петък, ноември 18, 2011
4Х4=ТУРНЕ
Проектът 4Х4, който се роди за "Нощта на музеите", а след това беше представен и на Панаира на младите в "Младежки театър", едва сега започва! Благодарение на програма "Изкуство в движение" на Арт Офис ще гостуваме в Стара Загора, Бургас, Шумен, Русе и Плодив. Ще имаме и спезиално представяне в София в "Чешкия културен център" в рамките на "Аларма Пънк Джаз".
В момента сме потънали в репетиции, организация, реклама. Началната дата, втори декември, наближава.
Можете да проверите блога на събитието: http://fourbyfourtour.wordpress.com
"4×4 e литературен пърформанс, в който 4-ма съвременни български автори на поетични текстове стават и техни изпълнители. 16-те стихотворения са подбрани от дебютните им книги, излезли в периода 2009-2011, забелязани както от критиката, така и от читателите. В хода на представлението всеки от авторите чете не само свой текст, но се разменя и с останалите, влиза в чужда самоличност, в друг поетичен свят."
Радослав Чичев
ЯRсен ВасилеВ
Иван Димитров
Мирослав Христов
сряда, октомври 19, 2011
Литературен монах 8
На седемнайсет продължавах да чета. Изчитах всяка книга, до която се
докоснех. Изчитах я бавно или бързо. Това зависеше от книгата. През
летата ходихме при баба и при дядо. Често чичо ми се караше, когато
той и братовчед ми ходеха за риба. Те отиваха за риба, аз четях Ницше.
Те отиваха на разходка, аз четях Томас Ман. Според него прекалено
много четях. Той смяташе, че ограбвам лятото си като чета. На мен
летата ми допадаха с това, че можех да чета каквото си поискам и кол-
кото поискам. Тогава нямаше домашни. Нямаше задължителна литература.
През лятото литературата беше свободна. И аз бях свободен.
Четях и когато за първи път бях с момиче. Четях книгата на очите й.
Потта й беше плътна като мастило. От ушите й надничаха рапани.
Устните й сътвориха пети сезон само за нас двамата. Гърдите й бяха
по-внушителни от кубетата на Александър Невски. Четях гърба, корема,
пъпа й. Прочетох я цялата. Четох и след като завърших училище и първото
момиче отдавна беше отпътувало за другаде с друг. Влязох в университета.
На лекции се появявах добре зареден с книги. Лекторите винаги имаха
какво да кажат. Аз винаги имах какво да чета. Така се концентрирах.
Често ми се чудиха. Мислеха, че съм затворен и неистински. Че се правя
на интересен. Така и не разбраха, че това е въпрос на оцеляване. Че без
книги ще съм като ексхибиционист на нудистки плаж. А имаше и други
жени. Толкова красиви, че пролетта се спираше, за да им хвърли
недвусмислен поглед. Толкова страстни, че зимата разцъфваше пред
тях. Толкова перфектни, че цветята масово се самоубиваха с надежда
да попаднат в ръцете им. След университета, когато си намерих
добре платена и порядъчно отегчителна работа, също имаше такива жени.
Жени, над които снегът обръщаше на дъжд, защото му се плачеше от
хубаво. Жени, пред които коремът ми изпадаше в безтегловност, а
краката ми се превръщаха в балони с хелии. Такива жени пърхаха
в съня, в леглото ми. Идваха и си отиваха. Напускаха ме десетки
пъти и тогава вътре ставах сив и опушен като панелка в Младост.
Една остана по-задълго. С нея внимателно планирахме всички бъдещи
секунди. До последната стотна ги планирахме. Бяхме си сверили
часовниците. Бяхме се разбрали точно в кой час ще роди. Малко преди
това тя си замина. Не издържа. Предполагам, че не е лесно да се живее
с мен. Че съм отегчителен до смърт. Че си го заслужавам. Между думите
ми има толкова дълги паузи. Понякога си мисля, че говоря с мълчание.
Мълчанието е единственият език, който владея до съвършенство. До най-
дребната пауза. Така и не се научих да говоря щедро. Затова прописах
поезия. Защото и на мен ми се искаше да кажа нещо. Защото само когато
пиша поезия, езикът ми се развързва. Само когато пиша, мога да говоря
с цели дни и нощи за отблясъците на съседските прозорци. Само тогава
мога да клюкарствам тихо за изневерите на гълъбите на площада. И да
съставям коефициенти за цъфтенето на черешовите дръвчета. Само когато
пиша всяка пора на тялото ми се превръща във врата към вътрешностите
ми. Само тогава каня туристи на разходка из белите си дробове.
Половината от тях не издържат и излизат. Вътре е задушно и запушено.
И вентилацията никаква я няма. Каня ги на екскурзия до корема си.
Показвам им язвата си. Изнасям мултимедийна презентация за язвата
си. Те искат да надникнат в червата ми. Червата ми са пълни с лоши
стихове. Задръстил съм с лоши стихове отделителната си система. Нищо
чудно някой ден от лошите стихове в отделителната ми система да
израстне хубав малък тумор. А когато спра да пиша внимателно
заключвам тялото си и не пускам никой вътре. Избърсвам го от мръсотия.
Проветрявам го, помитам го. Може би затова не допускам лесно хората
до себе си. Имам чувството, че ако го правя често, целият ще ме изцапат.
Ще посипят бронхите ми с опаковки от бонбончета и вафли. Ще напълнят
корема ми с употребени пластмасови чашки и бъркалки. Ще разхвърлят
из дробовете ми найлонови торбички. Ще нанесат с обувки кал във вените
ми. Затова съм щастлив от приятелството ми с книгите. Затова не ги
изоставям и сега, когато съм на тридесет и една. И никога няма да ги
изоставя. Колкото и жени да ме напуснат. Колкото и пъти да се събудя и да
няма кой да прегърна. Винаги ще знам, че мога да разгърна книга. Че мога
да разчитам на книгите. Че те могат да разчитат на мен. Книгите никога
не искат нищо от мен. Не искат да се променям. С тях сме приятели.
