Колко шумно,

колко шумно само
е мълчанието,
докато в нечия чужда столица
нечии чужди танкове
потъпкват общата ни свобода.

 

Липсата ти

запълва липсата ми.

Преобразуваш антиматерията

в материя,

материята – в дух.

Духът е детска площадка:

олющени лакти,

разранени колене,

смях и плач,

плач и смях.

Връщай се към вкъщи.

Със стъпките на дамата.

Хоп!

Раз-два-три!

Паднахме от шарена ракета.

Научихме се да виждаме звезди.

Пясъкът стана небе.