Джеймс Бонд: Горещата война на политическата коректност

Тъй като гледам, че и книгите за агент 007 са паднали в жертва на цензурата на епохата, предлагам следното: вместо да заместват вече неудобни думи, нека ги зачеркват с черно или да оставят празни пространства, ако черното носи твърде обидна конотация, така че да не можем да ги прочетем. Ще е по-честно и ще изразява по-пълноценно нашата епоха.

 
А ако някой драматург, който изрично е посочил, че ролите в пиесата му трябва да бъдат изиграни от мъже (като случая с „В очакване на Годо“ наскоро), просто да не го поставят. И при нужда да отбележат: не го поставяме, защото изрично е посочил ролите да се играят само от мъже, което не отговаря на стандартите днес. Или направо да ударят на книгите му печат в някой цвят, който в момента е коректен.

 
Знам, че за много хора основната цел на изкуството в наше време е да не обиди никого, но това не може да бъде причина да заличаваме историята. Ако заличаваме историята, днес тя ще се повтори утре. Това неведнъж е ставало, виждаме го и днес с Тръмп и надигането на десниците в Европа.

Изображението е от сайта www.filmstories.co.uk

Диагноза

Преклонена глава, съседски пистолет не я гърми.

Путин на Политковская

Къде ми е бил акълът досега, та не съм чел Политковская? Сега искам да поправя тази несправедливост и да прочета и другите нейни книги, преведени на български. Защо? Определено не само заради Русия и не заради всичко, което се случи след 2013 г., или поне аз така го усетих – с началото на руската хибридна война, отекнала в България със завръщането на соросоидите. Нито заради Путин: ченгето-мафиот. 

А защото в „Русия на Путин“ има стряскащи паралели с това, което се случва през българския преход. И то разказано през историите на обикновени (и не толкова обикновени) хора. Същите истории за опустошаваща корупция, далавери, схеми и новобогаташи, превръщащи се в олигарси, които нямат интерес от промяната на Русия към една по-демократична и спазваща законите си държава. Също огромни проблеми с правосъдната система – овладяна, употребявана, изхвърляща или съсипваща тези съдии/прокурори, които не се поддават на корупцията. 

Така че, българино, чети Политковская, за да разбереш по-добре Прехода си, па барем някой ден той вземе, че свърши. Чети Политковская, за да си дадеш сметка що е то съвременна Русия и дали имаме интереси да вървим ръка за ръка с нея, докато тя ни дърпа към принципите на клептокрацията. Чети Политковская и сам ще откриеш много поводи за нейното изчитане из основи. 

Да живее изчезващата журналистика!