книжарница в София

какво да ти кажа, Алън Гинзбърг
в тази книжарница, потънала в хартия
сред навеждащите се, изправящи се хора
разлистващи книги
сред усмихващите се продавачки
сред лежерното шопинг техно
сред флаерите с покани за премиери
една от тях, Алън Гинзбърг
беше за теб
ти нададе своя вой преди толкова време
не спря да виеш, така ти харесваше
и още виеш, заключен в тези страници

какво да ти кажа, алън гинзбърг
сред вледенените думи, слепнали в книги
сред поетите, прозаиците, критиците
всички с порядъчни души и снимки
къде изчезнаха брадатите, халюциниращи
алкохолизирани, викащи, бунтуващи се
медитиращи, скачащи, танцуващи
с гласове пискливи като тромпети
с индийски дрехи, рядко в костюми
бълнуващите революции, с най-ценни
посуди, свеждащи се до една паница
с вдигнати палци по магистрали
криволичещи по оста на изток-запад
винаги със раници, будисти с
разпадащи се сандали, искрени убийци
на жените си, припадащи по джаз купони
скитници?

какво да ти кажа, Алън Гинзбърг
тях няма ги и теб сега те няма
в несвойствена компания почиваш
върху рафтовете
изведнъж от твойта книга надава се
стенание и буквите от страниците
с мъка дишайки протягат се
Уолт Уитман
къде е Уолт Уитман
той бе отвлечен и сега го няма
Керуак – два рафта над теб
утешава те приятелски
в книжарницата всички се усмихват
писатели от страници надничат
в бъдещето, застинали във вечността
и само вие двамата сте тъжни в красотата си
и плачете, а аз ви гледам и мълча

излязох да си купя колан
върнах се с две книги с поезия
после пак ще питат
защо ми падат
гащите