неделя, ноември 19, 2023

двайсет и 0.4-ти май


в понеделник театъра ще оплюят тези

които театралничат по коридорите в дома на демокрацията

звезди на деня засмени под червена звезда

невидима червена звезда от предишния ден

откачиха я изхвърлиха я но виж виж

пак вечно си стои на вечното място


във вторник на класическата музика ще се изпикаят

стартъп неокласиците от Светския съюз на жълтите павета

парвенюта парфюмирани пердета пълни с празнина

„а“ отборът на лицемерната материална загриженост

за нематериалното наследство


в сряда художниците ще бъдат поучавани от айтитата

от супер министерството на смартфонното управление

не бъдете ретроградни картини ли какви картини ще кажат

игри рисувайте и нека гражданите цъкат скролват и се радват


в четвъртък отдаденият на предателствата резидент

скрит зад шадраванените маршируващи гвардейци

ще се сблъска със съвременния танц на една вечеря и ще каже

ъ?

ще почеше оплешивелия си мозък и ще каже

ъ?

някой ще му каже че това е танц а той ще каже

ааа!

ще извади носната си кърпичка от джоба на сакото си

бялозеленочервена носна кърпичка

която ще размаха с бялозеленочервения устрем на филмите

еееее!

ще викне

и ще отдаде предателските си крака ръце паласки планове

на народнотанцовата криворазбрана хорова ръченична цивилизация


в петък корпоративни копелета и кухи кеймбрички келеши

сами платили предизборните си кампании

ще пратят кинаджиите на кино

да снимат с телефони истории за асоциалките и бо̀говете

едни ексклузивни киномрежовици непогубващи фантазиите си

с фантасмагорични фестивали с префърцунени награди


в събота фискалното сърце на архифинансиста

ще сключи коалиция с носа му на кълвач

и двамата ще закълват

прокъсаните джобове на незаслужаващите артисти

на публичните врагове номер едно на азиатско-европоидния

държавен бюджет

ще кълват подслушват разпитват и изнудват

за дайте-ни-ги-видимите-резултати-на-културата

на некултурните си безпросветни таблици


в неделя заплютите опикани порядъчно поучени

отъпкани от хора̀ и ръченици пратени на кино

и трижди преджобени от обединените политически сили

артисти ще кажат


ай сиктир бе

я се вижте къде сте бе сред какви хора сте как

мислят чувстват дишат живеят

каква ги е свобода освободила

каква ги е демокрация демократизирала

какви робски душички са им заробили душите


ей ви ги видимите резултати от трийсетте и кусур години

на непроходилите културни политики на прехода

на непроменените културни политики на промените

и миналите и сегашните и продължаващите


а вие си тръгвате

махате с ръце

до не толкова скоро виждане

махате с ръце

до не толкова скоро виждане

махате с ръце


и докато предпоследният затваря вратата

последният загасва лампата

потърпете още малко в мрака казвате

махате с ръце

ние ще се върнем вие си ни чакайте казвате

махате с ръце

работата не търпи отлагане казвате

махате с ръце

ще направим 24 май национален празник

и всичко ще се оправи


в тъмната стая някой щраква със запалка

светлинка

още една седмица мина повечному казва

средни пръсти вдигни средни пръсти покажи

нарежда на другите като мирновременен военен

аре ставайте

действаме и това е


тия са слепи и слепи ще бъдат

тия са глухи и глухи ще бъдат

и ще предават слепота глухота

докато не ги ошамарим с достатъчно светлина


а засега

честит двайсети и 0.4 май

и наздраве

четвъртък, октомври 12, 2023

Демократичният свят, или предизборно, с неуважение

Понеже днес един приятел във „Фейсбук“ защити кандидата на ПП-ДБ Васил Терзиев от поредните компромати срещу него с „демократичния свят“, нека и аз кажа своите две стотинки по въпроса. 

Демократичният свят се гради на свободни избори. В свободните избори е важно да спечелиш максимално много гласове. Затова трябва да се спреш на такъв кандидат, срещу когото да могат да се извадят възможно най-малко компромати. Или ако го направиш, въпреки че нито в САЩ, нито в Европа препоръчват този вариант, трябва да си добре подготвен с кризисен пиар. Какъвто нямаше.