докоснех. Изчитах я бавно или бързо. Това зависеше от книгата. През
летата ходихме при баба и при дядо. Често чичо ми се караше, когато
той и братовчед ми ходеха за риба. Те отиваха за риба, аз четях Ницше.
Те отиваха на разходка, аз четях Томас Ман. Според него прекалено
много четях. Той смяташе, че ограбвам лятото си като чета. На мен
летата ми допадаха с това, че можех да чета каквото си поискам и кол-
кото поискам. Тогава нямаше домашни. Нямаше задължителна литература.
През лятото литературата беше свободна. И аз бях свободен.
Четях и когато за първи път бях с момиче. Четях книгата на очите й.
Потта й беше плътна като мастило. От ушите й надничаха рапани.
Устните й сътвориха пети сезон само за нас двамата. Гърдите й бяха
по-внушителни от кубетата на Александър Невски. Четях гърба, корема,
пъпа й. Прочетох я цялата. Четох и след като завърших училище и първото
момиче отдавна беше отпътувало за другаде с друг. Влязох в университета.
На лекции се появявах добре зареден с книги. Лекторите винаги имаха
какво да кажат. Аз винаги имах какво да чета. Така се концентрирах.
Често ми се чудиха. Мислеха, че съм затворен и неистински. Че се правя
на интересен. Така и не разбраха, че това е въпрос на оцеляване. Че без
книги ще съм като ексхибиционист на нудистки плаж. А имаше и други
жени. Толкова красиви, че пролетта се спираше, за да им хвърли
недвусмислен поглед. Толкова страстни, че зимата разцъфваше пред
тях. Толкова перфектни, че цветята масово се самоубиваха с надежда
да попаднат в ръцете им. След университета, когато си намерих
добре платена и порядъчно отегчителна работа, също имаше такива жени.
Жени, над които снегът обръщаше на дъжд, защото му се плачеше от
хубаво. Жени, пред които коремът ми изпадаше в безтегловност, а
краката ми се превръщаха в балони с хелии. Такива жени пърхаха
в съня, в леглото ми. Идваха и си отиваха. Напускаха ме десетки
пъти и тогава вътре ставах сив и опушен като панелка в Младост.
Една остана по-задълго. С нея внимателно планирахме всички бъдещи
секунди. До последната стотна ги планирахме. Бяхме си сверили
часовниците. Бяхме се разбрали точно в кой час ще роди. Малко преди
това тя си замина. Не издържа. Предполагам, че не е лесно да се живее
с мен. Че съм отегчителен до смърт. Че си го заслужавам. Между думите
ми има толкова дълги паузи. Понякога си мисля, че говоря с мълчание.
Мълчанието е единственият език, който владея до съвършенство. До най-
дребната пауза. Така и не се научих да говоря щедро. Затова прописах
поезия. Защото и на мен ми се искаше да кажа нещо. Защото само когато
пиша поезия, езикът ми се развързва. Само когато пиша, мога да говоря
с цели дни и нощи за отблясъците на съседските прозорци. Само тогава
мога да клюкарствам тихо за изневерите на гълъбите на площада. И да
съставям коефициенти за цъфтенето на черешовите дръвчета. Само когато
пиша всяка пора на тялото ми се превръща във врата към вътрешностите
ми. Само тогава каня туристи на разходка из белите си дробове.
Половината от тях не издържат и излизат. Вътре е задушно и запушено.
И вентилацията никаква я няма. Каня ги на екскурзия до корема си.
Показвам им язвата си. Изнасям мултимедийна презентация за язвата
си. Те искат да надникнат в червата ми. Червата ми са пълни с лоши
стихове. Задръстил съм с лоши стихове отделителната си система. Нищо
чудно някой ден от лошите стихове в отделителната ми система да
израстне хубав малък тумор. А когато спра да пиша внимателно
заключвам тялото си и не пускам никой вътре. Избърсвам го от мръсотия.
Проветрявам го, помитам го. Може би затова не допускам лесно хората
до себе си. Имам чувството, че ако го правя често, целият ще ме изцапат.
Ще посипят бронхите ми с опаковки от бонбончета и вафли. Ще напълнят
корема ми с употребени пластмасови чашки и бъркалки. Ще разхвърлят
из дробовете ми найлонови торбички. Ще нанесат с обувки кал във вените
ми. Затова съм щастлив от приятелството ми с книгите. Затова не ги
изоставям и сега, когато съм на тридесет и една. И никога няма да ги
изоставя. Колкото и жени да ме напуснат. Колкото и пъти да се събудя и да
няма кой да прегърна. Винаги ще знам, че мога да разгърна книга. Че мога
да разчитам на книгите. Че те могат да разчитат на мен. Книгите никога
не искат нищо от мен. Не искат да се променям. С тях сме приятели.
сряда, септември 21, 2011
петък, август 26, 2011
София Поетики
Днес се върнах от месец и половина пътуване. Утре ще чета на София Поетики.
МЕЖДУНАРОДНО ИЗДАНИЕ
27 август (събота), 16:00 ч., Борисовата градина, Езерото с лилиите.
СОФИЯ: ПОЕТИКИ се провежда на открито на сцена в Борисовата градина в края на лятото, когато столицата отново заживява интензивния си градски живот.
Фестивалът събира разнородна, но преди всичко млада публика. Съчетанието на съвременна литература, алтернативна музика, визуални пърформанси и сценични актове помага на всяко едно от представените изкуства да достигне до много хора в рамките на една вечер, в която културата и купонът вървят заедно.
