По пътя към новия свят

Според Марина Абрамович
артистът трябва да е тук и сега.
Да е едно цялостно присъствие,
постигането на което е адски трудно.

Като гледам уъркшопа с артистите,
които ще участват в нейната изложба,
имам чувството, че тя тренира нинджи.
Те седят сред гората със завързани очи.
Опитват се да намалят скоростта на света си.
Да опознаят сетивата си.
Да се слеят с усещанията си.
Да са себе си всяка секунда
от тези три месеца,
през които ще продължи пърформансът. 

Така е,
колкото и да е свободен артистът в днешно време,
той се нуждае от дисциплина,
от физическа тренировка. 

Едно куче не спира да обикаля по хората
на прожекцията, да се заиграва с тях,
да скача, да лае от време на време.

Стопанинът му, млад веган,
си играе с него,
смее му се,
дърпа му гальовно ушите.

Кучето продължава да търчи наоколо,
бута чаша с вино,
захапва кабела за звука,
чува се пукане,
някои хора се оплакват от него,
други му се радват.

Преди час и нещо веганът ми обясняваше
как ще промени света.
Как той и приятелите му работят за това.
Каква е идеологията им.
Какви са убеденостите им.
Какви са стъпките,
очакващи ги 
по този снежен път. 

Чудно.

Човекът е тръгнал да променя света,
а не може да опитоми кучето си.

Затова си мисля, приятели,
тръгнете ли да променяте света,
най-добре опитомете кучето си.

Първо опитомете своя домашен любимец.
После опитомете кучето в себе си.

Скъпа Джоан - Лу Уелч

Скъпа Джоан,

Вчера Магда сънува, че тя,
ти, Джак и аз кръстосвахме с кола
Италия.

Паркирахме във Флоренция и оставихме
кучето си да пази колата.

Тя се притеснявала, защото
то не разбира италиански. 

Започнаха репетициите на пиесата „Очите на другите" от Иван Димитров с режисьор Марий Росен

Няколко месеца след премиерата на пиесата в Ню Йорк в Народния театър започват репетиции по текста на младия драматург.

„Очите на другите" е пиеса с абсурдистки привкус и хумор. Издигайки се над философията на всекидневното съществуване, тя задава важни и провокативни въпроси: Сами ли сме, и доколко? Можем ли да останем сами наистина? Или сме постоянно под нечие наблюдение? И ако е така – кой е Той и страшно ли е това?
Авторът Иван Димитров е писател, поет и драматург.

Негов е романът „Животът като липсваща лъжица", сборникът с разкази „Местни чужденци" и стихосбирката „Поет на портрет".

Написал е над осем пиеси, преведени на английски, сръбски, руски и немски.
Спечелил конкурсите „Нова българска драма", гр. Шумен 2011 г., Конкурс за абсурдистка драма „Наум Шопов", Благоевград, 2012 г., „Млада балканска драма", 2012 г.
Първата премиера на „Очите на другите" е през септември 2012 г. в Ню Йорк,
За първи път в България пиесата ще бъде поставена в Народен театър „Иван Вазов", а премиерата й се очаква през февруари на Сцена на IV етаж.

Режисьор – Марий Росен
Петя Буюкова – сценография и костюми
Константин Тимошенко – музика и звукова среда
Ана Митева – пластика
С участието на Петър Мелтев, Павлин Петрунов, Александра Василева, София Бобчева