В демократичния свят си зависим от избирателите си, така че ги уважаваш и им показваш постоянно това уважение. Това означава и да имаш наум, че за доста твои избиратели това ще е сериозен проблем до такава степен, че няма да гласуват, а ще се замислят дали и на следващи избори да гласуват, щом се чувстват предадени.
В демократичния свят не третираш избирателите, които не са съгласни с теб, като идиоти и балъци, защото целта ти е да ги спечелиш отново.

В демократичния свят не цепиш вота си до такава степен, че различните фракции в него да се смятат една друга за идиоти или за предатели. И да пишат постоянни постове и коментари, в които взаимно да се обвиняват.

В демократичния свят се адаптираш към обстановката. И ако не можеш да оттеглиш кандидат, който ти цепи вота, поне трябва да имаш смелостта да излезеш пред хората и да кажеш:

„Хора, вижте каква коалиция сме. В момента няма как иначе или се цепим.“

Не коментирам изобщо Терзиев като човек. Ще гласувам за него, но ситуацията ми е неприятна и съм отвратен от без отговорността на политиците, за които съм протестира и на които от години давам гласа си.

Терзиев ще стане кмет на София, но вече нанесе щети и ще продължи да нанася такива. И това ще намали мнозинството в Общинския съвет.

сряда, август 30, 2023

Българският език като тъщин

Виждам, днешната масова истерия е свързана със скандала, че Министерството на образованието предлага, когато българският език не е майчин, той да се изучава като чужд език.


Аз предлагам, когато българският език не е МАЙЧИН, да се изучава като ТЪЩИН. Да ме прощават драсни-пални-клечковците, че използвам аналогия с империалистическия английски (езика на световната конспирация и заговора срещу човека), но нали на него тъща е mother in law, демек майка по закон. Та ако ще се хващаме за думите – нещо, което винаги правим, – това е прекрасна възможност за исторически компромис между радетелите на пилона български и поклонниците на демоничния Запад.

Децата просто ще учат български като МАЙЧИН ПО ЗАКОН.

И защото е ясно за кои деца (и представители на кой етнос) най-вече става дума, радетелите на пилона ще са особено щастливи, че на тия деца ще им се натяква постоянно за силата на закона, па бил той и на майчиния език. На свой ред поклонниците на демоничния Запад могат да използват повода да говорят на обществото и на децата за съдебната реформа. И вълкът ще е сит, и агнето цяло. 

вторник, август 15, 2023



Докато циврите по наближаващия край на лятото и се приготвяте да се потопите в могъщата софийска есен. А междувременно се възхищавате на предизборните вълнения, смислените, демократич

ни и отворени за диалог предизборни кампании, в които няма и грам популизъм и сектантство. И се наслаждавате на бушуващото патриотарство, с неговите дълбоки, дълбоки корени в невежеството. Па и си упражнявате английския и другите чужди езици – ей така, за всеки случай, че ако продължава по тоя начин, не се знае дали няма да трябва да се изнасяме от България с оглед на безопасността ни, по необходимост.


Та докато трае всичко това, можете да дойдете в ЧЕТВЪРТЪК на едно готино отвореномикрофоново четене, на което ще участваме с този бледен и рижав момък, любител на софийското паркоморие.
 
Мястото е 100 Стола.
Събитието е литературно пейка-парти.
Денят е четвъртък.
Часът е 20.00.
 
Трагикомедията е от нас, сълзите и смеха – от вас.

понеделник, март 13, 2023

Виновни до доказване на същото

В бяла риза с кървавочервена вратовръзка, с провлачена милиционерска походка, в ранното утро на четиринайсетия ден от пролетния месец нисан от своя малък параклис в Съдебната палата излезе прокурорът на България Пехливан Смешев. На пожар, на земетресение, на Апокалипсис беше крякала тълпата от службогонци, за да го призове при себе си, понеже ѝ бе забранено да стъпва в обителта на Отеца на родното правосъдие.

 

– Що ме прекъсвате, като почивам бе, говеда с говеда! Цял параклис вдигнах, за да има къде да си разпъна на спокойствие следобед кушетката, па вие ми врещите на главата. Толкоз ли не можете поне веднъж вие да действате, вие да мислите, вие да сторите това, което трябва да бъде сторено?

