инструкции за викане

1.
Преди да викате, помислете си добре –
после гласът ви може да падне (но
защо ви е глас, ако не викате).

2.
Отворете уста. Отворете я широко.
Зинете така, че да изложите всичките
зъби на показ, гърлото също. Но не
смейте да викате още. Сега затворете.

3.
Добре се огледайте. За да викът стане
приличен, трябва откровеност. Някои хора
откровени могат да бъдат единствено когато
са сами със себе си. Преценете от кои сте.

4.
Отворете поне един прозорец. Викът се нуждае
от пространство за дишане. В противен случай
ще се върне във вас и има опасност свяст да загубите.

5.
Изкашляйте се внимателно,
нито прекалено гръмко, нито прекалено слабо.
Прочистете гърлото си от налепи.
Гърлото трябва да е безупречно чисто.

6.
Спомнете си за всички пъти когато
сте изпитвали болка, порязвали сте
пръстите си, удряли главата, разбивали
сте колената. За всички пъти, когато най-красивите
са ви зарязвали, не са ви забелязвали,
целували са ви веднъж и са ви казвали, че
сте приятели. За ужасните истории от дет-
ството, които опитвате се да забравите.
Спомнете си!

7.
Сега върнете се наум през предходните стъпки
и извикайте. Викайте колкото сила имате.
Добрият вик е като гръмотевица. Като
сирена викайте!

8.
Насладете се на сполучливото си викане.


линк към публикацията в Public Republic: http://www.public-republic.com/magazine/2010/02/40700.php