поезията е
когато падаш
да си Барон Мюнзаузен
да се издърваш за косата си
нагоре към небето

те винаги ще казват
че косата ти е прекалено къса
че говориш глупости
че си непоправим мечтател
че това е пряко скъсване с реалността

те не знаят какво говорят
да
поезията е невъзможна
поетите са невъзможни
и това е красотата в цялата работа

тази сутрин се издърпваш
за косата цели шест пъти
и отиваш на закуска
в ресторант "На края на Вселената"

един невъзможен човек в
единствено възможния свят
този на поезията