 

– О, наш Повелителю – отвърнаха службогонците, – ние сме пешки в ръцете ти, дължим кариерите си, съществуванието си на Твоето благоговение. О, наше Начало и наш Край, без тебе нищо не струваме и нищо не правим.

 

– Добре, добре –погали задълбочено голото си теме прокурорът на България, – казвайте по-бързо, че ще вървя да си охлаждам виното с охладителя, дето не си купих, и да мезя с топеното сирене, дето не си присвоих.

 

– Пак са ни погнали – рекоха службогонците, – че бездействаме и си бъркаме в телесните отвори. То не е европейската прокуратура, то не са журналистите, които не са наши де, то не са политиците от опозицията, то не са забудените овци на правосъдието, дето още си мислят, че робуваме на справедливостта и че справедливостта е пътят и истината, и животът. Порой от хули се изсипва върху ни и ние страдаме. Помогни ни, Повелителю!

 

– Тъпоглавци мои – отвърна прокурорът, – аз съм ви създал, аз ви крепя и щракна ли с пръст, вие ще отидете в кошчето, защото вашата майка се казва Зависимост. Така че слушайте. Сега аз съм недосегаем и докато съм недосегаем, недосегаеми сте и вие, затова хванете здраво кранчето на справедливостта и отпускайте от чучура на справедливостта точно толкова, колкото народът да живурка някак, но да му направите живота черен, защото така той ще се занимава с живота си, а няма да се занимава с нас. Европейската прокуратура не може да ни погне, защото ние сме плодове на България. Журналистите ги галете със стоманени перца: като ги порежете, мнозина ще млъкнат. Вижте кои са дарителите на партиите от опозицията и спретнете компромати, мои малки малоумници. Но, ще кажете, то ще е кухо и накрая ще ни съдят. Нас няма да ни съдят, тъпоглавци мои, ще съдят данъкоплатеца, а данъкоплатецът е дащен, създайте му само врагове, за да има за кого да приказва, а вие си гледай кефа и го товарете с плащания. Заблудените овци няма как да ги отблудим, тъй че оставете ги. Имате ли власт над някои от тях, понижавайте ги, пълнете системата със свои двойници, пък другите да му мислят. Те сами ще изчезнат.

 

– Но казват, Повелителю, че нищо не правим.

 

– Ами правете де, какво чакате! Чекмеджетата ви са препълнени с дела, към които не посягате, които не пипате, защото прокурорската работа се върши с бездействие, освен ако не трябва да опраскаме някого. Толкоз народ държим, ако измрънка нещо или спре да си плаща, веднага можем да го погнем я към Белград, я към Дубай. Ще кажете, на нас ни нареждат, но и ние нареждаме, когато е нужно, защото и тези, дето ни нареждат, ги държим. И тях можем да пратим където трябва, когато трябва.

 

– Но чие дело да извадим и какво да бъде обвинението, Повелителю?

 

– Хванете някой щастлив нещастник от тия, дето опоскаха пътищата, тях всички ги знаят, за тях всички говорят. Само не го обвинявайте за пътищата, че почнем ли да ровим в пътищата, там са всички и никои, като нищо и себе си ще се открием там, а може и още по-лошо: други да ни открият. Измислете му нещо: я пръднал в банката и нарушил обществения ред, я погледнал някоя девойка неприлично, я заплашил някого, че ще го ступа. Ще го закопчаем, ще го пуснем под гаранция пък после ще му мислим. А сега къш, къш! Чиба бе!

 

– Но какво ще кажат хората, обществото?

 

– Те са виновни до доказване на същото!

вторник, февруари 28, 2023

Джеймс Бонд: Горещата война на политическата коректност

Тъй като гледам, че и книгите за агент 007 са паднали в жертва на цензурата на епохата, предлагам следното: вместо да заместват вече неудобни думи, нека ги зачеркват с черно или да оставят празни пространства, ако черното носи твърде обидна конотация, така че да не можем да ги прочетем. Ще е по-честно и ще изразява по-пълноценно нашата епоха.
 
