Почти безобидните МУЗИКАУТОР

Няколко разсъждения за благотворните ефекти, които може да има „диалогът” между БНР и „МУЗИКАУТОР”.

За скандалите в нашата мила татковина няма празници и почивни дни. Скандалите никога не спят, ами сякаш дори и само чакат медийното пространство да попритихне за момент, за да избуят с нова сила. И ето, започваме новата 2017 година с нова славна караница този път за музикантски права. Уж борейки се за по-добро заплащане за българските музиканти, най-голямата българска организация, която се занимава с авторски права „МУЗИКАУТОР”, се опитва да бие шута на БНР, защото оттам не могли да им дадат поисканите пари.

За парите, естествено, нищо лошо. Трудът на хората на изкуството е не по-малко ценен от този на трактористите и строителните работници, независимо от целокупното мнение на българския народ, който често безпардонно открито укорява българските творци, че са хрантутници и безделници. Но такива са порядките в нашата държава, работата трябва да е истинска, да има пот, затова и трудът на толкова хора сякаш не струва почти нищо – онова тяхното не е „истинска работа”, те се „забавляват”. Ама я опитай, мили ми, Ганьо Балкански, я опитай своето перо в литературата и да те видим дали няма да ти излязат свитки и мазоли от преписване? Дали няма да ти помътнеят очите от необходимото четене? Или стани музикант, за да видиш, че обратно на мнението ти трудът на музиканта не се изчерпва с един концерт, ами трябва и да репетираш, да си поддържаш инструмента, да си уговаряш участия. Но както и да е. Бай ви Ганя като стане дума за култура и образование става като непослушен ученик, зарейва погледа си през прозореца, защото някъде там, на улицата има ресторант и той очаква да свърши скучната лекция, за да отиде да си хапне бобче, сланинка, че може и една ракийка да удари.

Но нека, мили читатели, се върнем на нашите любимци от „МУЗИКАУТОР”. Тези възрожденци, които с античните пищови на доводите си пукат срещу БНР и крещят възторжено, че добрите времена за българската музика ще дойдат само чрез революцията. Че чорбаджиите от БНР трябва по-издълбоко да бръкнат в джобовете си.

Първо, с течение на годините „МУЗИКАУТОР” се е утвърдила като една дълбоко безполезна институция, от която музикантите могат да понасъберат по някоя и друга жълта стотинка. Ако не вярвате на думите ми, можете да си направите труда да гугълнете въпросната организация, но трябва да ограничите времето на търсене преди скандала. За последните пет години най-големите новини относно „МУЗИКАУТОР”, са свързани със спора на организацията с Рут Колева и с обвиненията от страна на поета Александър Петров към Васил Гюров и Магдалина Тодорова относно непрозрачност и ненужно направени разходи. Това говори само по себе си за организацията. За да не бъда обвинен в едностранчивост и целенасочено плюене по организацията, ще приведа и факта, че организацията се съди със “Cinema City” относно музиката в „Междузвездни войни”. Ще поживеем и ще видим, както се казва, дали това дело ще доведе до нещо или е просто куха пиар акция, която цели да осмисли съществуването на „МУЗИКАУТОР.”  

Второ, джобът на БНР е прокъсан и с течение на така любимите ни преходни години (белязани от отчайващото усещане за безкрайност) той изтънява все повече и повече. Бюджетът на радиото се стопява с всяка изминала година. И отговорът на едно подобно изискване за отпускане на повече пари не би могло и да бъде друго освен: „Пари няма!” Защото това не е реплика на радиото, а на държавата. И тази реплика се мантрува по отношение на изкуството и културата с привиден рационализъм през последните 26 години, докато (о, чудо!) пари за магистрали и за спасяване на фалирани поради нечии нечисти интереси банки винаги се намират.

Тук веднага някой може да възрази с аргумента, че БНР дава за музикални права едва 1% от бюджета си и че няма друго национално радио в ЕС, което да плаща по-малко. Да, но също така няма друга държава, която да дава по-малко пари за култура, така че тук проблемът далеч не е в БНР, а е на държавно равнище. Интересно би било ако ще се вади този аргумент, да се види дали не сме и единствената държава в ЕС, която дава толкова малко пари на държавните си медии. Не съм виждал резултатите, но доколкото познавам хора, които се трудят по тези медии, смея да твърдя, че не бих се изненадал отговорът на този въпрос да е положителен. Тогава какво правим? Не увисва ли този така уж несъкрушим аргумент?