Акцентите
• Качество: в СОФИЯ: ПОЕТИКИ участват най-актуалните имена в съвременното изкуство.
• Достъпност: поезията, музиката, визуалните и сценични изкуства взаимно привличат една към друга различни аудитории; провеждането на фестивала на открито внася допълнителен елемент на отвореност и свобода.
• Приложимост: фестивалът събира на едно място творци от различни поколения, с различна степен на популярност и различни аудитории.
• Създаване на общност: отворен и нетрадиционен фестивал като СОФИЯ: ПОЕТИКИ събира разнородни публики и създава за тях обща културна среда, но това е в сила също така и за авторите, много от които се запознават помежду си именно на феста и впоследствие си сътрудничат. Този процес се засили още повече след като фестивалът стана международен.
• Пропагандиране на ценности: съвременната поезия и съвременното изкуство като цяло не си спестяват ценностните послания и фестът дава шанс тези послания да стигнат до широка и разнородна аудитория.
• Фестивал в парка: СОФИЯ: ПОЕТИКИ не вярва в противопоставянето на природа и култура. Природата и културата се събират в градския парк и точно това е мястото, което дава на феста уникална атмосфера.
• Светът в полите ни: през 2010, със своето трето издание, СОФИЯ: ПОЕТИКИ успя да се превърне в първия международен поетичен фестивал, който се провежда в България. Амбицията ни е в следващите издания международното участие да се засили, да се разтваря все по-широко спектърът на изкуствата, представяни на феста, и до няколко години СОФИЯ: ПОЕТИКИ да привлича в българската столица свои чуждестранни фенове. Което е логично, при условие че действително богатото културно наследство на града ни бъде съчетано със съвременно изкуство, отворен фестивал и всичко онова, което се случва на улицата...
Програмата
По традиция основната вечер на фестивала ще протече в четири блока:
1) в 16:00 ч. започва представянето на прозаици, чийто книги са предизвикали сериозен отзвук или са номинирани за национални литературни награди в периода от предишното международно издание на фестивала до сегашното – Радослав Парушев, Леони Ходкевич, Богдан Русев, Ангел Игов, Калин Терзийски, Тодор Тодоров. Техните пърформанси ще бъдат съпроводени от диджей-сета на Surbahar, а на специалния LED-екран (най-големият използван за културно събитие в България) ще наблюдаваме визуалните експерименти на Studio Dauhaus.
2) около 17:00 ч. ще се случи „театралната ситуация в процес" Да изядеш ябълката, приготвена/ интерпретирана от Стефка Янорова, Петър Мелтев, Юлиян Петров, Александър Митрев, Катя Атанасова, Ида Даниел, Мария Минкова.
3) към 18:00 ч. стартира рециталът на чуждестранните гости на фестивала – Валери Коултън (САЩ), Питър Уо (Великобритания), Ханане Аад (Ливан), Гьокченур Ч (Турция), Клаудиу Комартин (Румъния), Фиви Яниси (Гърция), Мехмед Алтън (Турция), Едуард Смолфийлд (САЩ), Андра Ротару (Румъния), като между изпълненията им ще звучи музиката на Unknown Pleasures (Валентин Геров – виола, Тодор Стоянов – китара, Александър Даниел – барабани), до финала на феста продължават и визуалните приключения със Studio Dauhaus. С музикален преход от wayab започва...
4) Големият купон на СОФИЯ: ПОЕТИКИ! В 19,00 ч. поетите ЯRсен Василев, Мария Калинова, Илко Димитров, Миглена Николчина, Владимир Левчев, Надежда Московска, Стефан Иванов, Кристин Димитрова, Борис Роканов, Мария Липискова, Румен Баросов, Силвия Чолева, Валери Валериев, Андриана Спасова, Димитър Кенаров, Емануил Видински, Галина Николова, Захари Захариев, Емил Христов, Яница Радева, Марин Бодаков, Петър Чухов, Яна Пункина, Иван Христов, Камелия Спасова, Иван Димитров, Мирослав Христов, Тома Марков, Ясен Атанасов ще четат по едно стихотворение, а след всеки две изпълнения ще забиват музикантите от КсеТоФон, Котки Под Коли, Nasekomix, Блуба Лу.
На финала публиката ще избере своя фаворит сред поетите, който ще получи наградата на фестивала, в размер на годината на провеждане – 2011 лв., по време на...
на по питие/ поезии & питания
На 28 август, неделя, от 19:00 ч. в клуб „Петното на Роршах" (ул. „Христо Белчев" 8А) ще бъде връчена наградата на победителя от СОФИЯ: ПОЕТИКИ 2011 (от кого, е една от големите изненади, които ще бъдат обявени допълнително), след което ще има самостоятелно четене на чуждестранните гости на фестивала и свободна дискусия с тях. След което ни очаква весело афтърпарти с Yves O от Dauhaus, който освен визуален, се оказва и музикален магьосник.
ПРОЛЕТНО ИЗДАНИЕ
На 19 юни (неделя) от 18:00 ч. в двора на Националната художествена академия за пръв път се проведе пролетно издание на София: Поетики.
Различното в неговата формула е тематичността: поети и прозаици, създават произведения по конкретно зададена тема и представят своите произведения пред публика, съвместно с музиканти и визуални артисти, които предлагат своя интерпретация на текстовете.
Пролетното издание на София: Поетики представи проекта УТОПИИ, „изработен" в Литературната работилница на „Литературен вестник" от Андриана Спасова, ВБВ, Валери Валериев, Галина Калчева, Guy de July, Димитър Божков, Димитър Калчев, Емил Христов, Захари Захариев, Иван Димитров, Иван Ланджев, Иван Христов, Камелия Спасова , Лидия Кирилова, Лора Шумкова, Мария Калинова, Мария Липискова, Мартин Колев, Мирослав Христов, Надежда Московска, Никола Петров, Octavian von August, Петър Топуров, Петър Чухов, Платон, Стефан Иванов, Христо Бойкикев, Яница Радева, ЯRсен Василев, Ясен Атанасов.