А ако някой драматург, който изрично е посочил, че ролите в пиесата му трябва да бъдат изиграни от мъже (като случая с „В очакване на Годо“ наскоро), просто да не го поставят. И при нужда да отбележат: не го поставяме, защото изрично е посочил ролите да се играят само от мъже, което не отговаря на стандартите днес. Или направо да ударят на книгите му печат в някой цвят, който в момента е коректен.
 
Знам, че за много хора основната цел на изкуството в наше време е да не обиди никого, но това не може да бъде причина да заличаваме историята. Ако заличаваме историята, днес тя ще се повтори утре. Това неведнъж е ставало, виждаме го и днес с Тръмп и надигането на десниците в Европа.

Изображението е от сайта www.filmstories.co.uk

понеделник, февруари 20, 2023

сряда, февруари 15, 2023

Путин на Политковская

Къде ми е бил акълът досега, та не съм чел Политковская? Сега искам да поправя тази несправедливост и да прочета и другите нейни книги, преведени на български. Защо? Определено не само заради Русия и не заради всичко, което се случи след 2013 г., или поне аз така го усетих – с началото на руската хибридна война, отекнала в България със завръщането на соросоидите. Нито заради Путин: ченгето-мафиот. 


А защото в „Русия на Путин“ има стряскащи паралели с това, което се случва през българския преход. И то разказано през историите на обикновени (и не толкова обикновени) хора. Същите истории за опустошаваща корупция, далавери, схеми и новобогаташи, превръщащи се в олигарси, които нямат интерес от промяната на Русия към една по-демократична и спазваща законите си държава. Също огромни проблеми с правосъдната система – овладяна, употребявана, изхвърляща или съсипваща тези съдии/прокурори, които не се поддават на корупцията. 


Така че, българино, чети Политковская, за да разбереш по-добре Прехода си, па барем някой ден той вземе, че свърши. Чети Политковская, за да си дадеш сметка що е то съвременна Русия и дали имаме интереси да вървим ръка за ръка с нея, докато тя ни дърпа към принципите на клептокрацията. Чети Политковская и сам ще откриеш много поводи за нейното изчитане из основи. 


Да живее изчезващата журналистика! 

петък, януари 06, 2023

Търсѝ човекът

Търсѝ човекът,

който да те прави бавен,
когато ти е твърде бързо,
и който да те прави бърз,
когато ти е твърде бавно.
Човек, човек търси.

събота, декември 31, 2022

ОТЧЕТ, НО БЕЗ ФАКТУРИ

Не мислех да се включвам в хора, но какво ми стана – дойде ми, та ще си кажа.


2022-а беше една добра година и ще направя всичко възможно нещата да продължават в този дух. Имах доста творческа работа, а това е, което винаги съм искал да правя. И това е, което съм.

Дебютирах в писането за малки хора с „Летящата страна“ и се опознах с Ману Саркисян, Георги Тенев (артистът) и мале-мале-мале Краси Кирчев, като за втори път в живота си писах и текстове за песни за постановка – едно изключително вдъхновяващо занимание. Театърът дава много на пишещите хора, защото ги изкарва от масите и бюрата по домовете и кафенетата и ги вкарва в колективния процес на един генератор за идеи, след което ги връща обратно по масите и бюрата, за да си напишат домашното. Театърът е среща – на едни артисти с други, както и с публиката. За съжаление в българския театър доста липсва именно участието на драматурзи в процеса, нещо, което би бутнало нагоре и постановките, и българската драматургия.

Написах пандемичната пиеса „Как се сприятелих с един комар“, от която (поне за момента) съм адски доволен. С нея успях да постигна текст, който на драматургично четене е около час, да се състои от 30 сцени. Една посока, която следвам с част от нещата си, като включим възкратките разкази, които са ми толкова любим жанр, че...! Пиесата беше приета добре от един човек, който ми е страшно важен и ми е мерило. Като съвременен български драматург се надявам да бъде поставена в рамките на следващите двайсетина години. Готиното беше, че направихме четене на пиесата с Мануела Саркисян, Радост Кожухарова, Борис Георгиев и Явор Костов – Йондин. И те се изкефиха.

