събота, ноември 21, 2015

ЖИВОТЪТ КАТО ЛИПСВАЩА ЛЪЖИЦА - 88

ЖАНА НЕ БИЛА ОСОБЕНО ЗАМОЖНА и могла да отдели за Боян двайсетина лева, но имала петдесетачка на цяло. Тя обяснила това на Боян и го помолила да отиде да развали парите, но той нямал време. Срещата с дилъра била след половин час и не искал да закъснява, за да се надруса възможно най-скоро.
            - Няма нищо – казал й. – Ще мина оттук след срещата и ще ти върна парите. Няма да те излъжа.
            - Знам, че няма.
            Така и направил. Появил се час по-късно. Още не бил на себе си. Върнал на Жана трийсет лева и я помолил да преспи в квартирата й, понеже вече нямало градски транспорт. Тя се съгласила. Първото нещо, което направил, било да си приготви доза.
            Жана го наблюдавала. Боян се надрусал и - типично за него – започнал да говори за друсането, живота и всичко останало. Жана го гледала с половин око. Погледът й бил хипнотизиран от хероина. Вероятно борбата у нея е била жестока. Може би през главата й на забързани кадри да са преминали моменти от наркоманското й минало. Може би си спомнила колко лесен и безгрижен изглеждал животът през булото на дрогата. Тя знаеше, че цялата тази веселост и безгрижност е измамна. Беше споделяла с мен. Знаеше, но...

            Това не й попречило да изчака Боян да заспи, да бръкне в едно от чекмеджетата в кухнята. Да посегне към старите си запаси от спринцовки и игли. Да вземе малко от хероина и да се върне отново в света на наркотиците. 
Публикуване на коментар