За разлика от традиционното издание на Поетиките, пролетното набляга в по-голяма върху връзката текст-визия, ето защо саундът бе изцяло електронен. Чухме BLUBABOX (проект на Блуба Лу), сетовете на Бalkansky и wayab.
МЕЖДУНАРОДНО ИЗДАНИЕ
27 август (събота), 16:00 ч., Борисовата градина, Езерото с лилиите.
СОФИЯ: ПОЕТИКИ се провежда на открито на сцена в Борисовата градина в края на лятото, когато столицата отново заживява интензивния си градски живот.
Фестивалът събира разнородна, но преди всичко млада публика. Съчетанието на съвременна литература, алтернативна музика, визуални пърформанси и сценични актове помага на всяко едно от представените изкуства да достигне до много хора в рамките на една вечер, в която културата и купонът вървят заедно.
Акцентите
• Качество: в СОФИЯ: ПОЕТИКИ участват най-актуалните имена в съвременното изкуство.
• Достъпност: поезията, музиката, визуалните и сценични изкуства взаимно привличат една към друга различни аудитории; провеждането на фестивала на открито внася допълнителен елемент на отвореност и свобода.
• Приложимост: фестивалът събира на едно място творци от различни поколения, с различна степен на популярност и различни аудитории.
• Създаване на общност: отворен и нетрадиционен фестивал като СОФИЯ: ПОЕТИКИ събира разнородни публики и създава за тях обща културна среда, но това е в сила също така и за авторите, много от които се запознават помежду си именно на феста и впоследствие си сътрудничат. Този процес се засили още повече след като фестивалът стана международен.
• Пропагандиране на ценности: съвременната поезия и съвременното изкуство като цяло не си спестяват ценностните послания и фестът дава шанс тези послания да стигнат до широка и разнородна аудитория.
• Фестивал в парка: СОФИЯ: ПОЕТИКИ не вярва в противопоставянето на природа и култура. Природата и културата се събират в градския парк и точно това е мястото, което дава на феста уникална атмосфера.
• Светът в полите ни: през 2010, със своето трето издание, СОФИЯ: ПОЕТИКИ успя да се превърне в първия международен поетичен фестивал, който се провежда в България. Амбицията ни е в следващите издания международното участие да се засили, да се разтваря все по-широко спектърът на изкуствата, представяни на феста, и до няколко години СОФИЯ: ПОЕТИКИ да привлича в българската столица свои чуждестранни фенове. Което е логично, при условие че действително богатото културно наследство на града ни бъде съчетано със съвременно изкуство, отворен фестивал и всичко онова, което се случва на улицата...
Програмата
По традиция основната вечер на фестивала ще протече в четири блока:
1) в 16:00 ч. започва представянето на прозаици, чийто книги са предизвикали сериозен отзвук или са номинирани за национални литературни награди в периода от предишното международно издание на фестивала до сегашното – Радослав Парушев, Леони Ходкевич, Богдан Русев, Ангел Игов, Калин Терзийски, Тодор Тодоров. Техните пърформанси ще бъдат съпроводени от диджей-сета на Surbahar, а на специалния LED-екран (най-големият използван за културно събитие в България) ще наблюдаваме визуалните експерименти на Studio Dauhaus.
2) около 17:00 ч. ще се случи „театралната ситуация в процес" Да изядеш ябълката, приготвена/ интерпретирана от Стефка Янорова, Петър Мелтев, Юлиян Петров, Александър Митрев, Катя Атанасова, Ида Даниел, Мария Минкова.
3) към 18:00 ч. стартира рециталът на чуждестранните гости на фестивала – Валери Коултън (САЩ), Питър Уо (Великобритания), Ханане Аад (Ливан), Гьокченур Ч (Турция), Клаудиу Комартин (Румъния), Фиви Яниси (Гърция), Мехмед Алтън (Турция), Едуард Смолфийлд (САЩ), Андра Ротару (Румъния), като между изпълненията им ще звучи музиката на Unknown Pleasures (Валентин Геров – виола, Тодор Стоянов – китара, Александър Даниел – барабани), до финала на феста продължават и визуалните приключения със Studio Dauhaus. С музикален преход от wayab започва...
4) Големият купон на СОФИЯ: ПОЕТИКИ! В 19,00 ч. поетите ЯRсен Василев, Мария Калинова, Илко Димитров, Миглена Николчина, Владимир Левчев, Надежда Московска, Стефан Иванов, Кристин Димитрова, Борис Роканов, Мария Липискова, Румен Баросов, Силвия Чолева, Валери Валериев, Андриана Спасова, Димитър Кенаров, Емануил Видински, Галина Николова, Захари Захариев, Емил Христов, Яница Радева, Марин Бодаков, Петър Чухов, Яна Пункина, Иван Христов, Камелия Спасова, Иван Димитров, Мирослав Христов, Тома Марков, Ясен Атанасов ще четат по едно стихотворение, а след всеки две изпълнения ще забиват музикантите от КсеТоФон, Котки Под Коли, Nasekomix, Блуба Лу.
На финала публиката ще избере своя фаворит сред поетите, който ще получи наградата на фестивала, в размер на годината на провеждане – 2011 лв., по време на...
на по питие/ поезии & питания
На 28 август, неделя, от 19:00 ч. в клуб „Петното на Роршах" (ул. „Христо Белчев" 8А) ще бъде връчена наградата на победителя от СОФИЯ: ПОЕТИКИ 2011 (от кого, е една от големите изненади, които ще бъдат обявени допълнително), след което ще има самостоятелно четене на чуждестранните гости на фестивала и свободна дискусия с тях. След което ни очаква весело афтърпарти с Yves O от Dauhaus, който освен визуален, се оказва и музикален магьосник.
