понеделник, ноември 02, 2015

ЖИВОТЪТ КАТО ЛИПСВАЩА ЛЪЖИЦА - 80

ДОКАТО ЧАКАХ, МИСЛИТЕ ПРОДЪЛЖАВАХА ДА ТЕКАТ в главата ми. В Испания се занимавах главно с езика и с работа. Това беше всичко. Смея да твърдя, че най-сетне проумях какво е да си работяга. Превръщах се в машина, оставях работата да ме погълне целия и да ме изплюе малко преди лягане. Така успявах да понасям всекидневието, да не мисля много за миналото и да избягвам притесненията, свързани с моето мило момиче, в което въпреки липсата на обратна връзка все още вярвах.
            Списъкът от лица на комуната включваше сериозни наркомани като: двама наследствени наркомани, част от седемте отрочета на хероинова двойка, които всички до един не се поколебали да последват примера на родителите си, някогашен банкер, който се боцкал в извънработно време, и стара баба, която беше живо отрицание на всякакви физически и химически закони. Комуната направо пращеше от бивши пънкари. С две думи, забавна и поучителна среда.
            Испания беше най-освободената по отношение на наркотици страна, в която някога съм стъпвал. Там приемаха наркоманите като част от обществото, ако предпочитате този израз, и като явление на времето. Опитваха се да се грижат за тях по всевъзможни начини. Включително по улиците бродеха камиони, от които наркоманите можеха да си вземат стерилизирани спринцовки.
            Размислите ми бяха прекъснати от появата на родителското тяло. То беше в добро настроение. На това място започнаха приветствията и похвалите, които несъмнено бях заслужил с примерното си поведение.

            Бащата взе в ръце раницата ми и заяви открито задоволство от заякването ми. Майка ме разпитваше за живота в Испания. Закрачихме бавно към колата, която лъщеше на слънце и предизвикваше завистливи погледи. По време на моето отсъствие издателството беше направило редица изгодни сделки, които бяха увеличили значително капитала му. 
Публикуване на коментар