Документалният филм Гонзо: Животът и работата на д-р Хънтър С. Томпсън, чиято великобританска премиера предстои на 19-ти декември, се опитва да хвърли светлина върху противоречивия живот на легендарният журналист и писател Въпреки цялата си известност, Хънтър Томпсън остава слабо позната фигура както за времето си, така и днес, 3 години след като реши да прекрати живота си по хемингуейски, тоест да изпрати куршум в главата си. Историите за него са безброй. В началото, решен да стане писател, преписва романи на Хемингуей и Селинджър, неговите любими разказвачи, за да улови стила им. После излиза легендарната му книга Hell's Angels: The Strange and Terrible Saga of the Outlaw Motorcycle Gangs (1966), описваща преживяванията му в кампанията едноименната група рокери и го прави известен. Това най-накрая му дава възможността да пише каквото иска. Така се ражда неговият любим стил в журналистиката – гонзо стилът, който обръща представата за обективната журналистика, прави я на пух и прах и си поставя за цел една субективна журналистика, дирижирана от пристрасния глас на автора си.
Животът на Хънтър Томпсън може да бъде наречен гонзо в действие, защото е разпръснат някъде измежду статиите и книгите му. Подвизите в баровете му са всеизвестни. Ралф Стедман, илюстраторът, с когото Томпсън работи дълги години, разказва, как двамата с дни се напивали с уиски и бира до припадък, крещяли и купонясвали и когато се опитвали да ги изгонят, Томпсън изваждал пистолета, който винаги носел със себе си, строявал хората набързо и така двамата винаги се отървавали невредими. Тази случка носи духа на Страх и омраза в Лас Вегас, най-известният му роман, филмиран от Тери Гилиъм през 1998. С което стигаме до темата за наркотиците, заемаща значителна част от неговия живот до такава степен, че медиите да възкликнат, че той вижда светът през погледа на LSD-то. Интересна гледна точка...
При целият този противоречив живот е логично някой ден да се запитаме какъв е истинския Хънтър Томпсън? Кое от легендата е вярно, и кое – силно преувеличено? Отговор на този въпрос се опитва да даде Алекс Гибни – режисьор на документални филми, носител на Оскар за „Такси до тъмната страна” (когато прекият му конкурент е не кой да е, а Майкъл Мур). Досега името на Томпсън е замесено в няколко документални филма, но Гонзо: Животът и работата на д-р Хънтър С. Томпсън прави опит да надникне по-дълбоко в неговия живот, изпозвайки непознати архивни записи със самия автор, интервюта с приятели и роднини, като Ралф Стедман, които се опитват да опишат мита зад Томпсън и неговите приключения. Във филма се появява и Джони Деп, който поема и ролята на разказвач зад кадър. Във филма са отразени най-важните събития от живота на скандалния автор като отношенията му с Hell’s Angels, историята зад Страх и омраза в Лас Вегас, както и преходът му от скандална култова фигура в скандална, култова и вече остаряла и извън времето си фигура. Премиерата на Гонзо: Животът и работата на д-р Хънтър С. Томпсън в САЩ се състоя през лятото на тази година. На 19-ти декември филмът ще стъпи на британска земя, а ние се надяваме да го видим скоро и в България.
Тази истинска история започнала с две шишета мастика и трима приятели, които се събрали да празнуват имен ден. Действието се развило някъде в Студентски град. Втората бутилка още била наполовина пълна, когато именникът се предал и се прострял на леглото, където кротко склопил очи. Останалите продължили борбата с мастиката, но бързо им доскучало. Така де – не може цяла вечер да седиш на маса и да водиш разговори. А и именникът сдал багажа... Тогава погледът на единия паднал върху ските, подпряни на голата, бяла, скучна стена. Освен именник, спящият бил и скиор, следващия ден щял да се качва на Витоша. Спонтанно хрумване изкарало двамата приятели и остатъка от бутилката мастика на стълбището. Там те подкарали ските по стъпалата и си изкарвали велико, когато шумът от нощния слалом стигнал до ушите на домакинката на общежитието. Тя се събудила, погледнала часовника, отбелязала навъсено, че е три през нощта и излязла както от нерви, така и за да види какво става. Четири минути и двайсет секунди по-късно кипналата жена се изпречила на пътя на ските и станала каквато станала. Скоро долетяла линейка и изнесла домакинката, а после умората нокаутирала приятелите и те заспали като къпани. На следващата сутрин съвестта ги захапала и ги завела до Пирогов, където попитали дежурния дали вечерта е била докарана жена, блъсната от ски в Студентски град.
-А-а-а – позсмихнал се дежурният, - докараха една в нервна криза, дето разправяше, че в три часа сутринта я блъснали със ски по стълбището и я пратихме към Четвърти километър.