ПРОЛЕТНО ИЗДАНИЕ
На 19 юни (неделя) от 18:00 ч. в двора на Националната художествена академия за пръв път се проведе пролетно издание на София: Поетики.
Различното в неговата формула е тематичността: поети и прозаици, създават произведения по конкретно зададена тема и представят своите произведения пред публика, съвместно с музиканти и визуални артисти, които предлагат своя интерпретация на текстовете.
Пролетното издание на София: Поетики представи проекта УТОПИИ, „изработен" в Литературната работилница на „Литературен вестник" от Андриана Спасова, ВБВ, Валери Валериев, Галина Калчева, Guy de July, Димитър Божков, Димитър Калчев, Емил Христов, Захари Захариев, Иван Димитров, Иван Ланджев, Иван Христов, Камелия Спасова , Лидия Кирилова, Лора Шумкова, Мария Калинова, Мария Липискова, Мартин Колев, Мирослав Христов, Надежда Московска, Никола Петров, Octavian von August, Петър Топуров, Петър Чухов, Платон, Стефан Иванов, Христо Бойкикев, Яница Радева, ЯRсен Василев, Ясен Атанасов.
За разлика от традиционното издание на Поетиките, пролетното набляга в по-голяма върху връзката текст-визия, ето защо саундът бе изцяло електронен. Чухме BLUBABOX (проект на Блуба Лу), сетовете на Бalkansky и wayab.
сряда, юли 06, 2011
протестна песен
протестна песен
протестирам защото съществувам
протестирам защото понякога не съществувам
протестирам за да съществувам
протестирам и съществувам
съществувам и протестирам
протестирам и съществувам
съществувам и протестирам
протестирам за себе си
протестирам за душата си
протестирам за краката си
протестирам за пениса си
протестирам за задника си
протестирам за очите си
протестирам за лицето си
за себе си
за себе си протестирам
за душата си
за душата си протестирам
душата ми протестира
протестира душата ми
за нова културна политика
за културата изобщо
за театри и изкуство
протестира душата ми
за ампутиране на невежеството
в главите на хората чрез изкуство
за безболезнена ампутация чрез изкуство
протестира душата ми
душата ми протестира
за всички хора
за всички професии
протестира душата ми
за всички застрашени животни
за всички застрашени места
протестира душата ми
за всички
за всички протестира душата ми
за всички
за всички протестира душата ми
душата ми протестира
срещу това правителство
срещу миналото правителство
срещу всички правителства
душата ми протестира
срещу бъдещите правителства
срещу политиката
душата ми протестира
за политика
душата ми протестира
за всички които редовно недояждат
с празната материя на суетата
за тези които нямат време да живеят
чиито дрехи, коли и храна се превръща в живот
за всички които живеят
в телевизията в затъпяващата хватка на едно вечно
изпиващо мозъка втренчване
душата ми протестира
протестира душата ми
душата ми протестира
със студентите
с преподавателите
с учителите
с учениците
с детскитете градини
протестира душата ми
с актьорите
с режисьорите
с музикантите
с природозащитниците
душата ми протестира
със занаятчиите
с производителите
с пчеларите
с хората по селата
с хората по градовете
с всички
с всички протестира душата ми
с всички
с всички протестира душата ми
душата ми протестира
срещу изсечените незаконно гори
срещу застроените незаконно плажове
срещу незаконно построените лифтове
и пътища към планински върхове
за себе си
за себе си протестира душата ми
за себе си
за себе си протестира душата ми
душата ми я изсичат незаконно
незаконно изсичат душата ми
душата ми я застрояват незаконно
незаконно застрояват душата ми
незаконно строят лифт към висините на душата ми
към висините на душата ми незаконно строят лифт
душата ми душата ми
душата ми душата ми
през май в Испания
за демокрация на хората
срещу дефектите на свободните пазари
срещу алчните егоистични корпорации
протестира душата ми
срещу всеобщото затъпяване
срещу медийните манипулации
срещу антихуманностите на системата
протестира душата ми
душата ми протестира
от сутрин до вечер
от сутрин до вечер
протестира душата ми
в понеделник във вторник и сряда
в четвъртък и петък
в събота протестира душата ми
в неделя също протестира душата ми
за душата ми няма почивка
няма почивка за душата ми
за протеста ми няма почивка
няма почивка за протеста ми
душата ми постоянно ходи на протести
душата ми постоянно виси на протести
душата ми постоянно крещи на протести
душата ми постоянно прави джем сешъни
по протести
пред всяка несправедливост
пред всяко закононарушение
пред безумните законопроекти
пред парламента
сред политиците
избухва душата ми
сред полицаите
в районните полицейски управления
в съдебните зали
сред оправданите престъпници
сред оправдалите престъпниците адвокати
сред нетолерантните неонациски копелета
разбиващи нечии черепи с боксове
избухва душата ми
сред панелените квартали на сивотата
пред клошарите събиращи хартия и храна от кофите
пред пенсионерите обикалящи в търсене
на празни бирени бутилки
пред духовната криза
избухва душата ми
пред коленичилите пред идола на материята
пред новите стъклени сгради
на мястото на стари постройки
във всички молове
сред колона от лъскави джипове
сред цялото тесногърдие на времето
избухва душата ми
душата ми
душата ми
душата ми е коктейл молотов
коктейл молотов е душата ми
душата ми е коктейл молотов
коктейл молотов е душата ми
протестирам защото съществувам
протестирам защото понякога не съществувам
протестирам за да съществувам
протестирам и съществувам
съществувам и протестирам
протестирам и съществувам
съществувам съществувам
протестирам защото съществувам
протестирам защото понякога не съществувам
протестирам за да съществувам
