сряда, август 30, 2023

Българският език като тъщин

Виждам, днешната масова истерия е свързана със скандала, че Министерството на образованието предлага, когато българският език не е майчин, той да се изучава като чужд език.


Аз предлагам, когато българският език не е МАЙЧИН, да се изучава като ТЪЩИН. Да ме прощават драсни-пални-клечковците, че използвам аналогия с империалистическия английски (езика на световната конспирация и заговора срещу човека), но нали на него тъща е mother in law, демек майка по закон. Та ако ще се хващаме за думите – нещо, което винаги правим, – това е прекрасна възможност за исторически компромис между радетелите на пилона български и поклонниците на демоничния Запад.

Децата просто ще учат български като МАЙЧИН ПО ЗАКОН.

И защото е ясно за кои деца (и представители на кой етнос) най-вече става дума, радетелите на пилона ще са особено щастливи, че на тия деца ще им се натяква постоянно за силата на закона, па бил той и на майчиния език. На свой ред поклонниците на демоничния Запад могат да използват повода да говорят на обществото и на децата за съдебната реформа. И вълкът ще е сит, и агнето цяло. 

вторник, август 15, 2023



Докато циврите по наближаващия край на лятото и се приготвяте да се потопите в могъщата софийска есен. А междувременно се възхищавате на предизборните вълнения, смислените, демократич

ни и отворени за диалог предизборни кампании, в които няма и грам популизъм и сектантство. И се наслаждавате на бушуващото патриотарство, с неговите дълбоки, дълбоки корени в невежеството. Па и си упражнявате английския и другите чужди езици – ей така, за всеки случай, че ако продължава по тоя начин, не се знае дали няма да трябва да се изнасяме от България с оглед на безопасността ни, по необходимост.


Та докато трае всичко това, можете да дойдете в ЧЕТВЪРТЪК на едно готино отвореномикрофоново четене, на което ще участваме с този бледен и рижав момък, любител на софийското паркоморие.
 
Мястото е 100 Стола.
Събитието е литературно пейка-парти.
Денят е четвъртък.
Часът е 20.00.
 
Трагикомедията е от нас, сълзите и смеха – от вас.