Третата книга на Мишел Уелбек, която прочетох преди десет минути, е също толкова добра колкото първите две ("Възможност за остров" и "Платформата"). Сега забелязвам, че ги чета в обратен хронологически ред, защото от трите романа "Елементарни частици" е най-старият. Темите, около които се движи се повтарят и с намигване няма да ги назовавам. Уелбек е от авторите, избрали една конкретна посока, в която се движат. Това прави писането му някак по-плътно.
Най-лошото на романа е, че не е преведен на български. За тази, които не ползват френски като мен, има два превода на английски.
неделя, юли 25, 2010
четвъртък, юли 22, 2010
премиера на романът ми "Животът като липсваща лъжица"
Днес е премиерата на романа ми "Животът като липсваща лъжица".
Пиша това тук чак сега, защото блогът ми се превърна в място,
в което главно публикувам нещата си, без да пиша за себе си.
Всеки, който види това, е поканен да дойде, ако желае.
Но всъщност нямам никаква идея кой преглежда този блог.
Добре дошли на официалното начало на една книга, чиито живот със сигурност няма да свърши бързо. Романът е ориентиран не само към представителите на младото поколение, а към всички с актуалността на темите си за наркотиците, отношенията между родители и деца, приятелството и това как думите на другите могат да променят твоя личен свят.
Разказвачът е студент по Българска филогия, който навлиза по необичаен начин в света на наркотиците и с лекота смесва уличния жаргон с високата проза и от време на време си позволява да намеква за литературните си предпочитания. Една абсурдна история, която звучи изненадващо реалистично в абсурдния свят, в който живеем: България в началото на 21 век.
Един роман, който безкомпромисно иронизира представата за наркотиците на поколението, израстнало по времето на социализма и най-вече нелепото смесване на леките и тежките наркотици, на марихуаната с хероин. Въпросът обаче не е дали тази представа е добра или лоша, а до какво може да доведе тя.
Очакваме ви в Арт киноклуб на открито VIVACOM ART SCENA до паметника „1300 години България” в градинката на НДК на 22.07.2010г. (четвъртък), от 19.00 часа
Пиша това тук чак сега, защото блогът ми се превърна в място,
в което главно публикувам нещата си, без да пиша за себе си.
Всеки, който види това, е поканен да дойде, ако желае.
Но всъщност нямам никаква идея кой преглежда този блог.
Добре дошли на официалното начало на една книга, чиито живот със сигурност няма да свърши бързо. Романът е ориентиран не само към представителите на младото поколение, а към всички с актуалността на темите си за наркотиците, отношенията между родители и деца, приятелството и това как думите на другите могат да променят твоя личен свят.
Разказвачът е студент по Българска филогия, който навлиза по необичаен начин в света на наркотиците и с лекота смесва уличния жаргон с високата проза и от време на време си позволява да намеква за литературните си предпочитания. Една абсурдна история, която звучи изненадващо реалистично в абсурдния свят, в който живеем: България в началото на 21 век.
Един роман, който безкомпромисно иронизира представата за наркотиците на поколението, израстнало по времето на социализма и най-вече нелепото смесване на леките и тежките наркотици, на марихуаната с хероин. Въпросът обаче не е дали тази представа е добра или лоша, а до какво може да доведе тя.
Очакваме ви в Арт киноклуб на открито VIVACOM ART SCENA до паметника „1300 години България” в градинката на НДК на 22.07.2010г. (четвъртък), от 19.00 часа
сряда, юли 14, 2010
найлоновите торбички на зимата ти (+текст и превод на Джонатан Дън)
Най-хубавото нещо на Созополския семинар по творческо писане, в който взех участие тази година, бяха новите познанства с невероятни "хора на литературата". Един от тях е Джонатан Дън, поет и преводач, но преди всичко един от най-позитивните хора, които съм виждал.
След като се върнахме от Созопол Ники Бойков предложи в един имейл всеки да напише по нещо, вдъхновено от изкарването там. Аз пратих "найлоновите торбички на зимата ти", вдъхновено от една реплика на Кристин Димитрова по пътя обратно.
По-късно Милена Делева от "Фондация Елизабет Костова" предложи тази наша кореспонденция да послужи за основа на пубикация в блога на сайта www.contemporarybulgarianwriters.com (който е едно прекрасно начинание).