протестирам и съществувам
съществувам и протестирам
протестирам и съществувам
съществувам и протестирам
протестирам за себе си
протестирам за душата си
протестирам за краката си
протестирам за пениса си
протестирам за задника си
протестирам за очите си
протестирам за лицето си
за себе си
за себе си протестирам
за душата си
за душата си протестирам
душата ми протестира
протестира душата ми
за нова културна политика
за културата изобщо
за театри и изкуство
протестира душата ми
за ампутиране на невежеството
в главите на хората чрез изкуство
за безболезнена ампутация чрез изкуство
протестира душата ми
душата ми протестира
за всички хора
за всички професии
протестира душата ми
за всички застрашени животни
за всички застрашени места
протестира душата ми
за всички
за всички протестира душата ми
за всички
за всички протестира душата ми
душата ми протестира
срещу това правителство
срещу миналото правителство
срещу всички правителства
душата ми протестира
срещу бъдещите правителства
срещу политиката
душата ми протестира
за политика
душата ми протестира
за всички които редовно недояждат
с празната материя на суетата
за тези които нямат време да живеят
чиито дрехи, коли и храна се превръща в живот
за всички които живеят
в телевизията в затъпяващата хватка на едно вечно
изпиващо мозъка втренчване
душата ми протестира
протестира душата ми
душата ми протестира
със студентите
с преподавателите
с учителите
с учениците
с детскитете градини
протестира душата ми
с актьорите
с режисьорите
с музикантите
с природозащитниците
душата ми протестира
със занаятчиите
с производителите
с пчеларите
с хората по селата
с хората по градовете
с всички
с всички протестира душата ми
с всички
с всички протестира душата ми
душата ми протестира
срещу изсечените незаконно гори
срещу застроените незаконно плажове
срещу незаконно построените лифтове
и пътища към планински върхове
за себе си
за себе си протестира душата ми
за себе си
за себе си протестира душата ми
душата ми я изсичат незаконно
незаконно изсичат душата ми
душата ми я застрояват незаконно
незаконно застрояват душата ми
незаконно строят лифт към висините на душата ми
към висините на душата ми незаконно строят лифт
душата ми душата ми
душата ми душата ми
през май в Испания
за демокрация на хората
срещу дефектите на свободните пазари
срещу алчните егоистични корпорации
протестира душата ми
срещу всеобщото затъпяване
срещу медийните манипулации
срещу антихуманностите на системата
протестира душата ми
душата ми протестира
от сутрин до вечер
от сутрин до вечер
протестира душата ми
в понеделник във вторник и сряда
в четвъртък и петък
в събота протестира душата ми
в неделя също протестира душата ми
за душата ми няма почивка
няма почивка за душата ми
за протеста ми няма почивка
няма почивка за протеста ми
душата ми постоянно ходи на протести
душата ми постоянно виси на протести
душата ми постоянно крещи на протести
душата ми постоянно прави джем сешъни
по протести
пред всяка несправедливост
пред всяко закононарушение
пред безумните законопроекти
пред парламента
сред политиците
избухва душата ми
сред полицаите
в районните полицейски управления
в съдебните зали
сред оправданите престъпници
сред оправдалите престъпниците адвокати
сред нетолерантните неонациски копелета
разбиващи нечии черепи с боксове
избухва душата ми
сред панелените квартали на сивотата
пред клошарите събиращи хартия и храна от кофите
пред пенсионерите обикалящи в търсене
на празни бирени бутилки
пред духовната криза
избухва душата ми
пред коленичилите пред идола на материята
пред новите стъклени сгради
на мястото на стари постройки
във всички молове
сред колона от лъскави джипове
сред цялото тесногърдие на времето
избухва душата ми
душата ми
душата ми
душата ми е коктейл молотов
коктейл молотов е душата ми
душата ми е коктейл молотов
коктейл молотов е душата ми
протестирам защото съществувам
протестирам защото понякога не съществувам
протестирам за да съществувам
протестирам и съществувам
съществувам и протестирам
протестирам и съществувам
съществувам съществувам
понеделник, юни 27, 2011
" ЖИВОТЪТ КАТО ЛИПСВАЩА ЛЪЖИЦА" или разговор за това как се става наркоман
Дискусия за романа ми в рамките на "Малкия сезон" на Театър Сфумато.
В сряда, 29 юни пред театъра.
Ще си говорим за това кой всъщност е наркоман, къде е границата между леките и тежките наркотици, кой пуши трева и дали това e определящо за него . Излизаме от шаблона по темата като ще чуем гледната точка на Иван Димитров- тази от книгата му „ Животът като липсваща лъжица”, както и мнението на всеки, който поиска да се включи. Всичко това ще е облечено в музиката на Никола Маринов.
" Пак опираме до доверието. Все си мисля, че преди време хората са били по-доверчиви, нали като цяло са били по-вярващи. Днес недоверието е органически вплетено в човешкото съществуване
и малцина вярват на едната дума, независимо колко добре я обличаш. И това ,че хората са свикнали да подхождат скептично към другите , те кара да се чувстваш самотен. Когато няма кой да ти повярва си сам. Толкова сам, колкото никой не може да бъде."
из " Животът като липсваща лъжица" на Иван Димитров
В сряда, 29 юни пред театъра.
Ще си говорим за това кой всъщност е наркоман, къде е границата между леките и тежките наркотици, кой пуши трева и дали това e определящо за него . Излизаме от шаблона по темата като ще чуем гледната точка на Иван Димитров- тази от книгата му „ Животът като липсваща лъжица”, както и мнението на всеки, който поиска да се включи. Всичко това ще е облечено в музиката на Никола Маринов.
