идеалното семейство

на Дидката

не можеш да бъдеш част от идеалното семейство,
погледнаха ме, видяха, казаха
когато главата ти избръмчи, пиеш
когато пиеш, пушиш цигари
когато пушиш цигари, пушиш марихуана
когато пушиш марихуана, свириш шумно
на барабани, понякога даже крещиш.
погледнаха ме, казаха
в идеалното семейство не се пуши
не се пие, не се яде месо, не се вдига шум
живее се по правилата, не се спори с
полицаи, не се плюе по шофьори
опитващи се да те прегазят на пешеходната пътека
в идеалното семейство чистиш всеки ден
за да няма мърсотия в теб
да не се задържа
да не полепва по кожата ти
да не те разяжда

погледнаха ме, казаха
в идеалното семейство не псуваш
не вдигаш купони, не се събличаш гол по улиците
не се гмуркаш в контейнери за боклук
не сваляш красиви жени за една нощ
не се връзваш на възли от постъпките си
не се затваряш с дни вкъщи
не изпадаш в бездействие
не лежиш, тресящ се в меланхолия
не бягаш от себе си, след себе си
как да се стигнеш?
опитваш се да не правиш грешки
да не пишеш лоша поезия
да си продуктивен, да няма
дни без редове
да не се питаш какво ми става
защо не мога да напиша и ред
мамка му, мамка му, мамка му!
да не изпадаш в кризи
да не търсиш смисъла в безцелни
разходки, в случайни минувачи
и съседи на паркови пейки
в повтарящи се чаши чай
в кафета, бири, вино

погледнаха ме, казаха
и да не се колебаеш докрай
да не се гризеш в несигурност
а, да си уверен
да си прав, винаги прав
да си компетентен, да си наясно
какво е добро за теб
какво е добро за другите
какво е добро за човечеството
за планетата, за вселената
да се изучиш добре
да си намериш добре платена работа
да си намериш жена
да направиш деца
да си спокоен, уравновесен
да не бушуваш, да не изгаряш
да гориш равномерно, не да изригваш
в пламъци, после да тлееш
после да изригваш пак в пламъци
после пак да тлееш
да не се срамуваш от това, което си казал като пламък
когато вече си въглен, да си
сигурен в думите си, да ги под-
чиняваш на волята си, воля-
та да е желязна, желязна, желязна

не можеш да бъдеш част от идеалното семейство
погледнаха ме, видяха, казаха
когато главата ти избръмчи, пиеш
когато пиеш, пушиш цигари
когато пушиш цигари, пушиш марихуана
когато пушиш марихуана, свириш шумно
на барабани, понякога даже крещиш
това идеално семейство е голяма лайнарщина, бе
погледнах ги, видях, казах им
нямам нужда от такова семейство
вървете се шибайте
с идеалите си и балонените си думи
аз ще си остана самичък и ще ми е добре
ще се опирам само на моя гръб, ще крача,
понякога ще лазя, но си знам посоката
а вие се шибайте и вървете към перфектния си
нов
пиклив
свят
и шибайки се мислете каквото щете
само не ми разправяйте, че трябва
да бъда идеален, добър и подобни
лайна
аз съм човек
и ще се въргалям до края
в калта


линк към публикацията на поемата в "Литературен клуб": www.litclub.bg/library/nbpr/ivdim/idealnoto_semeystvo.html