В началото бе разказът

В дните около премиерата на „Странният случай с Бенджамин Бътън” почти всеки може да ти каже, че филмът с 13 номинации за Оскар е базиран на разказ на Скот Фицджералд. Нека обаче си припомним и другите филми от тази категория. Не е тайна, че литературата и киното често си сътрудничат. Най-честата практика е екранизирането на романи. Докато при екранизирането на роман във филм неизбежно се получава съперничество между първообраза и крайния резултат, при филмирането на разказите нещата стоят другояче, защото кратката история трябва да бъде доразвита от сценаристите. Историята показва, че в този процес могат да възникнат и... нови романи. Годината е 1968-ма и на голям екран излиза една от най-известните научни фантастики: 2001: Космическа Одисея на Стенли Кубрик. Мнозина свързват филма с едноименната книга на Артър Кларк. И те наистина са свързани! Истината обаче е, че без филма книгата не би съществувала. Воден от желанието си да снима фантастика, Кубрик се свързва с младият, но вече известен писател Артър Кларк през 1964-та с предложението да напише сценарии. Кларк решава да използва за начало на филма разказа си „Стражът”. В него космическа експедиция до Луната открива странен предмет, наречен Монолитът, който внезапно излъчва сигнал към звездите. Режисьорът и писателят работят заедно върху сценария, който завършват през 1965-а. В процеса на писането става ясно, че филмът ще бъде последван от роман. Двамата взимат решение във финалните надписи на филма да пише Кубрик и Кларк, а под заглавието на романа – Кларк и Кубрик. Впоследствие само първото става факт. По-късно Кларк признава, че в интерес на истината романът би трябвало да е на Кларк и Кубрик. Но вероятно Кубрик е останал щастлив от стечението на обстоятелствата, тъй като романът не му допада. Според него книгата разкрива прекалено от сюжета на филма, казва прекалено много неща, които самият той е предпочитал да останат неизказани. С името на Кубрик е свързан и Изкуствен интелект, въпреки че проектът на Кубрик е преодстъпен на Стивън Спилбърг. В началото на фантастиката се мъдри разказ от едва седем страници на Брайън Олдис за майка, чието момче е болно и тя иска да има момче-робот, а то се опитва да я накара да го обикне като истинско дете. Кубрик купува историята, виждайки в нея възможност за съвременна научнофантастична приказка. Сценарият минава през ръцете на оригиналния автор Брайът Олдис, който е уволнен в края на 80-те поради творчески различия. След него Боб Шоу поема задачата едва за 6 седмици, но се отказва, защото не издържа на ритъма на Кубрик. Така задачата е възложена на писателя Йън Уотсън. Той издържа цели девет месеца. Кубрик му описва проекта като „авантюристична роботна версия на Пинокио”. Двамата се хващат сериозно и разработват няколко варианта за развитието на историята. Кубрик обаче не е съвсем доволен от действието, в което „момченцето и мечето се мотаеха насам-натам и детето повтаряше: “Искам да бъда истиско момче!”” и твърди, че се нуждаят от персонаж, който да им помогне. Така се ражда образът на сексробота Джо. Когато чува за идеята, Кубрик не е убеден, че това е решението, но накрая, прочитайки готовите сцени, въздъхва: „Окей, загубихме детския пазар, но какво от това, по дяволите?!” Крайният резултат от тези 9 месеца са кратък роман от 100 страници, който съдържа цялата история. До смъртта си Кубрик така и не успява да се захване с филма, а след смъртта му проектът е прехвърлен на Спилбърг, който сам написва сценария по 100-те страници на Уотсън. Така стигаме до Специален доклад на Спилбълг, който е по разказ на фантаста Филип К. Дик със същото име. В продължение на 6 години във Вашингтон, Колумбия не са извършвани убийства, благодарение на технология, чрез която убийствата се предсказват, а убийците биват залавяни преди извършването на престъплението. Всичко изглежда перфектно, докато шефът на отдела за предотвратяване на престъпления е обвинен в убийство, което ще извърши след 36 часа. Всъщност Филип К. Дик може би е шампионът по филмирани разкази. Първоначално този разказ бил подготвен за продължение на друга адаптация по Филип К. Дик – Зов за завръщане с Арнолд Шварценегер. В този вариант действието се развивало на Марс, а главният герой бил персонажа на Шварценегер. Този проект не видял бял свят и по-късно от сценария били премахнати елементите от Зов за завръщане. В крайна сметка и този вариант отпаднал и през 1997-ма сценарият по разказа бил написан отново, а през 1998- ма към проекта се присъединили Спилбърг и Том Круз. Разкази на Филип К. Дък стоят и зад филмите Писъци (по разказът Втората разновидност) и излезлият през 2007-ма Следващ (Next), който е базиран по-слабо върху разказ на Дик. Култовият Мементо на Кристофър Нолан, в който главният герой, Леонард Шелби, страда от загуба на краткотрайната памет и издирва убиеца на жена си, е адаптиран по разказ на не кой да е, а на брата на режисьора – Джонатан Нолан. Идеята за разказа хрумва на писателя по време на курс по обща психология в Университета Джорджтаун. През юни, 1996-а двамата братя пътуват с кола от Чикаго към Лос Анджелис, когато Джонатан споделя идеята за разказ и, че от нея може да излезе добър филм. Кристофър Нолан е ентусизиран и моли брат си да му изпрати ръкописа. Два месеца по-късно на Кристофър Нолан му хрумва да разкаже историята отзад напред и започва да работи по сценария. В същото време Джонатан пише разказа и двамата братя изпращат един на друг ръкописите си. Крайните резултати са различни, както и имената на главните герои. Но това няма значение, защото през 1997-ма приятелката на Кристофър показва сценария на изпълнителния директор на Newmarket Films, който нарича това „може би най-оригиналния сценарии, който някога съм виждал” и скоро осигурява бюджет от 4,5 млн. долара за неговото заснемане. В основата на един от шедьоврите на американското независимо кино от средата на 90-те - Дим на Уейн Уонг – стои разказът на Пол Остър Коледната история на Оги Рен. Сценарият е написан от самият Пол Остър в типично негов стил – историите на различни обикновени хора, един от които е писател, се преплитат до неузнаваемост. Сюжетът на се върти около магазин за цигари, чиито собственик е Оги Рен и съдбите на клиента му – писателят Пол Бенджамин, който е изгубил жена след престрелка и работещият за малко в магазина Томас Коул, млад афроамериканец, открил наскоро баща си. Филмът свършва именно с историята, която Оги Рен споделя с писателя Пол Бенджамин, за да тя се превърне в разказ на Бенджамин за Ню Йорк Таймс. От българска страна тук трябва да бъде сложен един от най-големите ни филми – „Козият рог” на Методи Андонов по едноименния разказ на Николай Хайтов. Авторът твърди, че е научил историята от монах, изгонен от Кукленския манастир, намиращ се на няколко километра от родното му село Яворово. А в Куклен и днес разказват историята за хайдутката Мария, която била изнасилена от турците и след това полудяла. Преди баща й да умре, той се изповядва в манастира и разказва историята с козия рог. Методи Андонов настоявал да се направи филм по разказа и Хайтов написал сценария.