Ето и постинга на Джонатан с моето стихотворение (първият беше с неговото собствено можеш да видиш на http://www.contemporarybulgarianwriters.com/5-blog/poems-from-the-2010-sozopol-fiction-seminar/ )
Another poem inspired by the Sozopol Fiction Seminar, this time by Ivan Dimitrov, one of the Bulgarian fellows. Ivan is a multi-talented young Bulgarian author, who has published a novel, Животът като липсваща лъжица (Life as a Missing Spoon, Altera 2010), and a book of short stories, Местни чужденци (Local Foreigners, Ars 2010). He also has a very curious eye as a photographer. Some of his photographs can be seen on the following blog. Catch up with his writing here.
My only query with this poem was how to translate “найлонови торбички” – nylon bags, meaning plastic bags. I tried to dress it up and add some meaning – carrier bags – but Dick Arndt, a US cultural diplomat who also attended the 2010 Seminar, kindly informed me he didn’t know what they were! So here goes…
найлоновите торбички на зимата ти
ти попита как те искам
като есен, пролет или лято
като зима, казах
ти ненавиждаш зимите
пролетта е толкова цветна
и изпълнена с ухания
лятото е жълто и червено
есента покрива полетата
с окапали листа
и само през зимата полетата
са студ, покрит с найлонови
торбички
(торбичките са там
и в другите сезони
но са добре прикрити)
вместо да се криеш
предпочитам да се взирам
в найлоновите торбички
на зимата ти
the plastic bags of your winter
you asked how I want you
like autumn, spring or summer
like winter, I said
you loathe winter
spring is so colourful
so full of smells
summer is yellow and red
autumn covers the fields
with fallen leaves
only in winter are the fields
cold, covered with plastic
bags
(the bags are there
in other seasons as well
but hidden away)
instead of you hiding
I prefer to stare
into the plastic bags
of your winter
След като се върнахме от Созопол Ники Бойков предложи в един имейл всеки да напише по нещо, вдъхновено от изкарването там. Аз пратих "найлоновите торбички на зимата ти", вдъхновено от една реплика на Кристин Димитрова по пътя обратно.
По-късно Милена Делева от "Фондация Елизабет Костова" предложи тази наша кореспонденция да послужи за основа на пубикация в блога на сайта www.contemporarybulgarianwriters.com (който е едно прекрасно начинание).
Ето и постинга на Джонатан с моето стихотворение (първият беше с неговото собствено можеш да видиш на http://www.contemporarybulgarianwriters.com/5-blog/poems-from-the-2010-sozopol-fiction-seminar/ )
Another poem inspired by the Sozopol Fiction Seminar, this time by Ivan Dimitrov, one of the Bulgarian fellows. Ivan is a multi-talented young Bulgarian author, who has published a novel, Животът като липсваща лъжица (Life as a Missing Spoon, Altera 2010), and a book of short stories, Местни чужденци (Local Foreigners, Ars 2010). He also has a very curious eye as a photographer. Some of his photographs can be seen on the following blog. Catch up with his writing here.
My only query with this poem was how to translate “найлонови торбички” – nylon bags, meaning plastic bags. I tried to dress it up and add some meaning – carrier bags – but Dick Arndt, a US cultural diplomat who also attended the 2010 Seminar, kindly informed me he didn’t know what they were! So here goes…
найлоновите торбички на зимата ти
ти попита как те искам
като есен, пролет или лято
като зима, казах
ти ненавиждаш зимите
пролетта е толкова цветна
и изпълнена с ухания
лятото е жълто и червено
есента покрива полетата
с окапали листа
и само през зимата полетата
са студ, покрит с найлонови
торбички
(торбичките са там
и в другите сезони
но са добре прикрити)
вместо да се криеш
предпочитам да се взирам
в найлоновите торбички
на зимата ти
the plastic bags of your winter
you asked how I want you
like autumn, spring or summer
like winter, I said
you loathe winter
spring is so colourful
so full of smells
summer is yellow and red
autumn covers the fields
with fallen leaves
only in winter are the fields
cold, covered with plastic
bags
(the bags are there
in other seasons as well
but hidden away)
instead of you hiding
I prefer to stare
into the plastic bags
of your winter
Абонамент за:
Публикации (Atom)