Любовта е отсъствие

Когато се хапем в чаршафите, когато се драскаме

с чувства. Когато се стичаме в пода и буйстваме

голи…  Задъхани жадно гърдите си дишаме, буйстваме.

Когато лежим онемели, гласовете, превърнати в стонове

въздуха свършват. Почиваме, после пак буйстваме.

И спим с часове, увили телата си в липсващи сънища… 

Когато телата насън ни се галят, устните бълнуват

целувки… Денят е далече, любовта е отсъствие

Когато сънено гледаме другия, кошмарите бегло

в думи прехвърляме. Денят ни затрупва с електричество,

скачаме и за секунди се обличаме. А колко гротескно

извиват телата ни дрехите? Докато кафето си пием,  

бавно забравяйки се. И голите тласъци на масата с мюсли

оставяме. Когато сладката пот превръща се в сол – не-

значителна част от нашата закуска… Когато след нощта, 

облизала телата ни, възвърнем бледата си чувствителност към

вкусовете. Нощта е далече, любовта е отсъствие

Когато вратите заключени са, асансьорът пак вие и ние

се спускаме, а делника спи. Колите повръщат черни струи

от нежност и в деня си работен далеч съм: на милиони протягания. 

И няма те! И никога не си била, и никога не сме били: 

в едно легло, в едни мечти. Разкъсвани от настръхвания! 

Когато не съм ослепявал от срещите с връхчетата на пръстите ти.

Аз казвам ти, скъпа, че ти си далече, любовта е отсъствие