(По Христо Фотев)
Измислица ли е моралът?
И честност съществува ли?
Не вярвайте!
Не вярвайте на продавачите,
които го продадоха.
Не вярвайте на журналистите,
които го предадоха.
Не вярвайте на политиците,
които го низвергнаха.
Не вярвайте на всенародното безверие.
Не е измислица моралът.
И честност съществува.
Достатъчно е да погледнете в себе си.
Да чуете смеха на алвеолите си.
Да срещнете приятел, да му споделите.
Да се потупате по рамото с усмивки,
но и със сълзи, с хубаво и с болки.
Да повървите заедно из този град,
из другия, а също из полетата.
В нощта да сте светулки,
да разпръсквате сияние
в света на мрака и на слепите.
Така дори за миг ще върнете
разграбеното и отнетото
от вашата земя разграбена, отнета.
Така ще дойде най-зашеметяващият изгрев
и слънцето със своите лъчи
ще сложи край на мухъла,
ще вдишате най-бистър въздух,
ще се изпълнят дробовете ви
с молекулите на свободата.
И островът, по който стъпвате,
в който сте откърмени
със слово и с памет,
от мащеха ще стане майка.
Не е измислица моралът.
И честност съществува.
Няма коментари:
Публикуване на коментар