Аут

- Време е, пичове! – каза Големия.
- Аре стига, бе! Честно? – попита Дребния.
- Не го ли правихме съвсем скоро? Преди няколко месеца – каза Хилавия.
- Ех, Високия ми липсва! Имаше страшно чувство за хумор! – каза Кръглия.
- Ти Високия не го мисли! Той се уреди! – каза Хилавия.
- И все пак Високия беше готин – каза Дребния.
- К’во се занимавате с Високия, бе? – каза Големия. – Високия не е на дневен ред. Той беше част от нас, но времето му свърши и си отиде. Сега е ред на един от вас. И вие много добре го знаете. И затова увъртате!
- Не увъртаме, шефе! – каза Хилавия. – Просто спомени, разбираш ли?
- Така ще ти дам да се разбереш, ако продължаваш да ми се правиш на невменяем, че ще те вкарам в последната дупка на кавала! – каза Големия.
- Добре, де! Но наистина не мина много време… - каза Кръглия.
- Ей! Народът се чувства по-спокойно като го правим от време на време! – каза Големия.
- Народът... Народът… - промърмори Хилавия.
- Хайде сега. Да не ви дърпам ушите! – каза Големия. – Играйте една камък, ножица, хартия!
- Оф! – въздъхна Дребния.
- Хайде! – въодушеви се Хилавия.
- Супер! Не съм аз! – възкликна Кръглия. – Оставате вие двамата, сладури сладки!
- Е, да видим – ти или аз! – каза Дребния.
- Ха! Да те видим сега! Аут си! – каза Кръглия.
- Оф! – въздъхна Дребния.
- Добре! – каза Големия. – Дребния подава оставка.
- А като питат защо я е подал? – попита Кръглия. – Какво правим тогава?
- Как какво? Както винаги! – каза Големия. – Отказваме да коментираме. Медиите сами ще си измислят няколко версии. После просто ще си харесаме една от тях. Важно е оставки да има от време на време! А защо – това си е тяхна работа!