Участвах в още един театрален процес, който няма да се реализира, но това е част от живота. Оттам обаче си тръгвам с една кратка пиеса, по която ще направим един колективен работен процес с актьорите Явор Костов – Йондин и Емилия Тончева в „Ателие Пластелин“.

Написах кратък текст за швейцарския проект „Улични балади“, редом с деветима други писатели.

Продължих да работя по новия си роман, който е почти готов и се бави толкова време, че вече не знам дали става за нещо, но скоро ще заживее свой собствен живот и аз ще се отстраня от него, за да пиша следващия.

Понаписах някое и друго стихотворение и някой и друг разказ.

Потюхках се, че не се занимавам повече с проза, защото там няма колективност, но ВИДИМИЯТ РЕЗУЛТАТ е в кърпа вързан, а не трябва да се надяваш, че в рамките на следващите СТО ГОДИНИ някой ще постави текста ти. Вярвам, че най-сигурният начин да влезеш в клуба на поставяните драматурзи е да удариш куцото, кьоравото и сакатото с някой роман.

След толкова години инат се пречупих и започнах да кандидатствам с проекти. Взех творческа стипендия и скромни средства от Министерството на културата, за да довърша един сборник с разкази, започнат през 2020 г. Така, поне за един определен период от живота ми, ще се сдобия със скромна заплата за тези час-два-три (санитарен минимум – два), а понякога и повече часа от деня, които успявам да отделя за писане.

Благодарение на творческата стипендия осъществих една мечта, чийто момент рано или късно щеше да дойде, но всъщност това е полезно на проектите – те дават крайни срокове. При едно от трите ми посещения годишно при психиатърката ми в Александровска (поне в последните две години, да чукам на дърво) направо я попитах дали мисли, че би било окей да направя нещо като уъркшоп по творческо писане в психиатрията на Александровска. Тя ми каза, че не би било проблем, стига аз да нямам проблем с това и да не се травмирам по някакъв начин. След това ме запозна с правилния човек и вече три пъти посетих психиатрията. Междувременно направих акция по събиране на книги, а крайният резултат са осем кашона с готини заглавия, които вече са наредени по рафтовете на две отделения и на дневния стационар.

Участвах в репетиционния процес на „О, щастливи дни“ в Театрална работилница „Сфумато“, където, вярвам, и аз дадох нещо на света на Бекет.

Скъсах се от бачкане, но всичко си заслужаваше.

Продължавам да работя в театър и за момента съм открил една ползотворна за мен формула на съществуване: работа на непълен работен ден, която ми дава възможност да се занимавам с доста други неща, а сборът от цялата тази прекраснотия ме прави щастлив.

Продължавам да съм част от екипа на „Виж!“, което си е радост отвсякъде. Ние сме най-качественото безплатно месечно издание за култура и изкуства в България и ако и вие смятате така, можете да ни станете патрони, да си знаете!

Сто процента забравям пет-шест купчини неща, но не възнамерявам да се спирам на личния си живот. Все пак някой ден ще можете да прочетете повече за него, когато напиша книга за живота си с биполярно разстройство, както и още една – за майка ми.

Чувствам се все по-узрял като творец и малко по-малко глупав!

За 2023 г. замислям: роман, завършване на ръкопис по сборник с разкази, въртят ми се в главата десетки идеи и трябва да ги подредя по приоритети. И да се бачка, че всички знаем какво предстои някой ден и е по-смислено да поддържаме високо КПД.

За 2023 г. си пожелавам още: поне една постановка, участие в нови колективни процеси, работа по авторско издание с илюстратор, няколко неща, които къкрят, но съм суеверен. Уъркшопи и развитие по всички възможни фронтове.

И здраве! И да се радваме взаимно!

четвъртък, декември 01, 2022

Петно в Народния театър



Гледам, че 50 актьори в Народния са избрали салама пред свободата. И ДПС пред Александър Морфов. Не отричам мениджърските умения на Васил Василев и бях убеден, че сред кандидатите за поста именно той заслужава да застане начело на Народния. И не мисля, че става дума за това дали някой е ЗА или ПРОТИВ Васил Василев, както изглежда смятат твърде много артисти. Въпросът е дали си ЗА или ПРОТИВ ДПС и ако твърдиш, че изкуството не трябва да се политизира, тук не става за изкуство. Тук става дума за администрация. И това значи единствено, че си затваряш очите пред света, в който живееш, пред държавата, пред кочината, в която живееш и която ще оставиш на своите деца.
 
