ПИНГВИНИТЕ

На Дейвид Мамет

- Здравейте, написал съм тук един сценарий.
- Сценарий? Добре. Много добре. Дайте да видим.
- Ето...
- Да. Да.
- И?
- Да. Да.
- Какво мислите?
- Не! Трябва да го преработите. Така не става. Ужасен. Ужасен сценарий.


- Здравейте!
- Здравейте отново?
- Преработих сценария.
- Добре. Дайте да видим.
- Ето...
- Да. Да.
- И?
- Да. Да.
- Какво мислите
- Не! Преработете го отново. Изобщо не ставате! Но щом сте се хванали. Запишете се в университета да учите кинодраматургия.
- Кандидатствах три пъти. И трите пъти ме скъсаха.
- И с право! И с право!


- Здравейте!
- ПАК ЛИ ВИЕ?
- Пак аз... Ха... Да...
- КАКВО ИМА?
- Аз отново го пренаписах... Ето...
- Не, не. Разкарайте това нещо от нас!
- Ама...
- Какво ама?
- Ама предишните два пъти го прочетохте.
- Това беше преди да ви лепнем етикета, че сте бездарник.
- Аз? Бездарник?
- Да. Вие. Пълен бездарник!


- Здравейте!
- Познаваме ли се?
- Да, да.
- Не си ви спомням.
- Вие ни предлагахте някакви сценарий.
- И? Аз на много места ги предлагах.
- Искахме да ви кажем честито!
- Честито за какво?
- Как за какво? За Оскара.
- И?
- Ами ние… Такова…
- Кажете де!
- Имате ли някой нов сценарий?
- Мисля, че бях бездарник…
- А, значи си спомняте?
- Малко… Всичко ми е като в мъгла…
- Нищо. Нищо. Честито. Дайте да четем!
- За какво да ви давам да четете нещо?
- За да правим кино!
- Не, не. Нищо няма да ви дам.
- Защо?
- Получих Оскар за същия сценарий, заради който вие ме нарекохте бездарник.
- И? Разберете. Сценаристи – много. Стават грешки.
- Съжалявам, аз работя само с други бездарници.
- Ама моля ви! Дайте един сценарий!
- Не!
- Моля!
- Я СЕ МАХАЙТЕ БЕ, ИДИОТИ ПРОСТИ! ЕЙ! ОТ ДУМА НЕ РАЗБИРАТЕ! КЪШ! ЧИБА!