" Пак опираме до доверието. Все си мисля, че преди време хората са били по-доверчиви, нали като цяло са били по-вярващи. Днес недоверието е органически вплетено в човешкото съществуване
и малцина вярват на едната дума, независимо колко добре я обличаш. И това ,че хората са свикнали да подхождат скептично към другите , те кара да се чувстваш самотен. Когато няма кой да ти повярва си сам. Толкова сам, колкото никой не може да бъде."
из " Животът като липсваща лъжица" на Иван Димитров
четвъртък, май 19, 2011
"Очите на другите" като поглед към нас самите
Статията на Вилия Моновска за slovesa.net
„Очите на другите” на Иван Димитров е спокойна пиеса. Носи именно онова спокойствие, което е лишено от житейски сътресения, драма, подбуждаща състрадание, и нерешими конфликти.
„Очите на другите” се развива около една силно театрална и условна фабула, която навява асоциацията с Бекетовия „Годо”. С дребната уговорка, че той не е целенасочено подражателен, сходствата са само в моето въображение, като продължение на една по-универсална проблематика. „Очите на другите” притежава своята оригиналност и самостоятелност като белег на ярката индивидуалност на своя автор. Аналогията е само един по-илюстративен пример за един от ключовете към тази пиеса.
Но в този случай Годо е олицетворен в тайнствен Воайор, който е скрит за зрителите, но познат заради двамата мъже на площада, неговите обекти. Техният ритуал под знака на зоркия воайоризъм се заключава в прекарване на обедните почивки, през делничните дни, на централния градски площад, който, незнайно защо, е опустял. Това е техният начин да се противопоставят на времето, на обичайностите на ежедневието, на скуката. Това е личният им миг, в който се усещат като хора, в който животът добива истински смисъл.
Никой от тримата участници в този ритуал не желае да развали фарсовия пакт, както сами го наричат. Това е едно мълчаливо споразумение, което се превръща обаче в една странна връзка, по-стабилна от регламентираните обществени отношения.
Каква е тайната на очите – на чуждите и собствените ни? Иван Димитров достига отвъд функцията им на помощни ориентири в света. Очите могат да бъдат начин на живот, щастие, медитация, жив, пряк досег с другия човек, общуване, което нито думите, нито жестикулацията могат да оползотворят.
Причините за това сплотено събиране на тримата особняци остава неясна. Но те сякаш построяват едно ново измерение на живота: „Този площад е нещо специално. Нещо, което ние тримата изградихме с общи усилия. Нещо, което трябва да се съхрани.”; убежище и живителен извор: „моето денонощие се състоеше не от двайсет и четири часа, както е прието да се смята, а от единият час, който прекарвахме заедно”.
В дните, когато единият мъж е болен, другият, за да не изневери на традицията, се опитва да интегрира продавачката в новия магазин за бельо. Но тя остава неприспособима, затворена, погълната от собствените си дилеми и неспасяеми нерви. Другите хора ли са неразбрани, или нашите трима герои? На пръв поглед грубото воайорско посегателство над другите е възмутително. Но ето обяснението за него, което коренно променя отношението ни: „добрият воайор, пишеше той, не се задоволява само с това да вижда, той трябва да присъства в картината, да е мълчаливият приятел, на когото никой не обръща внимание”. Парадоксално е, че този вид общуване е по-пълноценно от празните връзки – семейни, работни и т.н. Смъртта си воайорът поверява на двамата мъже, както и отговорността да разпръснат праха му над площада, за да може да продължи своите свещенодействия.
Несъзнателно и ние, читателите или зрителите, започваме да копнеем за подобна искреност и привързаност. Когато човек не открива в себе си личностния мир, така необходим за осъзнаване на мястото си в живота, поне да получи шанса за подкрепа и разбиране, дори спасение в други объркани души. „Не се чувствам свързан със земята по никакъв начин. Както и с небето, с бог или с нещо подобно. Бог съществува за другите хора, а аз така и не успях да ги разбера. Така се озовах на този площад, точно като вас.” С тези думи е засегнат и сакралният проблем за връзката с бога, която, ако е мнима и фалшива, е по-добре да се изолира и да търси други пътища за себеизразяване.
Няма как да избегна и друга асоциативна препратка, която да ми послужи не толкова като отправна точка, а като сравнение: романът „Воайорът” на Алберто Моравия. В него темата се върти повече около експериментите, ексхибиционизма, воайорството като метод за анализ и решения. Но както и да е разгледана и разкрита тази деликатна и смела линия, нейна основа задължително е чувствителността. Но една специфична чувствителност, която като трептяща струна резонира всяко моментно състояние на допир, звук, дори на въздуха. Представата за която всеки оформя сам за себе си. Затова и Воайорът от „Очите на другите” е невидим, винаги встрани от сцената, почти въображаем. Но той е средството другите да се срещнат с щастието си: „през своите очи можеш да виждаш единствено другия, никога не можеш да видиш себе си. Ако можех да гледам през твоите очи, а ти през моите, нашето законно право на щастие, щеше да е факт”. Ала този факт е само за избрани. Доказателството е, че след погребението двамата мъже губят осезаемото чувство за присъствие на Воайора, и им хрумва да предизвикат вниманието на минувачите, т.е. да отворят вратичката към своя загадъчен свят. Но разнообразните им усилия са напразни. „Днес е истински кошмар да си анонимен в целия поток от информация”, но като че ли анонимността е заразна болест без симптоми. Ти се превръщаш в нещо незабележимо, като своето щастие.
Също както и „В очакване на Годо” е пиеса, изпълнена с екзистенциални и неразгадаеми въпроси, така и от „Очите на другите” струят болката и безсилието пред тайните на живота и смъртта.
