Израелските момичета

Израелските момичета
са най-старите жени на света
Прочетох го в едно израелско
момиче едва на двайсет и две
докато ми разправяше за
задължителната военна служба
в Израел дори за жените.

Тя била много бойна мацка
командвала взвод или нещо
от сорта Влизала в сражения
на няколко пъти последния
загубила много приятели.
Когато хората около теб умират
остаряваш с векове

Последното дори не ми го каза
прочетох го в очите й Намерих
го отразено в блясъка им Около
очите й нямаше бръчки Старостта й
беше чисто душевна Тя не променяше
по никакъв начин красотата й

А тя беше красива по един толкова
източен начин И май сериозно я
исках онази вече Но бях само на
двайсет и пет Тя беше от Израел.
А най-старите жени в света
са израелските момичета.

И ловец е и писател

Нямам особено отношение към Дончо Цончев. Когато бях на деветнайсет прочетох една негова книга, няма да казвам коя. Нито ми хареса особено, нито не ми хареса съвсем. Някак ми беше безразлична.

Тези дни отидох да се видя с баща си. На масата в хола намерих "Старият кладенец" - книга на Дончо Цончев от 2003г. Когато прочетох това, което пишеше на гърба се изумих от изумителната простотия, която ме лъхаше оттам. Няма да казвам повече. Аз го преписах, за да го публикувам тук. Нека гърбът на тази книга говори сам:

"Всепризнатият майстор на късия разказ, наричан и от враговете си "жив класик", води дълголетен спор с нобеловия лауреат Сарт, който твърди: "Адът - това са другите." Дончо Цончев се смее с цяло гърло и казва: "Глупости, французино! Раят - това са другите." Вероятно затова има толкова много приятели - все истински мъже като самия него.

За прочутия ловец бай Дончо няма да казваме нищо - то се знае от всички."

"Елементарни частици" на Уелбек излезе на български

Открих го съвсем случайно. Видях изданието на щанда на издателство "Факел експрес" на Панаира на книгата.


Бях изненадан и зарадван. Сега ще го препоръчвам на повече хора от преди.
Лятото прочетох романа на английски език.

Тук ще копирам текста от интернет страницата на издателството.

Нещо се случи с езика. Един духовен 11 септември, за който сякаш малцина си дадоха точна сметка. „Какво правехте в деня, когато излезе романът „Елементарнитe частици“?“ – би трябвало да се питаме, както се питаме за атентата срещу Кулите близнаци.
Нувел Обсерватьор

Болезнен и натрапчив, богат и предизвикателен, романът за Частиците ни удивлява не само с идеите си, но и с портрета на едно общество – на едно човечество, което е загубило всякаква способност за връзка.
Индипендънт

Уелбек отново и отново дълбае под обичайната пошлост, за да разкрие неовладените и твърде неудобни чувства, които често се боим да си признаем. Горчивината му е на разочарован идеалист. Може и да не се съгласите с Уелбек и неговата безпощадно мрачна картина на обществото и човешката природа. Но романът ще ви накара въпреки всичко да преоцените убежденията си, а именно това е стимулиращото предизвикателство на литературата. Книгата е смела и прекрасна.
Съндей Телеграф

Не искам да оставя нищо след себе си

На Жан Маре

Не искам да оставя нищо след себе си.
Не искам хората да запазят
какъвто и да е спомен за мен.
Откакто се родих все слушам,
налага се да слушам, а така не ми
се слушаше, наистина не ми се...
Не ми се слушаше за убийства,
кланета, престъпления, за военни
конфликти. За тях се говореше
като за някаква болест, присъща
на човечеството, вървяща заедно
с човечеството, като за страничен
ефект на нашата цивилизация.
Когато бях малък, бях чист.
На четиридесет вече мечтаех
да стана чист човек. Сега съм на
70. Мисля, че успях да го направя.
Да стана чист човек.
И точно затова когато умра
не искам да оставя нищо
след себе си. Не искам хората
да запазят какъвто и да е спомен
за мен. Защото когато умра
искам да остана настрани от човечеството,
не искам да бъда част от цивилизацията.
Предпочитам да умра като чист
варварин, това е толкова красиво,
пред това да бъда включен в
цивилизацията, да ме зачислят
към нейните пластмасови редици.
Точно затова няма да оставя нищо
след себе си. И хората няма да запазят
какъвто и да е спомен за мен.