Не се случва често да приемаме заразните болести като поле за креативна изява. Болестите са кофти работа, обикновено и рекламите на лекарства не са кой знае какво. А и темата е неприятна за повечето хора, с изключение на хипохондриците. Когато става дума за образователни плакати за заразни болести обаче, става интересно. Особено ако става дума за международни плакати от 30-те насам. Над двайсет подобни постера са представени на изложбата An Iconography of Contagion (Илюстрация на заразната болест) в Националната академия на науките, Вашингтон, като изложбата продължава до деветнайсти декември. В епоха на страховити епидемии от заразни болести като туберкулоза, малария, сифилис, а по-късно и СПИН, визуалното изкуство навлиза в областта на общественото здравеопазване с цел да грабне публичното внимание чрез постери, флаери и филми. Вдъхновени о
ят продукцията на масмедиите, здравните кампании представят заразните болести по нов начин, използвайки модернистична естетика, цветови абстракции, изкривяване на перспективата, драматично осветление и други визуални стратегии. Кампанията се насочва към рекламата по билбордове, месечни списания, таблоиди, анимации, Холивуд, а след време и към телевизията.
Разбира се, всеки постер е свързан с определен исторически и културен момент, с отделна кампания, институция. Така има плакати, които в днешно време биха шокирали представителите на нежния пол със засилените си анти-женски послания, свързани с борбата със сифилиса например. Срещат се и расистки концепции като плакат на малариен комар с дръпнати очи. Това може да ни се стори не особено етично, ако нямаме представа за историческия контекст на конкретната илюстрация, в случая свързан с бушуващата по онова време Световна Война и основния враг на американците – японците. Затова и когато разглеждаме подобна изложба единственото, което ни остава, е да забравим за предубежденията си и да се гмурнем в чистия визуален образ.
Това мнение поддържа и кураторът на изложбата, Michael Sappol, според когото освен друго плакатите са свързани и с удоволствието от изображението. Той допълва шеговито, че на изложбата има „ някои много секси, шарени, закачливи плакати за много сериозни болести.”
Като заключение сме длъжни да признаем и завистта, която ни обзе. Няма ли подобни неща и в България? И дали някой не трябва целенасочено да се разрови в архивите, за да открие топлата вода? Засега не ни остава друго, освен да се заредим с търпение и да се надяваме, че то ще си заслужава.
1944г. По време на войната кампаниите, насочени мухите, като преносители на зарази, свързват насекомите с дезинтерията и други заразни заболявания.
1940г. Плакатът е създаден през Втората световна война с цел да предупреди войниците за опасността от случайния секс. Подобни постери са адресирани към мъжете и представят леките жени като източник на зарази.
1945г. Човешка фигура, направена от вестникарски изрезки за фалшиви лекарства венерически болести държи лъжица с лекарство. Неверните реклами на нелицензирани и неподходящи лекарства са голям проблем в борбата със заразните болести.
1945г. Кампаниите по време на Втората световна война често свързват японските врагове с пренасящите зарази комари и мухи. На плаката малариен комар е представен чрез чертите на стереотипния японски враг, а на крилата му се вижда изгряващото слънце от униформите на военните от високите рангове.
The Residents не са като другите. Не само, защото съществуват вече почти 40 години и има
т зад гърба си внушителната цифра от 60 албума, купчина клипове и 10 DVD-та. Характерният почерк на групата е зашеметяващо съчетаване на звук и визия, което придава уникална атмосфера при концертните им изпълнения.
Когато излизат пред публика, The Residents използват всички възможни средства (костюми, маски, осветление, сценография), за да шокират публиката. Върхът в това отношение достигат на
турнето си The Mole Show от 1981-ва, в което за първи път излизат в иконичния си вид – със смокинги и маски-главите във формата на очи, върху които са нахлупени цилиндри. Впоследствие тези костюми стават запазената им марка.
В музикално отношение The Residents обичат да се заиграват със съвременната музика. През 1976, например, те издават албума The Third Reich 'n Roll (Рокендрол от Третия Райх). Вторият им официален албум е пародия на поп музиката и рекламите от 60-те, но в него се развива и темата за Хитлер. В The Commercial Album (Ко
мерсиалният албум) от 1980-а те опростяват структурата на средностатистическата комерсиална поп песен и я редуцират във времетраене от 60 секунди. Албумът съдържа 40 такива песни. През 90-те групата се насочва към компютърните технологии, за да стигнем до настоящия проект на групата Bunny Boy. Албумът излезе на 1-ви септември тази година. По него е направена и поредица клипове, които са качени в YouTube. Едноименното турне стартира през октомври и в средата на ноември ще мине през Гърция, Македония и Сърбия.
Друг интересен факт за авангардните музиканти е проблемната им идентичност. Поради желанието на The Residents да запазят анонимност, историята на групата не може да бъде разказана в цялостен вариант. Те почти никога не дават интервюта, а когато го правят, остават в сянка. Техните участия и проекти са движени от екипът, известен като The Cryptic Corporation. Тъй като той е връзката им с външния свят, се появяват спекулации, че именно този екип е групата. Както и да е – тези слухове не са потвърдени, а единственият източник на информация за групата остават техните записи и уникалните шоута, които правят. Така че, ако искате да узнаете повече за The Residents, просто ги гледайте на живо. За съжаление те ще заобиколят България, както често и други групи правят, най-вероятно защото не се е намерил смелчагата, който да ги покани, но това не може да ни попречи да посетим съседите, за да изкараме една вечер с The Residents.
15-ти ноември – Солун (Гърция), Principal Club
16-ти ноември – Атина (Гърция), Pallas Theater
17-ти ноември – Скопие (Македония), Macedonian Opera
18-ти ноември – Белград (Сърбия), Dom Omladine
