Butch: I'll be back before you can say Blueberry pie.
Fabienne: Blueberry pie.
Butch: Okay, maybe not that fast. But pretty fast, alright?
събота, февруари 25, 2012
Pulp Fiction in Ruse, Bulgaria
Butch: I'll be back before you can say Blueberry pie.
Fabienne: Blueberry pie.
Butch: Okay, maybe not that fast. But pretty fast, alright?
сряда, февруари 22, 2012
сряда, февруари 01, 2012
Баща ми като млад
Засичам се с лица от миналото.
Далечно или близко.
Засичам се с лицата,
не с хората.
Лице на съученик от трети клас
залепнало за тялото
на продавач на пуканки.
Лице на полузабравен
приятел от квартала
на врата на знаменитост.
Винаги съм си казвал,
че в това няма нищо странно.
Лицата се повтарят,
не хората.
Вчера, в претъпан и шумен бар,
музиката ме караше да подскачам,
още бях на втората бира,
когато видях баща ми.
Беше на седемнайсет,
пиеше в гръмогласна компания,
те се смееха на технитете си шеги,
олюляваха се, тупаха се по гърбовете,
изглежда празнуваха нещо.
Той разказваше смешна история,
хилеше се: същите жестове,
същия поглед,
дори същото чувство за хумор.
Аз се питах:
кога ще се запознае
с майка ми.
Далечно или близко.
Засичам се с лицата,
не с хората.
Лице на съученик от трети клас
залепнало за тялото
на продавач на пуканки.
Лице на полузабравен
приятел от квартала
на врата на знаменитост.
Винаги съм си казвал,
че в това няма нищо странно.
Лицата се повтарят,
не хората.
Вчера, в претъпан и шумен бар,
музиката ме караше да подскачам,
още бях на втората бира,
когато видях баща ми.
Беше на седемнайсет,
пиеше в гръмогласна компания,
те се смееха на технитете си шеги,
олюляваха се, тупаха се по гърбовете,
изглежда празнуваха нещо.
Той разказваше смешна история,
хилеше се: същите жестове,
същия поглед,
дори същото чувство за хумор.
Аз се питах:
кога ще се запознае
с майка ми.
Актова поезия 1
Актова поезия
1.
Обичам само когато забравям за метеорологията,
слънцето, снегът, надеждите.
Когато подчинявам тялото си
на ритъма на
б
е
з
к
р
а
а
а
й
н
и
р
а
з
х
о
д
к
и
и
и.
Със стъпки без посока несъзнателно
зп св м м чт т с
и и а е и е и.
И ми е напълно
безразлично дали
о
т
г
о
р
е
МИ
в д с
а ъ н
л ж я
и д г
или
н ъ
ъ л
л и
с
ч ч
е и
в
Когато единствените бъдещи планове
са-свързани-с-докосвания-целувки-ухапвания.
И единствената поезия, която мога да измисля е
за нея.
Тази поезия дори не я пиша.
Измислям си я тихичко наум.
Хихикам се. Ругая се.
Изпращам я до майчиния дом
и из-го-ва-рям скъпите ми строфи.
Не мога да преценя дали й харесват.
Не ми и дреме.
Тя е хванала ръката ми, целувам я по шията.
Ръцете ни изтръпват една в друга.
Не мога да измисля нищо по-
и
т
еро чно.
Гласовете ни водят далечен друг живот.
Най-хубавата поезия пазя за леглото.
Безмълвно я ш-ш-шептя
върху чарш-ш-шафите
илинапода.
В онзи върховен момент,
когато двамата сме голи
и ръката ми се плъ-ъ-ъзга
по гър-р-рба, гъ-р-р-рдите
и надо-о-олу по кор-р-рема й.
Най-великатата поезия е актова поезия.
Нейните форми са пряко подчинени
на формите на женското тяло.
Черно-бяла поезия с перфектно осветление.
Невъзмутимо
възбуждаща,
пищно-еректирала-поезия.
И сега, на сут-
ринта, в леглото
искам да й кажа, че е по-красива
от цялата поезия взета заедно.
Че красотата й е по-вечна от Античността и Ренесанса.
Че е по-романтична от романтизма.
Че е по-живописна от импресионизма.
Че е по-авангардна от кубистите и сюрреалистите.
От всички „исти” взети заедно.
Но
в
сутрини
като
тази
единствения
език,
който владея,
е..................................................................езикът
на тялото.
1.
Обичам само когато забравям за метеорологията,
слънцето, снегът, надеждите.
Когато подчинявам тялото си
на ритъма на
б
е
з
к
р
а
а
а
й
н
и
р
а
з
х
о
д
к
и
и
и.
Със стъпки без посока несъзнателно
зп св м м чт т с
и и а е и е и.
