петък, ноември 20, 2015

ЖИВОТЪТ КАТО ЛИПСВАЩА ЛЪЖИЦА - 87

БОЯН БИЛ В ТЕЧЕНИЕ НА ПРОЦЕСА СРЕЩУ МЕНСЪНА. Често повтарял и потретвал, че ако Менсъна се бил вслушал в съвета му, всичко това нямало да се случи.
Но и при Боян положението не било розово. С изчезването на Менсъна той изгубил достъп до общите им запаси от хапчета, не издържал дълго и се върнал към хероина. През това време Жана се изчистила, прибрала се в София и успяла да се свърже с Боян. Питала го как съм. Обяснила, че е прекъснала кореспонденцията помежду ни, за да не ме натоварва излишно с проблемите си и защото се страхувала, че нещо ще ми щукне, ще избягам от комуната и ще се върна в България, преди да съм се изчистил.
Видели се на три пъти. Приятелите на Жана били на изчезване. Отдавна била скъсала връзките с по-старите си познайници, които я смятали за безнадеждно изпаднала, и компанията на Боян, който винаги беше в състояние да те развесели, й се сторила разведряваща. Тогава Боян обитавал малка таванска стаичка, чийто наем едва успявал да плаща. Хващал се на временна работа, а когато работодателите откривали, че се друса, го уволнявали. И без това не искал постоянна работа. Парите му стигали да съществува по разрушителния си начин.
            От третата среща били изминали четири дена. Вечерта била късна и Жана спяла от половин час, когато джиесемът й зазвънял настойчиво. Събудила се на третото позвъняване. Обадила се на четвъртото. Бил Боян.
            Помолил я за до болка познатите “няколко лева, защото много съм го закъсал”, а тя не се двоумила и минута. Обещала да му помогне. Толкова пъти била изпадала в същата ситуация, че нямало как да откаже. Разполагала с достатъчно пари, за да си позволи едно дарение на приятел в нужда.
            След двайсетина минути Боян позвънил на вратата. Изглеждал ужасно. Лицето му било потно, движенията резки. Не пропуснал да благодари за най-малко десети път на Жана. Но възникнал проблем.


Публикуване на коментар