Група тийнейджъри се качват от Бастилята и застават до мен. Хвърлям им по бегъл поглед, щото нали хубавото на автобусите е, че можеш да попрочетеш нещо. Забивам очи в книгата, но съм наострил уши. Едно момче, предполагам на 10-11-12 години, обяснява на съучениците си:

- Аз не съм от тъпаците, дето казват: "Здравей! Искаш ли да ми станеш гадже?"

От разговора се подразбира, че той по друг, по-нормален начин, е направил така, че тя да разбере колко той си пада по нея. Но краят на речта му беше велик.

- Искам тя да направи нещо глупаво и красиво за мен!

Така че, моля ви! Нека правим глупави и красиви неща.