сряда, ноември 25, 2015

ЖИВОТЪТ КАТО ЛИПСВАЩА ЛЪЖИЦА - 92

ЕТО, ЧЕ ПАК СЕ СРЕЩАМЕ в мазето. Вече знаете цялата ми история. Знаете и че досега не съм друсал с хероин. Трябва да ви призная нещо. Малко ме е страх. Не ме е страх от наркотика, а от самия себе си. В крайна сметка ме друсаха с морфин. Чувал съм, че е почти същото – имам нужната подготовка за това занятие. Беше ми малко скучно, докато ви чаках, и си пуснах музика. Чувството ми за ирония наистина си го бива, защото от старата уредба се носи песен на Morphine.
Под напевния глас на Марк Сендмън протягам ръка към спринцовката и иглата, съединявам ги и изсмуквам с тях течността. Стягам лявата си ръка със стария кожен колан, който предварително съм свалил от панталоните. Треса се леко. Не съм сигурен дали наистина искам да го направя. Изпълнен съм с неувереност, която гризе вътрешностите ми като уличен плъх. Надигам ръката, в която държа спринцовката. Почти допирам иглата до изпъкналата си вена. Не знам дали да го направя? Не съм сигурен...
            Има ли смисъл? Дали това ще оправи нещата? Със сигурност няма. Никой не е в състояние да оправи нещата. Дали мога да вкарам тази отрова в себе си и да очаквам от този акт да произлезе нещо добро? Разбира се, че не. Просто не знам какво друго да направя. А и без това през цялото време всички очакваха нещо подобно от мен. Колебая се дали да отговоря на тези очаквания.
            Отпускам ръка. Нуждая се от още малко време за колебание. Продрусването с хероин несъмнено е занятие, върху което си заслужава да помислиш. Да, признавам, че в момента съм емоционално нестабилен, но зарежете този факт. Емоционалната нестабилност не пречи за вземането на твърди решения.
Ръката, която държи спринцовката, трепери. Да се надрусам с хероин или не? Не знам. Обаче знам нещо далеч по-важно. Независимо от решението, което ще взема. От това, дали ще забия иглата в изпъкналата си вена, или ще я оставя да се изплъзне от ръката ми и после ще я смачкам с крак. Каквото и да направя след малко, от цялата си досегашна история стигнах до извода, че и двете възможности са еднакво правилни. Какво ще кажете за това?
            От колоните Morphine пригласят:

Where is the ritual
And tell me where, where is the taste
Where is the sacrifice

And tell me where, where is the faith
Someday there'll be a cure for pain
That's the day I throw my drugs
away.[*]

Забивам спринцовката в щръкналата си вена.



[*] Къде е ритуалът?
Кажи ми къде е вкусът.
Къде е жертвоприношението?
Кажи ми къде е вярата.
В един прекрасен ден ще бъде открито лекарство за болката.
Тогава аз ще изхвърля своите наркотици. 
Публикуване на коментар