събота, юли 15, 2017
Орфей, Чакалнята на ада, XXI век
Ей, момиченце!
А може би жено?
Де да те знам к’ва си
като още те нема в моята схема.
Мъчна работа е моята, ей,
сизифовска, долна, гадна.
Въх-х-х е положението.
Отвсекъде.
Хич не си е работа моята
да си кажа, ама кой ли ме пита …
Остарях си така, ей,
тея паразитки ми разказаха играта.
Ей, слънце лунно,
най-светла черна дупке
в тоя край на Млечния път.
Виж сега, разбирам,
нали си от женски род,
от Венера и двеста хиляди
други планети от нежния пол,
от седмото небе
или от подземието.
Знам, че си некъде
в неопределеното пространство
зад гърба ми,
спотайваш се там,
димиш с некаква цигара
или си супер хипер мега био.
Може и веганка да си,
де да те знам
като още те нема в моята схема.
Хич не си е работа моята
да си кажа, ама кой ли ме пита.
Вървиш там нагоре по стълбите,
бледа или с най-искрящия загар.
Чиста проба космическо същество.
Аз съм некакъв скапан землянин,
да се чудиш жив ли съм,
мъртъв ли съм?
На кой свят съм?
Свят ли е това?
Свят ли е?
Съм ли?
Не, не съм светец.
Знам си правата,
гледам да не се обръщам,
докато не се махнем
от подземното царство
и не излезем малко на въздух горе,
че тука долу е адски запушено
и осветлението хич го нема,
пълна дупка, ей,
аз нали затова се катеря пред тебе.
Мани, че се задъхвам,
тия цигари ми ограбиха
и белите дробове, и всичко, деба.
А обърна ли се тия идиоти
ще те вземат обратно.
Насила ще те вкарат
в патрулката на Ада.
Де да те знам ква си.
Може да си пред огледалото,
сигурно още червило си слагаш.
И то некакво космическо.
Или нещо се контиш там,
чудиш се какви фейски
дрешки да си облечеш
или нещо подобно,
ей, безподобнице!
Нали си от Венера
и двеста хиляди
други планети от нежния пол,
от седмото небе
или от подземието.
Работата е там, че…
Въх-х-х е положението.
Отвсекъде.
Хайде пали кашоните и идвай.
Писна ми да те чекам,
аз съм жентълмен иначе,
да не се стане грешка тука.
Ей, слънце лунно,
най-светла черна дупке
в тоя край на Млечния път.
Искам да ти кажа само…
Ей, тея паразитки ми разказаха играта.
Знам, че си некъде там,
то и аз съм заплес, верно.
Знам и, че ще дойдеш накрая, ама…
Остарях си така, ей.
Хайде, скачай в моята схема.
Скачай. Скачай. Скачай.
Славно бъдеше ни чека.
Само требва да дойдеш.
И да бегаме некъде заедно.
Че си е таковало таковатата
положението.
Отвсекъде.
Ей, момиченце
А може би жено.
Де да те знам ква си.
Идвай. Бързай. Скачай.
От сто века си клатим
краката тука в очакване на Годо.
Писна ми, ей.
Идвай, казах.
Мамка му и сърце.
Аре, тука на ъгъла чекам.
Обичам те, ей!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар