Премиера на "Софийски дует"

Утре е премиерата на втория ми роман "Софийски дует".

Това е краят на един период от живота ми. Буквално.

Толкова неща се случиха, докато тази книга се пишеше и редактираше в последните години.

/https://www.facebook.com/events/1705392503029280/

Интервю с Марин Бодаков за "Софийски дует".

Трудно ми е да изкажа всичко, което бих искал да кажа за Марин след съвместната ни работа по втория ми роман. Ще замълча. Той говори по-добре от мен.


http://dictum.mediabg.eu/?p=9011

За Враца или: няма „нас”, има само „наши” и „ваши”

На мен лично неонацисти са ми разбивали носа във фоайето на голяма концертна зала в София. Пред погледите на сума ти народ, който си говореше, пиеше, пееше и наблюдаваше сеир. Защото нали така сме свикнали. Да не се месим. Да не скачаме, когато не става дума за приятел. В крайна сметка и какво да им се месим на хората. Откъде да знаем на чия страна е правото. Я да си ги оставим да си се бият, докато ние си гледаме кефа.

Случвало ми се е и да ме побутват с кола на „Витошка” и след гневната ми реакция отвътре да изскочи мутра и да се запъти по толкова категоричен начин към мен, че първото ми действие е било да вдигна камък от земята. За всеки случай. И да го държа в ръка, докато онзи ми разправя кой е, кого познава и как ще ми разкатае фамилията, защото съм му показал среден пръст, докато той ме е бутал на пешеходна пътека.

Това е реалността. Спомням си за достатъчно видеа, в които мутри се нахвърлят на хора, които просто са ги издразнили. С неонацистите е същото. Ходиш си по някоя тъмна алейка и в някой момент ти вкарват бокс в главата, защото това за тях е нещо като спорт, нали. А се случва и да наръгват ученици в Борисова градина и те да умират посред бял ден. И после какво става? Оказва се, че никой нищо не е видял. Че няма свидетели. И никога не ги намират, нали?

Спомням си и друго клипче, в което в едно телевизионно предаване направиха експеримент. Заключиха колело до Халите, а после взеха едни огромни клещи (прощавам, не знам точно как се казват) и взеха да режат веригата. Докато хората си минават. Е, случваше се и някой да ги попита какво правят. На което те обясняваха, че са си загубили ключовете и си освобождават колелото. И минувачите продължаваха по пътя си. Да, вече знаете тайната. Можете да откраднете колело когато си поискате.

Всъщност можете да пребиете човек в градския транспорт, може да пикаете в чакалня на гара (наскоро имах такъв случай и той беше точно във Враца, един човек си пикаеше, докато една жена си стоеше зад гишето и не си мърдаше и кутренцето да направи каквото и да е, нищо, че и на нея й миришеше). Да си признаем. Можете и да крадете много пари, защото 90% от хората в тази страна се интересуват само от частната си собственост, но не и от общата. Който не се е опитал, той не е успял. В крайна сметка достатъчно хора го правят, нали? И се измъкват.

Това е проблемът, когато влизаме в ролята на наблюдатели на чуждото нещастие. Това е безотговорността ни. Не осъзнаваме, че нашето нещастие също е чуждо за другите. Делим се на „ваши” и „наши”. Избиваме се помежду си. Докато керванът си върви. Утре и нас ще ни пребият до смърт някъде. Важното е, че ще има снимки. Че ще се вдигне шум за няколко дни, преди всички отново да влязат в кутийките си. Че съдебна реформа няма да има и прокурорите ще могат да продължат да симулират дейност. Дори имаха наглостта да кажат, че който говори срещу МВР, е лош. Чакайте малко? Я вземете да свършите малко работа. Иначе да. Отчитате дейност. Вчера докато са убивали човек в София полицаи са разкарали скейтъри от ремонтираното Ларго. Защото така е най-лесно. Да се играе на дребно. Но когато ни крадат, убиват ни. Когато срещу нас се върши жестокост, тогава никога ви няма…

Но не това е най-същественият проблем. Той е, че ние когато срещу нас се извършва жестокост, нас ни няма. Защото няма „нас”. Има само „наши” и „ваши”. Няма общество, което да може да седне на една маса с идеята да решава проблеми, което да не е способно в същото време да се изпокара, да изпсува, да скочи и накрая да си тръгне.

Враца, има и софиянци, които са с вас. Може да не заемаме еднакви позиции по редица въпроси. Това няма значение. Ние следим това, което се случва при вас, защото при нас се случва същото. Защото това е общ проблем. Който само заедно можем да решим. Само заедно можем да излекуваме това общество. Това може да стане само, ако престанем да мълчим.