"Очите на другите" на Иван Димитров спечели наградата в направление "Авторски прочит" на 20-ото юбилейно издание на Международния фестивал Друмеви театрални дни "Нова българска драма", Шумен 2011. Настоящото издание на фестивала бе посветено на 70-годишнината от рождението на Станислав Стратиев.
Вилия Моновска
„Очите на другите” на Иван Димитров е спокойна пиеса. Носи именно онова спокойствие, което е лишено от житейски сътресения, драма, подбуждаща състрадание, и нерешими конфликти.
„Очите на другите” се развива около една силно театрална и условна фабула, която навява асоциацията с Бекетовия „Годо”. С дребната уговорка, че той не е целенасочено подражателен, сходствата са само в моето въображение, като продължение на една по-универсална проблематика. „Очите на другите” притежава своята оригиналност и самостоятелност като белег на ярката индивидуалност на своя автор. Аналогията е само един по-илюстративен пример за един от ключовете към тази пиеса.
Но в този случай Годо е олицетворен в тайнствен Воайор, който е скрит за зрителите, но познат заради двамата мъже на площада, неговите обекти. Техният ритуал под знака на зоркия воайоризъм се заключава в прекарване на обедните почивки, през делничните дни, на централния градски площад, който, незнайно защо, е опустял. Това е техният начин да се противопоставят на времето, на обичайностите на ежедневието, на скуката. Това е личният им миг, в който се усещат като хора, в който животът добива истински смисъл.
Никой от тримата участници в този ритуал не желае да развали фарсовия пакт, както сами го наричат. Това е едно мълчаливо споразумение, което се превръща обаче в една странна връзка, по-стабилна от регламентираните обществени отношения.
Каква е тайната на очите – на чуждите и собствените ни? Иван Димитров достига отвъд функцията им на помощни ориентири в света. Очите могат да бъдат начин на живот, щастие, медитация, жив, пряк досег с другия човек, общуване, което нито думите, нито жестикулацията могат да оползотворят.
Причините за това сплотено събиране на тримата особняци остава неясна. Но те сякаш построяват едно ново измерение на живота: „Този площад е нещо специално. Нещо, което ние тримата изградихме с общи усилия. Нещо, което трябва да се съхрани.”; убежище и живителен извор: „моето денонощие се състоеше не от двайсет и четири часа, както е прието да се смята, а от единият час, който прекарвахме заедно”.
В дните, когато единият мъж е болен, другият, за да не изневери на традицията, се опитва да интегрира продавачката в новия магазин за бельо. Но тя остава неприспособима, затворена, погълната от собствените си дилеми и неспасяеми нерви. Другите хора ли са неразбрани, или нашите трима герои? На пръв поглед грубото воайорско посегателство над другите е възмутително. Но ето обяснението за него, което коренно променя отношението ни: „добрият воайор, пишеше той, не се задоволява само с това да вижда, той трябва да присъства в картината, да е мълчаливият приятел, на когото никой не обръща внимание”. Парадоксално е, че този вид общуване е по-пълноценно от празните връзки – семейни, работни и т.н. Смъртта си воайорът поверява на двамата мъже, както и отговорността да разпръснат праха му над площада, за да може да продължи своите свещенодействия.
Несъзнателно и ние, читателите или зрителите, започваме да копнеем за подобна искреност и привързаност. Когато човек не открива в себе си личностния мир, така необходим за осъзнаване на мястото си в живота, поне да получи шанса за подкрепа и разбиране, дори спасение в други объркани души. „Не се чувствам свързан със земята по никакъв начин. Както и с небето, с бог или с нещо подобно. Бог съществува за другите хора, а аз така и не успях да ги разбера. Така се озовах на този площад, точно като вас.” С тези думи е засегнат и сакралният проблем за връзката с бога, която, ако е мнима и фалшива, е по-добре да се изолира и да търси други пътища за себеизразяване.
Няма как да избегна и друга асоциативна препратка, която да ми послужи не толкова като отправна точка, а като сравнение: романът „Воайорът” на Алберто Моравия. В него темата се върти повече около експериментите, ексхибиционизма, воайорството като метод за анализ и решения. Но както и да е разгледана и разкрита тази деликатна и смела линия, нейна основа задължително е чувствителността. Но една специфична чувствителност, която като трептяща струна резонира всяко моментно състояние на допир, звук, дори на въздуха. Представата за която всеки оформя сам за себе си. Затова и Воайорът от „Очите на другите” е невидим, винаги встрани от сцената, почти въображаем. Но той е средството другите да се срещнат с щастието си: „през своите очи можеш да виждаш единствено другия, никога не можеш да видиш себе си. Ако можех да гледам през твоите очи, а ти през моите, нашето законно право на щастие, щеше да е факт”. Ала този факт е само за избрани. Доказателството е, че след погребението двамата мъже губят осезаемото чувство за присъствие на Воайора, и им хрумва да предизвикат вниманието на минувачите, т.е. да отворят вратичката към своя загадъчен свят. Но разнообразните им усилия са напразни. „Днес е истински кошмар да си анонимен в целия поток от информация”, но като че ли анонимността е заразна болест без симптоми. Ти се превръщаш в нещо незабележимо, като своето щастие.
Също както и „В очакване на Годо” е пиеса, изпълнена с екзистенциални и неразгадаеми въпроси, така и от „Очите на другите” струят болката и безсилието пред тайните на живота и смъртта.
"Очите на другите" на Иван Димитров спечели наградата в направление "Авторски прочит" на 20-ото юбилейно издание на Международния фестивал Друмеви театрални дни "Нова българска драма", Шумен 2011. Настоящото издание на фестивала бе посветено на 70-годишнината от рождението на Станислав Стратиев.
Вилия Моновска
Абонамент за:
Публикации (Atom)