И ако трябва да сме честни – а винаги трябва, – всъщност Васил Василев не може да уволни Велислава Кръстева. Нея могат да я отзоват или тя може да напусне. Но тя, уви, ще остане. Ще остане като едно петно в Народния театър. Ще остане в ролята си на заслужил пиар на Ахмед Доган. Ще остане, защото всички уж много искат да загърбим деветдесетарското наследство, да загърбим ченгетата и мутрите, но за да това се случи НЯКОЙ ТРЯБВА ДА ПРОТИВОСТОИ. А когато някой противостои, всички му обръщат гръб в името на собствената си сигурност. Дори когато става дума за някакъв си пиар на Народния. Просто защото доброто трябва да бъде последователно и смело, за да победи.
 
И тъкмо тук се дъним от години, защото българите не застават нито зад себе си, колкото и да се залъгват, че го правят, нито зад големите си хора като Александър Морфов, а търпят малките душички като Кръстева. Всъщност има и един трети начин тази жена да напусне Народния, но за българската нация, пардон племена, пардон разпръснати из една територия отделни атоми, той е невъзможен, защото един колектив трябва да застане ЗАЕДНО „за“ или „срещу“ нещо или някой.

Ако заставаме ЗАЕДНО, нито държавата ни ще е пишман държава, нито ние ще сме пишман граждани, нито заплатите ни ще са пишман заплати. Казвам последното, защото единственият начин в България някой да разбере нещо, особено когато става дума за принципи и морал, е да го прекара през философията на собствения си джоб. Това е факт. Това е вредно. Това ни съсипва. Това ни пречи да живеем. Друго няма.

събота, ноември 26, 2022




смърт и обичайните неща

 
юпитерска гравитация ме лепва за леглото в одеалото завий

превий и свий се питаш ме дали обичам те сега завивката обичам

обичам те легло свършѝ ме спринта първо второ трето бегам бегам

бегам требва да изчезвам закъсневам ше се чуем сто години как не

сме се виждАли чуваме разбираме виждаме се чуй четвърто рий

изривай пето мачкай гАзи стреляй ТАНК отвън съм не човек отвътре

с броня деветнаесегодишен сбъркан драпам в дерето на бумащината

счупѝх си ноктите десетки рани лепенки и белези оф на аптека ми

станаха наличностите дефицитите и кризите на четиресет пък уж голям

дете ЧОВЕК не танк съм странно ли не валяк не булдозер багер тир ся

идвам закъснявам пищят ми невроните и левкоцитите опищя деня ми

вътрето не плача никога понякога задача пак задача пак задача

сините студени боси и натъртени крака на таралежовите стелки

протягат пръстите към вълнени чорапени вечЕри мравка съм на юпитер

ми смачква гравитацията миглите клепачите сън бълнувам своето

пораснало живеене на възрастен сещаш се вселената ни беше залък

с майонеза сутрин обед вечер в този в други градове навсякъде където

буреносните си ветрове посявахме зрънцЕ шушулка с всичкото и всекито

си а сега заспивам смазан в нощите оцъклен буден гоня се с кошмарите

на три и двайсет смисълът ме няма губи хвърля смърт и обичайните неща

замръзнали висулчени избухвания скъсват ме кървя в оглушителна и шумна

тишина кога се унеса кога се будя и кога изгрях недосънуван хапвам бегам

хайде танк съм първо второ трето бързам вечер юпитер и пак и пак и пак и пак

 

понеделник, октомври 03, 2022

Накъде или никъде?



Много народ се опасява от бъдещо правителство на спасението на ГЕРБ, ДПС, Възраждане и Български възход. Такова, естествено, няма да има. С цялата си фалшива евроатлантическа принадлежност, ГЕРБ и ДПС няма да посмеят – така ще загубят крехката си легитимност пред ЕС, което им е твърде рисково при всичките му там кюлчета и санкционирани по закона „Магнитски“. Възраждане са във възход и смятат, че на следващи избори могат да вземат повече гласове. Български възход биха се набутали в едно управление, но такова без Възраждане няма как да бъде съставено.
 