С други думи ако другарите от „МУЗИКАУТОР” искат толкова много да вият за повече пари, те би следвало да съобразят (но за това трябва да имаш елементарна чувствителност и така противната по тези ширини логика на мисълта), че конкретно в този случай воят трябва да е насочен към така милите ни и загрижени за българската музика наши управници. Защото те дават парите на държавното ни радио, които то после разпределя по належащите си пера. Да, да, ама не. Дай да се опитаме да извием ръцете на радиото, а после да изкрещим, че ще им спрем музиката.

Внимание, тук стигаме до най-култовия момент от този спор. В така обективните, работливи и независими български медии се заговаря за спиране на всякаква съвременна музика по БНР.  „Защото… Нали… „МУЗИКАУТОР”… Такова…” Леле! Ужас! И сега какво ще правим? Положението си такова таковатата, с извинение. Отекоха и музикантите, и БНР-то. А става дума за 50% от музиката в ефира на радиото. И за 14 000 000 музикални произведения от цял свят! Ей сега я втасахме!

Да, да, ама не, ще повторя. И ще помоля всички, които раздухват тоя привиден и плосък апокалиптичен сценарии да отворят страницата в интернет на „МУЗИКАУТОР”. И о, чудо на чудесата! Там има списък на авторите, за чиито права отговаря въпросното дружество. И знаете ли какво? Ами далеч не са всички. Всъщност музикантите и продуцентите, за чиито права иде реч, поне що се отнася за български такива, са точно 2797. И един бегъл поглед набързо разкрива, че там няма редица съвременни и най-нови изпълнители и групи, които поне за мен са мерило за качество. Но няма да издавам кои са, защото това е моят вкус. Ако не ви мързи, можете да прегледате списъка на този линк. Е, да, има музиканти, чието присъствие ще липсва: Теодосий Спасов, Стоян Янкулов… Но далеч не са всички.

Относно чуждестранните изпълнители не мога да се изкажа. Но става дума за 14 000 000 песни. Това не е цялата музика на света, а в момента има бум на инди лейбъли, на независима музика и тъкмо тя има нужда от повече ефир, така че това би било едно елементарно решение, ако по радиото не могат да бъдат пускани „мастити” изпълнители. Но всеки с вкусовете си. Важното е, че няма апокалипсис. Просто ставаме свидетели на поредния скандал, по който прибързано се изказва куцо, кьораво и сакато, без да си направи елементарното усилие да се поразрови в интернет и да види, че совите не са това, което медиите и „редовните медийни коментатори” ни казват, че са.

А хубавото е, че в списъка на „МУЗИКАУТОР” младите повсеместно липсват. Или поне значителна част от тях. Което означава, че „МУЗИКАУТОР” чрез тази своя недипломатичност направиха услуга именно на музиката, която заслужава да се пуска по-често и да се подкрепя от медиите. Музиката на бъдещето. На която не й дреме кой знае колко за жълтите стотинки от авторски права, защото много добре вижда накъде вървят нещата в музикалния свят днес – живи участия и продажби на дискове по концерти. Или да работят с по-дипломатична и по-представителна организация от „МУЗИКАУТОР”, което от все сърце им пожелавам. А ретроградните институции (включително и „МУЗИКАУТОР”) могат да си гледат работата. Да си стоят в миналото и да си се оплакват като толкова им харесва. Няма какво друго да им кажем освен: „Сбогом и благодарим за рибата! Впрочем вие сте почти безобидни!” И да продължим по пътя си, докато слушаме някоя талантлива млада българска група или някоя инди група по БНР и горещо благодарим на „МУЗИКАУТОР”, че са ни отървали от изтърканите от въртене естрадни певци и поп изпълнители (които и без това ги дават по всички радиа) и чиито права има честта да представляват пред БНР нашите спасители от въпросната организация.