ВЗЛОМ

Справи се лесно с ключалката. Отвори вратата. Апартаментът беше малък - хол с кухненски бокс и спалня, почти изцяло заета от легло. От мивката като очи го гледаха две неизмити чинийки за чай. На масата самотно стоеше една ябълка. Надникна в хладилника – кашкавал, масло, горчица, кисело мляко. Нищо не привлече вниманието му. Насочи се към бюрото. Повърхността представляваше стара карта на Ню Йорк и мониторът се извисяваше над нея като пришълец – един модерен небостъргач, паднал тук сякаш от нищото. Друго интересно на бюрото не намери. В библиотеката също. Поседна на стария диван, огледа се. Нищо не му хвана погледа. Но виж, самият диван беше интересен. Той се изправи. Би се хванал на бас, че диванът е поне на двайсет години. Огледа го – змия, която безуспешно се опитва да си смени кожата. Усмихна се доволно. На пода на банята се беше образувало малко езерце и в него като лодка плуваше половин черупка на лешник. В антрето и в спалнята не намери нищо повече.

Поколеба се за миг, но беше сигурно, че няма да намери нищо повече.

- По-добре малко, отколкото нищо – промърмори крадецът на метафори, преди да затвори вратата от външната страна.