Да четеш Маркес на LSD

С тези думи писателят Роберто Боланьо описва както е чувството да четеш някой от многобройните романи на аржентинеца Сесар Айра. Боланьо (роден в Чили, минал през Мексико и живял дълги години в Испания) е известен с пристрастията си към латиноамериканската литература . Сесар Айра на свой ред е един от най-продуктивните аржентински писатели, той публикува най-вече кратки романи, а броят на издадените му книги с романи, разкази и есета е над 80. Всъщност Боланьо отива дори по-далеч, когато говори за Айра, наричайки го: „Един от тримата или четиримата най-добри испаноезични писатели.” В Латинска Америка откриват в Айра наследник на Борхес и правят прогнози, че благодарение на него Аржентина ще има писател-нобелист. Всъщност той вече е нобелист, но в света на литературата – в един от романите на Карлос Фуентес, в който действието се развива в близкото бъдеще, Айра е първият аржентински писател отличен с Нобелова награда.

Сесар Айра е вече познат на българския читател с романа си „Светецът”, който издателство „Агата-А” публикува през 2016 година. Сега имаме шанс да се срещнем и с друга негова книга – романът „Мрамор”, който издателство „Лист” публикува в превод на Нева Мичева. Това е прекрасен повод за всеки читател, който е изкушен от испаноезичната литература, да прецени дали да четеш Айра наистина е като да четеш Маркес на LSD.

Моят отговор е: Да.

По отношение на наркотичните вещества самият Айра признава, че обикновено когато неговият син прочете новата му книга, го пита какво е пушил този път. „Грешка.”, казва аржентинецът. „На мен халюциногенните вещества са ми в тялото по рождение.” В интервюта Айра често говори, че за него писането е акт на свобода и като зрял писател за него най-важно е да се чувства свободен и така да открие докъде може да стигне. Него го изморява „кахърната психологичност”, която доминира над съвременната литература. За него книгите са приключение, а романите са възможност да се впуснеш в нещо ново, изненадващо.

В този тон е издържан и романът „Мрамор”. Ситуацията започва делнично, но необичайно. Главният герой си е свалил панталоните на място, което не познава, и се опитва да си спомни защо го е направил, но паметта му изневерява. Единственото, което проблясва в паметта му, е, че е седял върху мрамор. Факт, който не изяснява по никакъв начин абсурдната ситуация, в която се е озовал.

Междувременно разбираме, че той е пазарувал от китайски супермаркет, където е трябвало вместо ресто да вземе няколко евтини китайски артикула. И така потегля историята, която ще ни доведе до абсолютно неподозирани места – алтернативни светове, извънземни… Айра е способен във всеки един момент да изненада читателя, да го вкара в непозната територия, в неизследван океан.

Книгата е написана в кратки глави, чете се удивително бързо и с лекота. Айра не е от авторите, които обичат да поучават и да бъдат мъдри. Той по-скоро заема позицията на разказвач на истории, който за момент се превръща отново в дете и лудориите и пакостите му идват от сърце. С една чисто детска наивност. Това не бива да ни подлъгва, Айра много добре знае какво прави. Просто той е от авторите, които обичат сами да се впускат в непознатите води на въображението и да видят до кой бряг ще ги заведе то.

В случая с „Мрамор” този бряг е налудничав, леко философски, леко фантастичен и в същото време безкрайно човешки. Айра успява да създаде пространство, в което читателят да се чувства себе си, без върху него да има някакъв излишен натиск. Сякаш читателят си е вкъщи, но в едно непознато вкъщи – в град, в който е живял преди години, но не е идвал в него отдавна. Или в къща, която е сънувал. Във всеки случай той успява да те заведе в пространство, в което искаш да се върнеш.

Кратките романи дават възможност за повече пътешествия на непознати места и са доста подходящи за забързаното време, в което живеем. Време, в което много хора не могат да си позволят да се потопят в по-дебела книга поради умора, ангажименти. От друга страна схващането, че „големите книги” трябва да са внушителни и дебели е дълбоко погрешно. Има редица книги, които са големи, а са с размерите на новела или на повест. „Мрамор” е именно такъв роман. А Айра е писател, който съм щастлив, че срещнах и с който възнамерявам да се срещам отново и отново. Надявам се скоро да преведат и други негови книги на български. Междувременно ще го чета на английски.

И искрена благодарност на издателство „Лист” за качественото издание, както и на Нева Мичева за страхотния превод.