вторник, ноември 24, 2015

Библиотекарите протестират за смисъл


Солидарен съм с протестните действия на музейните разобтници, служителите на галерии и библиотекарите. Освен за заплати те ще протестират и за повече пари за опазването на културното наследство. Това са едни от днешните възрожденци, защото се трудят за адски ниски заплати, в много случаи работят в сгради с изключително лоши условия на труд: стари дограми, течащи тавани, липса на адекватно отопление и пр. От години те са принудени да просят общините си и държавата за елементарни условия на труд и елементарно отношение към културното наследство. Такова няма.

Българската държава винаги намира милиони, за да спасява банки, винаги намира средства, когато трябват за нещо „спешно” и „неотложно”, а течащи покриви на библиотеки й се струват като нещо, което може да почака. Затриват се сгради, църкви, паметници на културата с обяснението, че няма пари. Докато пари видимо има за магистрали, нови зали, оправяне на главни улици, за всичко материално. Дали държавата няма някога да разбере, че цялата тази външност няма никакъв смисъл и никаква стойност, ако не е подплатена отвътре? Дали държавата някога няма да разбере, че от години тя е обрекла душата на тази нация на разруха с отношението си към културата, наследството и образованието?

Не, пари за банките винаги ще има. И винаги, когато има национален празник, гордо ще редим патетични думи за възрожденците ни. Ще прославяме вербално техния пример. Ще им поднасяме венци. Ще правим шумни и зрелищни зари. Ще вдигаме концерти. Ще режем лентички, вечните лентички. Ще организираме ученици да идват от училищата, за да видят какво славно минало имаме.

И ще забравяме, че по време на цялото българско Възраждане основната борба освен срещу турците е била и вътрешна: за българите, за тяхното ограмотяване, за това да помнят историята си, да уважават езика си, да почитат литературата си, да се учат и да бъдат нормални човешки същества. Ще забравяме, че това е най-големият паметник, издигнат от възрожденците. Че тази вътрешна България, която стои някъде в съзнанията на все по-малко българи, защото е невидима, защото човек трябва да помисли, за да я разбере, защото трябва да има капацитет да надникне зад всички пищни и гръмки фасади, с които е обкичена паметта за Възраждането. Тази България, която е и най-важната си, отива. И дори повече – отиваме я.

И днес много малко хора, сигурен съм, ще са солидарни с хората от културата, които протестират. Защото няма да осъзнаят, че това са хората, които пазят националната им памет, езика им, които се грижат за вътрешността на българското в една епоха, която се е отдала изцяло на външността. Защото това е основен проблем на настоящето ни: неспособността да оценим това, което имаме. Невъзможността да поставим като приоритет нашето пред чуждото. Неспособността да помним всички онези, които са ни лъгали в очите. Нежеланието да се борим за правата си. Неща, които са именно от сферата на културата.

Затова нека подкрепим музейните работници, служителите на галерии и библиотекарите. Нека всеки ги подкрепи както може. Дори да е със статус в социалната си мрежа. Или с това да обясни на приятелите си за какво става дума. Дори да е свързано с това да отиде тези дни до кварталната си библиотека и да благодари на библиотекаря. Да покажем, че сме солидарни. Че и ние като граждани, искаме да има българско културно наследство. Че искаме езикът ни да се пази и всички писмени паметници да бъдат съхранявани както трябва. Ако ние не го покажем, няма кой. От нас зависи.

Тези хора взимат заплата, която в повечето случаи е с 50-60 лева по-малка от тази на чистачките им! Това как ви се струва? Реално една чистачка може да изкарва повече пари от тях, ако работи частно. Това е отношението на България към културните й работници. Свинско! Арогантно! Нечовешко! Идиотско!

И последно: говори се, че щели символично да арестуват Божидар Димитров. Ами време му е!




Публикуване на коментар