петък, януари 02, 2015

Из "Океан-море" на Алесандро Барико

"Знаеш ли кое е хубаво тук? Гледай:
Ние вървим, оставяме всички тези стъпки върху пясъка и те остават там, ясни, подредени. Но утре, като станеш, ще погледнеш този голям плаж и няма да има вече нищо, нито следа, никакъв знак, нищо. Морето заличава нощем. Приливът скрива. Сякаш не е минавал никога никой. Сякаш ние никога не сме съществували. Ако има място на света където да можеш да мислиш че си нищо, това място е тук. Не е вече земя, не е още море. Не е фалшив живот, не е истински живот. Време е. Време , което минава. И толкова."



Белият шум каза 1

Белият шум каза,
когато човек се сбогува,
той се среща.

Обратното също е вярно.

сряда, декември 31, 2014

Новогодишно пожелание

Все така да не можем да изразим неизразимото.
Да не можем да докоснем недосегаемото.
Да не постигаме непостижимото.

Но да не спираме да се опитваме.

Да изразяваме неизразимото.
Да докосваме недосегаемото.
Да постигаме непостижимото.

неделя, декември 28, 2014

Лилия Йовнова

пиша
по
една
дума
на
ред,
защото
ти
не
беше
пригоден
да
те
сложат
в
двойка.

четвъртък, декември 25, 2014

Мантра 22



Децата не казват
тъмно или светло,
нито
тъмно, а не светло.

Децата казват:
Тъмно!
Светло!

Защо? 

понеделник, декември 22, 2014

Мантра 21



Помня,
значи съм.

Когато забравям
не съм по-малко себе си.

Спомням си толкова

забравяния… 

неделя, декември 21, 2014

МОЛИТВА



на дядо ми

знам, че не мога да те върна
но вярвам, че с поемите ми
ти вдъхвам друг живот

снощи те сънувах
невъзможно истински беше
очите ти толкова светеха
косата ти беше все така бяла
но имаше нещо по-силно в
захвата на прегръдката ти
някак още по-вечен изглеждаше
„Раят ти се отразява добре”, изсмях се
усмихна се толкова по твоему
коремът ми се сви на топка
не съм виждала тази усмивка
от година, седем месеца и три дни
(не, че ги броя изобщо)

сутринта станах
непоносимо фалшиво
ми се струваше всичко
така е горе-долу откакто те няма
исках веднага да ти пиша
но реших да си нарежа пъпеш
колкото и да мразя пъпеш
на рождения ти ден това е закон
помислих си колко безумно
би изглеждала свещичка върху
най-гадния възможен плод
сигурна съм, че би се засмял
с глас, ако бях дала тази идея

майка ми ме закара до апартамента ви
още те липсва
мълчи го, но съм сигурна
продължава да пуска онази песен
по няколко пъти на ден
всеки е намерил своя начин
да поддържа илюзията че си тук
мисля, че това е един от нейните

баба чакаше чинно
малко припряно както обикновено
тя все така готви като за цяла казарма
(и крещи поне като за три)
не я мисли

седнах в стола ти и започнах
да пиша най-безполезната картичка
но ти разбираш колко е различно щом ти разкажа
знам, че ми отговаряш по един
или друг начин

не очаквам много от тези молитви
само да те чуя отново

Господи, имай късмета
да не препращаш тези писма.



Лилия Йовнова (победител на "Малки поетики 2014")