Следствие

Когато всички са маскари,
ти също маскара...

Ground Control to Bowie: keep traveling through the stars.

Гореща новина

Германия реши да промени политиката си по отношение на емигрантите. Първо натовари новодошлите мюсюлмани на самолети и ги изпрати. После натовари източноевропейците, за да върне и тях. 

Битката за Близкият Изток

Някъде там дълбоко там

в пустинното царството на петрола

сред обезглавените и обезглавявани мистици

до надупчения труп на свободата

се изправят двете армии

облечените в черно и брадати джихадисти

и нестройната безплътна група хора на изкуството

Онези в черно с калашници и бомби

с остри саби гранатомети и картечници

разярени и викащи към рая устремено

привиждащи в небесата армиите на Бог

и всичките награди дето там ги чакат

и вече с опит влизали в други битки

и с ръце покрити плътно с измита кръв

Онези от страната на изкуството

(поети философи и актьори музиканти

режисьори художници  и други събрали се от

всички сфери в това пътуване на Изток)

с тефтери и платна с етюди и трактати

с нотни листове карикатури и заострени писалки

въоръжени с оръдията на труда си

под празни небеса без единен Бог

но вече с опит влизали в много битки

вътре в себе си разпъвали се многократно

на кръстовете на съмненията си нечакащи

неискащи от никой нищо най-малкото от Боговете 

Сражението започва безначално може би

защото е безкрайно армията джихадисти атакува

и стреля реже коли беси кръв се лее

а от другата страна долитат смях и песни

летят карикатури кървави стихотворения

обезглавяващи монолози разсичащи прози

апокалиптични платна траурни маршове

секуларизиращи исляма философски трактати

социологически проучвания за причините за

радикалния ислям късометражни филми

представящи по хуманен начин проблемите

на Близкият Изток абсурдистки пиеси

за безсмислието на живота психологически

експерименти за емигрирането на волята

изследвания за диктаторството и сляпото

следване на дерящи живи кожи идеологии

Портретисти спринтират към позициите

на джихадистите използвайки за щитове

портретите които рисуват до тях популярни

комици изнасят на живо стендъп комедийни

шоута мимове изграждат невидими укрепления

джихадистите пронизват пространството с куршуми

летят бомби избухват мини има и противотанкови

гранати в пясъка вече се въргалят купчина отрязани глави

а името на видеострийминга на джихадистите в интернет

е просто Сеч и те се молят на радикалния Аллах и удрят

ритат разсичат на две разпръскват плът

обезличават я в кървави маси изтезават

военнопленници чупят кокали и пръсти

Прииждат подкрепления от писателски клубове

творчески резиденции художнически ателиета

групировки на съвременни артисти фестивали музеи

цели оркестри се хвърлят в боя с цигулки кларинети

тромпети тромбони фаготи обои рояли тимпани

калиграфи изписват ходовете на армиите си

върху папируси един скандален артист обявява в блога си

че това е съвременна инсталация балетисти танцуват

върху трупове на балерини оперни диви пеят финалните

си арии преди гласните им струни да замлъкнат завинаги

теоретици заявяват че това е една от последните постбитки

на постчовечеството скулптори задълбочено изсичат статуи

на разколебани джихадисти естети обявяват мира за висша

естетика докато са разделяни насилствено от крайниците си  

Редиците на изкуството оредяват въпреки пристигащите

подкрепления цели планини от трупове биват издигнати

за броени минути от едната страна не спират да викат

Аллах е велик от другата все по-тихо се чува Изкуството

е вечно двете армии са изтощени джихадистите са уморени

от убийства хората на изкуството са уморени от умиране

краят не се вижда никакъв на хоризонта нито над него

пустинята сега е същински океан от човешка пихтия

джихадистите бавно настъпват към хората на изкуството

с тази скорост ще ги стигнат след няколко века

хората на изкуството още в началото са знаели

че ще загубят тази битка но не са и очаквали друго

свикнали са да губят първо себе си а после света и другите

отдавна са прозрели че победата често се оказва загуба че

моралната победа понякога е на страната на привидно

победения и се съсредоточават в това да изгубят възможно

най-красиво те са окрилени от мисълта че боговете идват

и си отиват а на тяхна страна стои самата свята вечност  

 

Цигари

            Опитваше се да спре цигарите с най-различни методи. Беше пробвал дори с хипноза, но очевидно не можеше да съществува по друг начин освен като пушач. След петнайсет години опити той се предаде, но за да пази здравето си, доколкото е възможно, мина на био цигари.