И ми е напълно
безразлично дали
о
т
г
о
р
е
МИ
в д с
а ъ н
л ж я
и д г
или
н ъ
ъ л
л и
с
ч ч
е и
в
Когато единствените бъдещи планове
са-свързани-с-докосвания-целувки-ухапвания.
И единствената поезия, която мога да измисля е
за нея.
Тази поезия дори не я пиша.
Измислям си я тихичко наум.
Хихикам се. Ругая се.
Изпращам я до майчиния дом
и из-го-ва-рям скъпите ми строфи.
Не мога да преценя дали й харесват.
Не ми и дреме.
Тя е хванала ръката ми, целувам я по шията.
Ръцете ни изтръпват една в друга.
Не мога да измисля нищо по-
и
т
еро чно.
Гласовете ни водят далечен друг живот.
Най-хубавата поезия пазя за леглото.
Безмълвно я ш-ш-шептя
върху чарш-ш-шафите
илинапода.
В онзи върховен момент,
когато двамата сме голи
и ръката ми се плъ-ъ-ъзга
по гър-р-рба, гъ-р-р-рдите
и надо-о-олу по кор-р-рема й.
Най-великатата поезия е актова поезия.
Нейните форми са пряко подчинени
на формите на женското тяло.
Черно-бяла поезия с перфектно осветление.
Невъзмутимо
възбуждаща,
пищно-еректирала-поезия.
И сега, на сут-
ринта, в леглото
искам да й кажа, че е по-красива
от цялата поезия взета заедно.
Че красотата й е по-вечна от Античността и Ренесанса.
Че е по-романтична от романтизма.
Че е по-живописна от импресионизма.
Че е по-авангардна от кубистите и сюрреалистите.
От всички „исти” взети заедно.
Но
в
сутрини
като
тази
единствения
език,
който владея,
е..................................................................езикът
на тялото.
петък, януари 20, 2012
Част от една нова поема
8.
И ако някой не е успял да осъществи намеренията си,
значи не ги е пожелал наистина.
И ако някой не е бил щастлив,
значи не е пожелал да бъде щастлив.
И ако някой не е искал да стане богат,
духовно или материално,
значи той не е пожелал да бъде богат.
И ако някой е бил тъжен и депресиран,
значи той е пожелал да бъде тъжен и депресиран.
И ако някой не е срещнал любовта,
или тя му се е изплъзнала,
или я е погубил,
заслепен от ревност, болка, завист,
значи той не е пожелал да срещне любовта,
не е пожелал да отвори сърцето си,
да отвори сърцето на другия.
И ако някой е станал жертва на нечии зли помисли,
значи той е пожелал да бъде жертва,
значи му харесва да бъде жертва.
И ако някой се оплаква, че светът го е намразил,
значи той самият е намразил света.
И ако някой не е успял да осъществи намеренията си,
значи не ги е пожелал наистина.
И ако някой не е бил щастлив,
значи не е пожелал да бъде щастлив.
И ако някой не е искал да стане богат,
духовно или материално,
значи той не е пожелал да бъде богат.
И ако някой е бил тъжен и депресиран,
значи той е пожелал да бъде тъжен и депресиран.
И ако някой не е срещнал любовта,
или тя му се е изплъзнала,
или я е погубил,
заслепен от ревност, болка, завист,
значи той не е пожелал да срещне любовта,
не е пожелал да отвори сърцето си,
да отвори сърцето на другия.
И ако някой е станал жертва на нечии зли помисли,
значи той е пожелал да бъде жертва,
значи му харесва да бъде жертва.
И ако някой се оплаква, че светът го е намразил,
значи той самият е намразил света.
неделя, декември 18, 2011
Преди сътворението (поема)
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
Бележка под линия: Мълчи се цяла вечност.
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
Бележка под линия: Мълчи се цяла вечност.
петък, ноември 18, 2011
4Х4=ТУРНЕ
Проектът 4Х4, който се роди за "Нощта на музеите", а след това беше представен и на Панаира на младите в "Младежки театър", едва сега започва! Благодарение на програма "Изкуство в движение" на Арт Офис ще гостуваме в Стара Загора, Бургас, Шумен, Русе и Плодив. Ще имаме и спезиално представяне в София в "Чешкия културен център" в рамките на "Аларма Пънк Джаз".
В момента сме потънали в репетиции, организация, реклама. Началната дата, втори декември, наближава.
Можете да проверите блога на събитието: http://fourbyfourtour.wordpress.com
"4×4 e литературен пърформанс, в който 4-ма съвременни български автори на поетични текстове стават и техни изпълнители. 16-те стихотворения са подбрани от дебютните им книги, излезли в периода 2009-2011, забелязани както от критиката, така и от читателите. В хода на представлението всеки от авторите чете не само свой текст, но се разменя и с останалите, влиза в чужда самоличност, в друг поетичен свят."
Радослав Чичев
ЯRсен ВасилеВ
Иван Димитров
Мирослав Христов
Абонамент за:
Публикации (Atom)