги е бил забранен. Като бях малък, по селата отглеждахме коноп, а на Бъдни вечер се събирахме в стаята, в която се печеше хлябът и в празничната вечер сред ястията имаше стрити конопени семена с оцет и чесън, от които главите ни се замайваха. Това беше част от традицията и все още е, но сте го забравили. Да не излезе сега, че и ние сме били наркомани? Я, оставете момчето на мира! Или говорете лице в лице с него, изслушайте го и после обсъждайте колкото щете!
Тук той се засмял и хвърлил на родителите на Никола поглед, с който искал да им внуши да забравят приказките за хероина, докато не са сто процента сигурни в правотата си, но те останали равнодушни. Противно на най-старите традиции на човечеството в съвременното общество, колкото повече остаряваш, толкова повече потъваш в забвение и околните престават да ти обръщат внимание. Старейшините са се превърнали в пенсионери, гответе се за бъдещето!
Никола пътувал, а родителите му дълго чакали неговото завръщане в София, събирали информация за наркоманията и още се чудели как да реагират. Пред лицето на разиграващата се семейна драма апартаментът се превърнал в гробница, потънал в прах и болезнена тишина, която щяла да изчезне с пристигането на Никола.
И ето, вратата се отваря със скърцане и героят се прибира при семейното огнище. Той е с голяма раница на гърба, изгорял от лятното слънце, отслабнал с няколко килограма и поодраскан, но изпълнен със задоволство от пътешествието и доволен от успешното пътуване обратно. Приятелят, който го докарал обратно в София, спукал гума около Чирпан по нощите и съвсем естествено не разполагал с нужните инструменти да се справи с положението. Последвалото търсене на инструменти от неучтиви и изнервени шофьори, придружено от стотина псувни и десетина средни пръста, завършило успешно след няколко часа. Часът е четири сутринта, когато Никола захвърля раницата на пода, тръшва се на леглото смъртно уморен и незабавно потъва в дълбок сън.


Няма коментари: