Любовта е отсъствие

Когато се хапем в чаршафите, когато се драскаме
с чувства. Когато се стичаме в пода и буйстваме
голи… Задъхани жадно гърдите си дишаме, буйстваме.
Когато лежим онемели, гласовете, превърнати в стонове
въздуха свършват. Почиваме, после пак буйстваме.
И спим с часове, увили телата си в липсващи сънища…
Когато телата насън ни се галят, устните бълнуват
целувки… Денят е далече, любовта е отсъствие

Когато сънено гледаме другия, кошмарите бегло
в думи прехвърляме. Денят ни затрупва с електричество,
скачаме и за секунди се обличаме. А колко гротескно
извиват телата ни дрехите? Докато кафето си пием,
бавно забравяйки се. И голите тласъци на масата с мюсли
оставяме. Когато сладката пот превръща се в сол – не-
значителна част от нашата закуска… Когато след нощта,
облизала телата ни, възвърнем бледата си чувствителност към
вкусовете. Нощта е далече, любовта е отсъствие

Когато вратите заключени са, асансьорът пак вие и ние
се спускаме, а делника спи. Колите повръщат черни струи
от нежност и в деня си работен далеч съм: на милиони протягания.
И няма те! И никога не си била, и никога не сме били:
в едно легло, в едни мечти. Разкъсвани от настръхвания!
Когато не съм ослепявал от срещите с връхчетата на пръстите ти.
Аз казвам ти, скъпа, че ти си далече, любовта е отсъствие

Like