Литературен монах 3 (из "Поет на портрет")

Отдавна се опиянявах от литературата. Отдавна й се възхищавах.

Отдавна жадувах да се впиша в нея. Накрая го направих. Заживях

в нейната утроба. Посветих й се. Тържествено й се обрекох.

Жертвопринесох й се като ацтек от предколумбова Америка.

Изпълних бели дробове с рими. Дори тютюневата кашлица излизаше

в хорей. И се римуваше с вятъра и електричеството. Оставих черния

си дроб да преработва биографията ми в разкази, романи. Той

се справя трудно. Един ден ще имам най-красивата цироза. Обърнах

разговорите си на пиеси. До последната дума. До най-кратката сричка.

До последното малко мълчание. Станах писател на 24 часов работен

ден. Отказах се от бляскаво бъдеще на дребен дочакващ пенсия

работник. Показах среден пръст на осигурените си старини. Оставих

дребни хора да шушукат зад гърба ми. Да изкормят социалния ми имидж.

Да ме пратят на майната ми. Да одумват торбичките под очите ми. Да ме

смятат за луд. За какво са ми подобни хора, щом открих хармония?

Празнувам всеки ден. Ставам рано сутрин. Изливам се в думи без да мисля.

Това е страхотна сутрешна медитация. Най-съвършената. Най-

пречистващата. Страховете ми скитат по бели листа. Нервите ми  

тичат по клавиатурата. Пасат. После ги прибирам. Изпявам щастието

си. Разглабям бавно и съсредоточено съзнанието си. Почиствам всяка

негова частица. Сглобявам го наново. Излизам на разходки. С изострено

внимание се разминавам с хора, кучета, знойни мечти. Разлиствам облаци

задълбочено. Правя демозаписи на птичките по парковете. Понякога говоря

с разни хора. Повечето пъти става дума за дребни, незначителни неща.

Случва се и да ме нокаутират с откровеност. Вкъщи се изричам в поеми,

разкази, романи. Това е едно естествено състояние. Това е да пееш под

душа сутрин или вечер. Да се прибираш към дома, изцяло оставил тяло на

паметта на краката си. Да събличаш съзерцателно любима жена и сърцето

да пулсира в ушите ти. Никога не можеш да си сигурен, че ще го повториш.

Че ще се върнеш в това екстатично състояние. В детската си стая. В бебешката

люлка. Но повечето пъти то само те намира. Обгръща те. Диктува те. Минава

през теб. Един писател на пълен работен ден. Един литературен монах.


Линк към стихосбирката: http://library.litclub.bg/ivan/poet_na_portret/

Ако желаете да се сдобиете с книгата в хартиен вариант, пишете на ivandimitro@abv.bg Книгата струва 10 лв.