Правителство на ПП и ДБ е невъзможно.
 
Въпросът е какви ще ги сътвори служебното правителство и ще има ли този път истинска предизборна кампания.
 
И ще се усетят ли най-сетне ПП и ДБ да разберат, че трябва да започнат да обикалят из страната, да създават адекватни и пълнокръвни местни структури, вместо да си стоят на жълтите павета. Колкото и да говорите на хората за безумния ремонт на същите тези жълти павета, те трудно ще се развълнуват от това. Ако ще говорите за безумни ремонти – във всеки град, във всяко село ще намерите примери. Не подценявайте избирателите. Говорете им на разбираем език. Не ги съдете.
А когато изграждате местни структури, много внимавайте за обичайните кърлежи, които се захващат към всяка партия. Търсете добри кадри и ги ценете. Което означава, че на свой ред не трябва да спускате парашутисти, когато редите листи. Няма как хората да гласуват за вас, ако не видят местните си лидери на избираеми места по листите. Иначе виждат, че сте като всички други.

сряда, юли 06, 2022

Българската полиция

Българската полиция е най-съвестната в света.

Тя съвестно си отваря очите, когато види момчета да пушат трева, и съвестно ги затваря пред камионите с хероин.

Освен ако не ѝ кажат обратното, защото тя е добра и послушна.

Работата на българската полиция е да ти казва, че нищо не може да направи, да се прави, че нищо не може да направи и да прави така, че нищо не може да направи.

Всички изключения от това правило са доказателства, които не са валидни в съда.

Българските полицаи са едни от най-работните мързеливци.

Те се оправдават със системата.

И продължават да виреят в нея, защото така са свикнали.

Българската полиция е толкова отговорна, че никога не носи отговорност.

И ги хваща така, че да ги пускат.

Българската полиция не е корумпирана. Тя е принудена да се дофинансира.

Българската полиция е най-намръщената усмихната полиция в Европа.

Тя не е чувала за Кафка, но го прилага в действие.

Българската полиция мрази всички протести. С изключение на протестите на българската полиция.

Българската полиция бие, когато ѝ кажат. И казва кога да бият.

За всяко нещо си има гледна точка, сякаш казва българската полиция. Само тупаник да има.

Българската полиция не идва, когато имаш нужда от нея, за да не свикваш и да не се разглезиш.

Но е винаги тук, когато не ти трябва, за да внимаваш в картинката.

Ако трябва да те закопчае, българската полиция ще го направи веднага. Ако трябва да закопчае някоя мутра, няма да ѝ каже и „копче“.

Българската полиция е патриотична, но за нея хайдуците са хайдути. И обратно.

Българската полиция живее с убеждението, че ни пази. Просто бърка „ни“ с „ги“.

Българската полиция веднага може да ви изрецитира за какво служат българските закони – за да ѝ връзват ръцете.

Нека пазим българската полиция! Тя и без това дебелее, пие и пуши твърде много. Не ѝ остава кой знае колко.

Полицията е мъртва, да живее полицията!



неделя, май 08, 2022



знаете казват
вятърничеви същества
са то поетите
така да бъде
нека съберем ветровете в думи
вихрушките в изречения
бурите в урагани от книги
я какви балони
въжетата на реалността
се късат
земята се смалява
здравей небе

събота, февруари 26, 2022



Колко шумно,
колко шумно само
е мълчанието,
докато в нечия чужда столица
нечии чужди танкове
потъпкват общата ни свобода.

сряда, февруари 16, 2022

 

Липсата ти

запълва липсата ми.

Преобразуваш антиматерията

в материя,

материята – в дух.


Духът е детска площадка:

олющени лакти,

разранени колене,

смях и плач,

плач и смях.


Връщай се към вкъщи.

Със стъпките на дамата.

Хоп!

Раз-два-три!


Паднахме от шарена ракета.

Научихме се да виждаме звезди.

Пясъкът стана небе.

понеделник, януари 17, 2022

2022

сред веригите от загуби

ние, сектата на нещотърсачите

да намираме какво и защо